Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

„Зелени” работни места в България - къде са уловките?

Автор: Севдана Дочева* / 26.11.2010
Оцени тази статия:

На откриването на Българския икономически форум тази седмица министърът на околната среда и водите Нона Караджова обяви, че около 2 млн. лева се предвиждат да бъдат дадени в подкрепа на бизнеса за създаването на нови „зелени” работни места през 2011 година. Целта е поощряването на икономическия растеж и отговор на новите енергийни предизвикателства.

Създаването на „зелена” икономика е залегнало в редица стратегически документи в рамките на ЕС, най-известният от които е Европа 2020. Според тази стратегия „озеленяването” на икономиката е един от начините за постигането на устойчив растеж, базиран на знанието и иновациите, и ще бъде съпроводено от подобряване на конкурентноспособността, създаване на нови работни места. Така поставените цели определено си заслужават, но дали наистина създаването на „зелени” работни места е начинът за постигането им?

Проблемите около „зелените” работни места започват още от това, че липсва дефиниция на понятието както в България, така и в цяла Европа. Оттам разработването на конкретни програми за подпомагане е проблематично, щом не е ясно какво точно да бъде подпомагано. Според програмата на ООН за околната среда (UNEP) „зелените” работни места представляват „работа в селското стопанство, производството, научноизследователската и развойна дейност, администрацията и услугите, която допринася значително за запазването или възстановяването на качеството на околната среда”. При услувие, че огромно количество работни места са потенциално „зелени”, би ли следвало тогава всички те да бъдат субсидирани? Често цитиран в тази връзка е примерът със стоманопроизводството, което е една от най-вредните индустрии, но е необходимо за построяването на вятърни турбини.

Наравно с това субсидирането на който и да било сектор винаги поставя трудности пред определянето на това кой точно да бъде подпомаган и защо, съответно защо други дейности и сектори да не бъдат подпомагани и т.н. Опасността създаването на „зелени” работни места да бъде използвана като политически инструмент за собствена изгода от редица групи на обществото е реална, а това прави и изразходването на средствата на данъкоплатците в тази насока неоправдано.

Следващият проблем е, че на „зелените” работни места се гледа като на универсален инструмент за справяне със замърсяването на околната среда и изменението на климата, същевременно за подобряване на конкурентноспособността и създаване на заетост. Доколко обаче е реалистично това?

Експертите не са единодушни относно дългосрочното влияние на мерките за насърчаване на „зелените” работни места върху заетостта като цяло. Според изследване на университета в Бъркли в Калифорния[1] високото използване на възобновяеми енергоизточници не само ще доведе до по-добра енергийна задоволеност, но също така за единица изразходвана енергия ще бъдат създадени повече работни места, отколкото при сегашната икономика, базирана на изкопаемите горива. От друга страна в доклад относно ефектите на държавната помощ за възобновяемите източници на енергия в Испания[2] се посочва, че на всеки създадени 4 места съответстват 9 закрити такива. Следователно необходимо е сериозно проучване на ефектите, преди да се вземе решение за каквито и да било субсидии.

Не на последно място са скритите разходи при държавната подкрепа на „зелените” инвестиции, които често остават игорирани. Изследване на базирания в Лондон International Policy Network[3] показва, че похабяването на ресурси и намаляване на икономическия растеж са по-вероятните последствия от подобни мерки, докато опазването на околната среда е спорно. Така например “зелените” инвестици създават най-често редица позиции в бюрокрацията, като по този начин отвличат ресурси от по- продуктивни сектори на икономиката. Освен това докладът посочва, че  „зелените” работни места не винаги са по-продуктивни. В много случаи се залага на създаването на повече работни места, а не на по-голяма продуктивност на труда. Това оскъпява крайния продукт и допълнително обременява данъкоплатеца, платил веднъж посредством бюджетните субсидии.

 

Че България е на последно място в Европа както по енергийна ефективност, така и по иновации, е факт, който изисква сериозна равносметка и целенасочени действия. Въпросът е доколко предприетите мерки са наистина ефикасни. Прегледът на международния опит показва, че е реална възможността с пряката си намеса правителството да изкривява пазара, създавайки благоприятна среда за избрани производства, и неблагоприятна такава за останалите производства, без да допринася за решаването на екологичните и икономически предизивкателства. Най-вероятно такъв е и случаят с обявените финансови стимули за създаване на нови „зелени” работни места.

 

*Стажант в ИПИ.

 


[1] http://rael.berkeley.edu/sites/default/files/old-site-files/2004/Kammen-Renewable-Jobs-2004.pdf

[2] http://www.juandemariana.org/pdf/090327-employment-public-aid-renewable.pdf

[3] http://www.policynetwork.net/sites/default/files/7_Myths_About_Green_Jobs.pdf