Здравеопазването е извън контрол

Все по-банално става да се пише за реформата в здравеопазването в България. Ситуацията е ясна -има проблеми, има идеи и има едно министерство, което трябва да реши кой път да избере. Лошото е, че разумните идеи все по-рядко намират място в плановете на управляващите. Затова като че ли е по-добре, че нищо не се случва в сектора, което да е радикална реформа. Въпреки че всички искаме час по-скоро качество, прозрачност и възможност сами да решаваме за здравето си.

В тази обстановка едно изказване на заместник-министър на здравеопазването от миналата седмица ни кара да си мислим, че надежда за подобряване няма. На среща с фармацевти и предложения от тяхна страна „нелоялната конкуренция да бъде ограничена и с разкриването на поне още една здравноосигурителна каса" зам.- министърът на здравеопазването Цеков се обяви категорично против подобна идея, защото това ще доведе до затормозяване на здравния сектор и необходимост от допълнителна администрация.

Напротив, създаването на възможност за повече от една здравна каса означава по-малко администрация, която да наблюдава сектора и да следи за спазването на правилата. Това твърдение е все едно да кажеш, че появяването на нови банки ще доведе до по-голяма администрация в Българската народна банка, или повече застрахователни дружества ще означава двойно повече хора в Комисията за финансов надзор. Ако помислим обаче логично, изказването на зам.- министъра е в унисон с мисленето на администрацията, а именно – ако има конкуренция – ние ще трябва да я контролираме, наблюдаваме и регулираме и затова трябват повече хора.

Пак според същия зам.- министър „Радикалното решаване на проблема с качеството в здравеопазването е свързано с осигуряването на повече средства от държавата… от 2000 година финансовият ресурс в системата е нараснал три пъти, като през тази година достига 2 милиарда и 200 милиона лева……..очаквам през следващите една-две години бюджетът в здравеопазването да нарасне поне с още 500 милиона лева"

Наистина е „радикално" решение. Въпреки огромния финансов ресурс в здравеопазването все по-трудно става да се направи каквато и да е реформа. Всички заинтересовани страни (освен тези, които ще плащат) наскоро се обявиха единодушно за увеличаване на здравната вноска в следващите години. На среща министър Гайдарски, НЗОК и съсловната организация на лекарите взеха подобно решение и явно няма вариант за обратното развитие – намаляване на вноската. Така всичко е извън контрол, защото ако има пари има и корупция; ако има пари чиновниците нямат стимул да правят реформи за намаляване на неефективните разходи; ако има пари администрацията няма да иска да се съревновава с частни компании; ако има пари ще се насърчават губещите болници.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Министерство на финансите

Бележка: Данните за 2007 са от Доклада по закона за държавния бюджет за 2007

 

 

Развитията от последните месеци в сектора показват, че контрол има само от страна на определени групи, които обаче настояват за промени с обратен знак. Имаме предвид:

  • Ограничението за аптеките и магистър-фармацевтите
  • Ограничението за продажба на лекарства на дребно
  • Намерението за увеличаване на здравната вноска
  • Минималните цени на услугите на медицинските специалисти
  • Задължението за членство в съсловните организации
  • Намерението за обединение на съсловните организации в камара
  • Намерението за въвеждане на фиксирани цени за определени продукти

Повечето от тези идеи, някои от които вече са приети, ограничават конкуренцията, дават повече правомощия в ръцете на министерството и в крайна сметка са в ущърб на гражданите.

Истината е, че ние, данъкоплатците искаме да имаме контрол над парите си за здраве. А това може да стане единствено чрез:

  1. Частни здравни каси
  2. Част от здравната вноска да отива в тях
  3. Либерализация на медицинските професии
  4. Приватизация на болниците

Предоставянето на възможността за контрол обаче би означало, че здравната система ще обслужва нас, а не политиците и администрацията каквото е положението в момента. Подобно решение обаче едва ли можем да очакваме от самите политици.


Свързани публикации.