Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Земеделие - социализъм в действие

Автор: Методи В. Методиев / 09.01.2007
Оцени тази статия:

“Възраждането на кооперативното движение ще преодолее изостаналостта на селските райони в България”, каза президентът Георги Първанов пред участниците в двудневната конференция "Ролята на кооперативната система за развитие на социалната икономика и социалната държава", предаде БТА.

Този род изказвания някак странно ни навяват мрачни спомени от годините на централизираното стопанство и по особен начин възраждат идеите, криещи се под позабравения лозунг “държавата е всичко”.

В същия този оттенък започнаха да се надигат гласове за интервениране от страна на държавата на зърнения пазар, защото видите ли реколтата на зърно производителите е застрашена поради твърде ниските изкупни цени.

Ние си позволяваме да вземем отношение към този проблем, като първо съвсем схематично ще представим каква е и каква ще бъде ситуацията в земеделския сектор след 2007 при евентуалното ни членство в ЕС. На второ място, ще се опитаме да предложим насоките в които трябва да са насочат повече ефективни действия отколкото досега.

Аспекти на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз регламентира следните сектори: Развитие на селските райони; вътрешен пазар на ЕС - ветеринарни и фитосанитарни въпроси; полски култури – ориз, захар, лен и коноп, памук, плодове и зеленчуци, черупкови плодове, вино и спиртни напитки, хмел, семена, тютюн. За всички останали селскостопански стоки не се прилагат общи правила и политика на Европейския съюз.

Основни ангажименти на България във връзка с прилагане на Общата селскостопанска политика ( ОСП ) на ЕС са следните:

· Изграждане (до средата на 2006 г ?) на Разплащателна и интервенционна агенция в ДФ “Земеделие”, която е основна институция за прилагане на ОСП след присъединяването ни в ЕС.
· Изграждане на Интегрирана система за администриране и контрол - информационна система за контрол на реално обработваните земеделски площи, контрол и допустимост на финансовите помощи от ЕС и национален бюджет.

Предвиждат се основно три схеми за подпомагане на фермерите:

· директни (компенсационни) плащания - отпускат се средства директно на фермерите по схема за подпомагане на доходите. Те компенсират поетапното намаление на цените на селскостопанската продукция и са, както сочи европейската практика, сериозен допълнителен доход за земеделските производители.

· интервенция - т. е. изкупуване на земеделски продукти от специална Интервенционна агенция на страната, през определен период (период на интервенция), на фиксирана (интервенционна) цена. По този начин се осигурява реализацията на продукцията на приемлива цена. Интервенцията е средство за пазарна намеса - изкупува се селскостопанска продукция, в случай че има много високо предлагане на ниска цена. Предвижда се процесът да се администрира от Държавен фонд "Земеделие", който ще се акредитира като Интервенционна агенция. За някои сектори като плодове и зеленчуци интервенциите ще се осъществяват от признати организации на производителите.

· външнотърговски режим - това е специалният режим на вноса и износа на ЕС, с основна цел протекция на производителите на земеделска продукция и на нейния пазар в Европейския съюз. Към този вид подпомагане се отнасят експортните субсидии.

Всички тези елементи са взаимно свързани: при изменение на Общата организация на пазара, което включва намаление на интервенционната цена, производителите се компенсират с увеличение на директните (компенсационни) плащания, за да не се намаляват доходите им. Външнотърговският режим защитава производителите, стимулира износа и регулира вноса на пазара на ЕС. По този начин земеделският сектор на практика в голяма степен е имунизиран от свободните пазарни детерминанти на търсенето и предлагането. Това естествено води до неефикасност, неефективност и не пазарно преразпределение на ресурси в икономиката.

Във връзка с предстоящото членство на България в ЕС е договорена финансова рамка за България ( в периода 2007-2009 г. ) на стойност 1,552 милиарда евро за селското стопанство и селските региони, в т. ч.:

· Средства за пазарна подкрепа (интервенция и експортни субсидии) - 388 млн. евро;
· Средства за директни плащания - 431 млн. евро;
· Средства за развитие на селските райони - 733 млн. евро.

