Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Здравните осигуровки не трябва да се повишават

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Честа практика напоследък е да възникват дефицити в бюджетите на болниците, което веднага служи за повод за лекарите и за другите лица с интереси в тази област да поискат увеличение на осигуровките. Основанието им естествено е, че няма достатъчно пари за здравеопазване и по-високите здравни осигуровки ще дадат необходимите средства. Само че те не си дават сметка, че ефектите от това съвсем няма да са толкова положителни колкото те предполагат. По-високите осигуровки означават по-малка заетост, повече работници на непълно работно време и по-ниски заплати.

Изследване на някои аспекти на този проблем в Съединените щати дава статията на Baicker и Chandra, публикувана от Националното бюро за икономически изследвания[1]. Според нея всяко нарастване с 10% на разходите за здравеопазване намалява шанса на хората да бъдат наети на работа с 1.6% и също така намалява работните часове с 1%, защото работодателите преобразуват места с пълно работно време в такива с непълно, за които не дължат здравни осигуровки. Работниците, които продължат да получават здравна застраховка нарасналата цена на премиите е за сметка на заплатите им: 10% нарастване на премиите се компенсира с 2.3% намаление на заплатите.

Особено уязвими са нископлатените работници на почасова надница, тъй като работодателите законово са ограничени да намаляват надниците, за да компенсират повишените осигуровки. Затова тези работници могат да изберат изцяло да се откажат от осигуряване.

Друг много съществен извод от тази статия е, че на практика работниците сами поемат плащането на по-високите осигуровки или се намалява заетостта.

Както посочихме, това изследване се отнася за Съединените щати и конкретните числени измерения не могат да бъдат пренесени към българските условия. Само че то още веднъж потвърждава позицията, обявена нееднократно от ИПИ, че повишаването на осигурителната тежест поражда множество негативни последици както за работодателите, така и за работниците. По тази причина осигуровките не само че не трябва да се повишават – а напротив – трябва да се намаляват. Здравната осигуровка в момента е в размер на 6% от брутното трудово възнаграждение и е част от общата осигурителна тежест, която е над 42%. Тази стойност е една от най-високите в Европа, а поради вида на осигурителната система в страната – разходопокривна – тези осигуровки се възприемат от хората като данък, тъй като на практика представляват едно обещание от държавата, но не гарантират какво ще получи всеки осигуряващ се. Ето защо стимулът да се избягва плащането е особено силен, което води съответно и до недостатъчна събираемост и желание от страна на заинтересованите лица да лобират за още по-високи осигуровки. Това обаче, няма да реши проблема.

Повишените осигуровки ще означават по-ниски разполагаеми доходи за работниците, тъй като, макар че номинално разпределението на осигуровките е 70:30 съответно между работодателя и работника, то реално цялото повишение се поема от работника. Освен това те създават много голям клин между разходите за труд на работодателите и това, което работниците действително получават като по този начин изкривяват пазара на труда и променят равновесната цена между търсенето и предлагането на труд.

Като обобщение може да се каже, че както теоретичните разсъждения, така и емпиричните изследвания потвърждават тезата, че по-високата данъчна и осигурителна тежест означава по-ниски доходи и по-малка заетост, което води до забавяне нарастването на доходите. Ако управляващите в България действително желаят доходите на гражданите в страната да достигнат по-бързо тези на европейците и след това на американците, то една от необходимите стъпки за това е значителното намаление на общото данъчно бреме (например въвеждане на 10% пропорционален данък върху личните доходи и намаляване на общата осигурителна тежест на 10%), което освен това е възможно при наличието на огромен по размер бюджетен излишък.

 



[1] Baicker, Katherine and Amitabh Chandra (2005) The Labor Market Effects of Rising Health Insurance Premiums, NBER Working Paper No. 11160

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).