Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Здравеопазването в Сингапур*

Автор: Роуан Калик** / 28.05.2008
Оцени тази статия:

Сингапурците са значително по-здрави от американците и плащат около една пета от разходите на американците за здравеопазване. Една от главните причина за това е, че системата в Сингапур не се фокусира върху въпроса, който владее както Европа, така и Америка, а именно: Кой плаща? В крайна сметка парите идват от джоба на хората.

Каква е причината за успеха на Сингапур? Той не е основан на правителствени разходи. Държавата (чрез данъците) финансира около една четвърт от общите здравни разходи в Сингапур. Индивидите и техните работодатели плащат останалото. В действителност правителството на Сингапур харчи само $381 на човек от населението за здравеопазване, което е една седма от разходите на щатското правителство.

Сингапурската система изисква от хората да поемат отговорността за собственото си здраве. Министерството на здравеопазването поставя въпроса така: "От пациентите се очаква съвместно участие при покриване на медицинските разноски и да плащат повече, когато искат по-високо ниво на обслужване. В същото време правителствените субсидии подпомагат запазването на приемливи цени за основното здравеопазване".

Причината системата да работи така добре е, че тя оставя взимането на решения в ръцете на пациентите и лекарите, а не на бюрократите и застрахователите. Ролята на държавата е да осигури малкото граждани, които не могат да спестяват достатъчно, да субсидира обществените болници и да финансира превантивни здравни кампании.

Ниските правителствени разходи за здравеопазване помагат на страната да поддържа бюджетен излишък като в същото време намалява данъците. Най-високата ставка за облагане на доходите в момента е 20%, ставката на корпоративния данък е 18% (и двете ставки са приблизително двойно по-малки от тези в САЩ), a ДДС е 7% и представлява приблизителни една трета от нивото в европейските страни.

При сингапурската система главната роля на правителството е да изисква от хората да спестяват, за да могат да покрият неочаквани медицински разходи. Здравното осигуряване се реализира от няколко припокриващи се и взаимно допълващи се компонента, от чиито наименования система е известна като "3М": Медисейв, Медишийлд и Медифънд.

Медисейв, която обхваща около 85% от всички сингапурци, е компонент на задължителната пенсионна програма. Служителите обикновено плащат 20% от доходите си в Централния взаимоспомагетелен фонд, а работодателите - 13% (от 1992 г. това важи и за самостоятелно заетите лица). В началото на 2007 г. Фондът има над 1 млрд. щатски долара излишък

Медисейв сметките могат да бъдат използвани за директно плащане на болничните разходи на едно лице или семейството му. Ограничения има при средствата, които се използват за дневни болнични такси, лекарски хонорари и хирургични такси. Идеята е да се покрият напълно сметките на повечето пациенти в държавните субсидирани административно-териториални единици на обществените болници. Освен това, лицата трябва да бръкнат в собствените си джобове или да плащат от застраховките си. Медисейв може да се използва и за скъпи амбулаторни лечения като химиотерапия, бъбречна диализа или ХИВ лекарства.

Медишийлд, втората част на програмата, е национален осигурителен план, който обхваща по-високите разходи за особено сериозни заболявания или злополуки, описани в сингапурската система като „катастрофални". Сингапурците могат да изберат Медишийлд или някоя частна алтернатива, предлагана от фирми, регистрирани на борсата в Сингапур. Премиите за осигурителните планове, включително и Медишийлд, могат да бъдат изплатени чрез Медисейв сметките.

Медифънд, третата част, е създадена от правителството за около 10 на сто от сингапурците, които не разполагат със средства за заплащане на медицинските си нужди, независимо от правителствената субсидия. Фондът е създаден през 1993 г. със 150 милиона щатски долара, а бюджетният излишък осигурява допълнителните вноски от тогава.

И накрая, Елдършийлд е допълнение към 3M структурата, което предлага частно осигуряване за хората с увреждания в резултат на старост. Чрез Елдършийлд се изплаща месечна парична помощ, за да може тази група от хора да покрият три или повече основни ежедневните дейности.

Почти всички сингапурци допринасят директно за всяко лечение (включително за лекарствата). Могат да се използват и парите от личните Медисейв сметки.

От 2002 г. публичните здравни заведения в Сингапур са концентрирани в две интегрирани мрежи, всяка от които държавна и управлявана като некомерсиална: Националната здравна група (NHG) в западната част на града-държава и Сингапурски здравни услуги (SingHealth) в източната част на страна. Each provides a full range of services, running the public hospitals and specialty centers as private companies. Всяка от тях предлага пълна гама от услуги, като управлява обществените болници и специализираните центрове като частни компании.

Междувременно 80% от основните здравни потребности се удовлетворяват от частни общопрактикуващи лекари и 20% от публични амбулаторни "поликлиники" към болниците, най-вече тези, управлявани от двете мрежи, NHG и SingHealth.

Как да се приложи сингапурският модел в други страни?

Пет са основните предварителни условия за страните, които искат да въведат сингапурската система:

  1. воля и способност да се спестява;
  2. силно участие в официалната заетост;
  3. ефективно събиране на вноските и ефективно управление на фонда за вземания;
  4. добре развита информационна система със висока степен на сигурност и счетоводен контрол, и
  5. ефективно образование за правилното използване на медицинските сметки.

Защо сингапурската система работи така добре?

Кай Хонг, доцент по здравна политика и управление в Националния университет на Сингапур, описва следните принципи:

  1. създаване на стимули за отговорно поведение и ефикасно предоставяне на услуги;
  2. споделяне на разходите;
  3. обезкуражаване на свръхпотреблението чрез споделяне на разходите;
  4. насърчаване на личната отговорност;
  5. строго насочени държавни субсидии, и
  6. насърчаване на конкуренцията чрез публични и частни доставчици".

Тъй като 3M е предназначена по-скоро към овладяване на свръхпотреблението, отколкото към постигане на обособен публично-частен микс, резултатът от системата е умерен дял на правителствените разходи от общите здравни разходи.

Основният урок е, че ефективната здравна система съвсем логично и естествено започва да разчита на решенията на потребителите, а не на правителството.

През 2003 г., група от правителствени агенции стартира SingaporeMedicine, насочена към развитие на страната като водеща международна дестинация за здравеопазване.

През 2006 г. повече от 400 000 пациенти пътуват към Сингапур специално с тази цел.

* Пълният текст на статията е достъпен тук. Преводът е на Зорница Манолова, ИПИ

** Rowan Callick е кореспондент в „The Australian".