Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Здравната реформа отново зацикли

Автор: Петя Георгиева / 29.04.2022
Оцени тази статия:

„Краят“ на пандемията от covid-19 явно бележи и край на опитите на правителството да започне някаква систематична реформа в здравния сектор. Такова впечатление създава отложеното за четвърти път премахване на хартиената и въвеждане на електронната рецепта. Ще припомним, че електронната рецепта е само част от електронното здравеопазване, което включва още и електронно направление и въвеждане на електронно здравно досие (планирани от здравното министерство да се случат до края на тази година). Електронното здравеопазване пък, от своя страна, е само част от наложителната и крайно закъсняла реформа в здравеопазването, която да подобри достъпа, резултатите и качеството на услугите в сектора. За съжаление обаче първите 4 месеца от дейността на правителството не показват воля за решаване дори на по-периферните проблеми, а какво остава за поставяне на начало на системна промяна.

Примерна схема на ключовите области на реформа в сектора:

  

Да припомним накратко къде се намира българското здравеопазване в сравнителен план със страните от ЕС:

По данни на Евростат общите разходи за здравеопазване в България са 7,1% от БВП при средно 9,9% от БВП за ЕС. Сходни с България са разходите на Литва, Кипър, Хърватска и Словакия. Прегледани през броя на населението, обаче, разходите на човек от населението в България са най-ниски. Ниските разходи на човек от населението съчетани с относително близки до средните нива на разходи като дял от икономиката предполагат, че здравеопазването в България е сравнително „евтино“. За нас е от още по-голямо значение как и къде се харчи всеки лев за здраве, защото дори и да се увеличат общите разходи, неефективностите в сектора ще доведат до по-големи загуби на благосъстояние.

Голям дял от общите разходи в страната ни са частни разходи – „от джоба“ на пациента, което означава, че публичното здравеопазване не успява да покрие значителен дял от здравните стоки и услуги, търсени от пациентите – голям процент от тях са разходи за лекарства и медицински изделия. Големите плащания от джоба за здраве създават неравенства и затрудняват достъпа до медицински грижи на бедното население, а също така и създават усещане за несправедливост.

 

 

Публичните разходи за здравеопазване през следващите 3 години според Средносрочната бюджетна прогноза 2023-2025 г. ще спаднат до 4,9% от БВП (при очаквано изпълнение на разходите за 2022 г. от 5,7%). Обяснението на финансовото министерство е, че в тази прогноза не са заложени никакви политики и реформи. Защо обаче липсва оценка за реформите и какво ще се промени до актуализацията на бюджета в средата на годината или до септември месец, когато ще се подготвя следващия бюджет, както и каква е готовността на МЗ за предложения за промени не се знае.

От другата страна срещу разходите стоят данните за очакваната продължителност на живота при раждане – по последни данни на Евростат всички региони с най-ниска продължителност на живота през 2020 г. са именно в България – Северозападен (72,1 г.), Северно-централен (72,8 г.) и Североизточен и Югоизточен със 72,9 г. За сравнение средната очаквана продължителност на живота в целия ЕС е 80,4 години. В Литва например, в която разходът за здравеопазване е сходен с българския, очакваната продължителност на живота е 75,1 г., в Кипър – 82,4 г., а в Словакия – 77 години.

И докато здравеопазването е само част от цялата социална система, чийто краен резултат е дълъг живот в добро здраве и качествено обслужване, липсата на реформи в сектора на здравеопазването продължава да тревожи. Пандемията ни показа какво голямо значение има изграждането на здравна система, която да е в услуга на пациента, да предоставя качествена грижа и да съумява бързо да се разгръща и реорганизира по време на кризи. За момента не виждаме достатъчно усилия в тази посока и не сме убедени, че здравеопазването ще успее да отговори адекватно при следваща необходимост.