До 2007г. До присъединяването на България към ЕС на 1.01.2007 се предвижда пълно хармонизиране на законодателство съобразно европейските изисквания и неговото прилагане.

2007-2009г. Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) ще заработи през първите 3 години след присъединяването ни към ЕС. Единното плащане за площ (евро на хектар) ще представлява фиксирана сума за обработката на 1 ха земя, независимо от вида култури, които се отглеждат. Размерът му ще се формира по следния начин - разделя се общата сума на директните плащания за страната на допустимата за подпомагане използвана земеделска земя (включва обработваемата земя, пасищата, многогодишните култури и семейните градини). Минимумът за подпамагане за един фермер ще е от 0,3 до 1 ха като предстои да бъде взето политическо решение за минималната площ, която ще се подпомага в България.

След 2009г. След изтичането на трите години ще се прилага Схемата за единно плащане на стопанство (СЕПС). В сектор “полски култури” ще се получават:

· единно плащане на ферма
· допълнителна подкрепа за някои определени култури


Каква е ситуацията?

Основните насоки на протести от зърнопроизводителите, които отекват в публичното пространство, са насочени най-вече към няколко наболели теми: първото е изискването от страна на зърнопроизводителите за намеса на държавата в свободния пазар, чрез т.н интервенционна политика, второ - по-възможност договарянето с европейските структури на повече средства по различните фондове (пред присъединителни и структурни), третото е свързано с осигуряването на сигурен пазар, каквото и да означава това, от страна на държавата на произведената продукция. С така изложените тези по всички правила на здравото и не деформираното от плановото стопанство човешко съзнание ще се съгласи с нас, че гореописаната ситуация е par excellence протекционизъм.

В същия дух са и приетите промени в закона за акцизите, които предвиждат намалени ставки на акцизите по горивата, използвани в селското стопанство. Те ще се облагат с 50 лева на 1 000 литра вместо ставката от 430 лева. В резултат на диференцираните ставки и въвеждането на по-ниски акцизи за горивата за селското стопанство ще се появи сив пазар на гориво, предназначен за земеделие; ще се увеличат злоупотребите с дадената привилегия и ще се появят рентиери; ще се увеличат бюрократичните разходи по прилагане на закона и мониторинга, което води до нарастване на администрацията и разходите за издръжката й; ще се променят икономическите стимули на пазара на обработваема земя, на земеделска продукция, на акцизни стоки. Себестойността на селскостопанската продукция ще се промени, но влиянието върху печалбата е временно – докато се уравновесят пазарните сили и търсенето и предлагането.

В заключение може спокойно да се каже, че отчетливо се откроява политика ориентирана към стерилизиране и изолиране на цял един сектор от принципите на пазарната икономика. Така държавните организации по оста Брюксел-София по никакъв начин не стимулират развитието на аграрния сектор, а точно обратното поставят го в положение на страничен наблюдател на стопанските процеси. В цялата тази сложна проблематика може би най-малка вина имат самите производители, защото от поколения са приучени, че държавата по един или друг начин ще гарантира реализацията на тяхната продукция. А това пречи на конкуренцията на пазара, влияе директно върху покупателната способност на потребителите и не на последно място изкривява пазарната логика и стимули.

Няколко насоки за съсредоточаване на работна сила и енергия:

· Минимизиране на намесата на държавата на пазара на селскостопанска продукция, премахване на пречките пред износа и вноса на земеделска продукция, премахване на всички протекционистични мита. Субсидиите създават култура на зависимост и пречат пред ефективното управление на стопанствата естествения процес на комасация на земята

· Облекчаване на процедурите и бюрократичните трудности по регистрация на арендите договори и въвеждане на по-бърза процедура за покупка на земя от държавния поземлен фонд.

· Създаване и поддържане на имотен регистър и кадастър.

· Публичност на информацията – лесен достъп до регистъра на наличната информация за земеделска земя и до кадастъра за земя.

· Насочване на сила и енергия по отношение изграждането на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), и особено във връзка със Системата за идентификация на земеделски парцели (LPIS).