Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Здравеопазването - време за реформи*

Автор: Адриана Младенова / 25.01.2008
Оцени тази статия:

България е поставена пред проблема на безпрецедентно застаряване на населението. През 2050 г. делът на населението в надтрудоспособна възраст (на 65 г. и повече години) ще бъде близо 61% от населението в трудоспособна възраст (между 15 и 64 г.) според демографски проекции на Евростат. В момента това съотношение е около 25%. Това на практика означава, че здравеопазването, базирано на разходопокривен принцип и солидарност между поколенията, не може да осигури адекватно финансиране и развитие на здравната система в дългосрочен план.

Именно сферата на здравеопазването не се вмести в дневния ред за реформи на управляващите и през 2008 г. не се предвижда съществена промяна в дизайна на системата. Въпреки че проблемите в сектора са очевидни. За тях говори поредната стачка, която се подготвя от лечебни заведения в цялата страна от средата на месеца срещу провежданата здравна политика в страната.. Болниците протестират срещу орязани бюджети и липса на пари. Проблемът е в монополното положение на здравната каса, което означава липса на договаряне и конкуренция. Тази година не беше подписан нов Национален рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите, което означава, че касата определя едностранно правилата - без коригиращи механизми.

Частното финансиране на здравеопазването - реалната алтернатива

Две европейски страни (по данни на ОИСР за 2005 г.) се отличават с по-висок дял на частния сектор във финансирането на здравеопазването спрямо другите страни - това са Холандия и Швейцария (виж графика 1). Именно тези страни са и на челните места (Холандия - на второ и Швейцария - на четвърто място) в Европейския индекс на медицинското обслужване[1] за 2007 г. България е на предпоследното 28-мо място, следвана единствено от Латвия. Индексът измерва качеството на медицинското обслужване в 29 европейски страни, като се включват следните показатели - права на пациентите и предоставяне на информация, включително и наличието на електронно здравно досие; време за чакане за получаване на медицинско обслужване; резултати от здравеопазването (ниво на детска смъртност, заболеваемост и др.); "щедрост" на здравната система (брой трансплантации, ваксинация на деца и др.); аптеки (достъп до лекарства, разработване на нови продукти и др.).

В Швейцария публичният сектор финансира около 59% от здравеопазването в страната. Останалите 40% се финансират от частния сектор. Осигуряването в частни фондове е задължително за работещите. Те могат да избират измежду 100 частни здравни фонда. Допълнително, има и различни възможности за доброволно здравно осигуряване. Дефакто в Швейцария действа смесена здравна система - с публичен и частен елемент. От частния сектор се набират голяма част от ресурсите в системата. Частните здравноосигурителни дружества действат на застрахователен принцип и предлагат различни пакети здравни услуги. Макар че е задължително и регламентирано по закон, наличието на свободен избор е довело до конкуренция между здравноосигурителните дружества. Което означава по-ефективно изразходване на ресурсите. Качеството на здравеопазване в Швейцария е на едно от най-високите нива. Тя е на трето място в света по очаквана продължителност на живота, а разходите за здравеопазване на човек са значително по-ниски от разходите в САЩ и Люксембург.

През 2006 г. Холандия реформира здравната си система. Промените предвиждат осигуряващите се да закупуват здравни осигуровки от частни компании. Здравната система е изградена на смесен принцип - публично и частно финансиране. Ако осигуряващите се ползват здравни услуги за по-малко от 225 евро на година, се предвижда да им бъдат връщани част от събраните пари. Целта на реформата е да се предостави повече възможност за избор в ръцете на потребителите и да се въведе конкуренция в системата, което предполага и по-голяма ефективност на изразходваните средства. Оценките за действието на новата система са изцяло положителни до този момент.

Какво се предлага в България?

Едно от предложенията на ДПС за промяна в здравната система е въвеждане на задължително допълнително здравно осигуряване в частни здравни фондове. За целта се предвижда увеличаване на здравната вноска с 3 процентни пункта, като всеки пункт над сегашните 6% отива в частни здравноосигурителни дружества.

По принцип идеята за въвеждане на пазарен принцип в здравната система, макар и в ограничени мащаби, е положителна. Защото означава създаване на конкуренция в сектора. За да има успех, обаче, реформата трябва да позволява и наличието на договаряне между пациенти, здравни заведения и здравни фондове, а не Касата да определя схемите и цените за финансиране на лечението.

Второ, увеличаването на осигурителната тежест за работещите не е добро решение от икономическа гледна точка, особено при наличието на голям бюджетен излишък, който налага спешно харчене на пари от държавата в края на годината. В момента именно осигурителната тежест е най-големият данъчен товар за работещите и работодателите. Посоката трябва да бъде реформиране на системата, което да води до намаляване, а не до увеличаване на данъчната тежест за данъкоплатците.

Един от вариантите, които се обсъждат, е да се намалят вноските за Държавното обществено осигуряване, което ще компенсира увеличените вноски за здравно осигуряване. Което на практика означава още по-голям дефицит на фонд "Пенсии" и увеличаване на субсидиите на държавния бюджет за покриване на разходите за ДОО. С други думи, пенсиите ще продължат да се плащат от настоящите данъкоплатци.

За да имат осезаем положителен ефект, трябва да се правят смели реформи. В сферата на здравеопазването трябва да се създаде възможност за равноправно участие на частния сектор. Хората трябва да имат възможност сами да избират къде да се осигуряват, което означава разбиване на монопола на НЗОК. Отделните фондове ще се конкурират помежду си и ще предлагат пакети от здравни застраховки. Следователно, навлизането на частния сектор в сферата на здравеопазването трябва да стане за сметка на публичния сектор. А не да се търсят варианти за запазване на дела на публичния сектор и на бюджета на НЗОК на всяка цена.

Графика 1: Разходи за здравеопазване като % от БВП за 2005 г.

Източник: ОИСР, Health Data 2007

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Дневник" на 22.02.2008 г.


 


[1] Изготвен от Health Consumer Powerhouse.