Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Здравна реформа или пак мъки

Автор: Зорница Славова / 01.10.2010
Оцени тази статия:

Тази седмица България остана без здравен министър за втори път през последната една година. Явно проблемите в здравеопазването костват множество постове и редица неуспехи при започването на реформа в здравеопазването. Показателен е фактът, че от повече от 20 години никой здравен министър в България не може да изкара целия си мандат. Такава беше участта и на министрите на новото правителство – и на Божидар Нанев, и на Ана-Мария Борисова.

За всички е ясно защо се получава така - пациентите виждат, че качеството на здравеопазване е под всякаква критика; лекарите се оплакват, че заплащането в системата е ниско, болниците изтъкват недостиг на финансиране; а данъкоплатците усещат, че нещо не е както трябва.

Всъщност нищо не е както трябва и всяко едно правителство от последния четвърт век го знае и започва мандата си с намерението да реформира здравната система. И настоящото не направи изключение и гръмко обяви наближаващия край на мизерното здравеопазване още преди идването си на власт. Задачата обаче не се оказа лека и проблемите се решаваха единствено със спорове за пари и смяна на министри. Нито министър Нанев, нито министър Борисова успяха да направят и крачка към някаква реформа, а дебатът все повече беше изместен в спорове за пари с финансовия министър и срещи с премиера[1].

Разбра се, че само дебати за повече пари нищо няма да се получи и е крайно време някой от управляващите да поеме някаква инициативност и да покаже политическа воля. Но първо трябва да се знае какъв е проблемът. Коренът на проблема не е в недостига на пари, нито във финансирането на клиничните пътеки, нито в ценообразуването, нито в корупцията в здравната каса. Това са следствия. Първоизточникът на неефективността в системата е централизираният държавен монопол на самата Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и той носи със себе си всички негативни ефекти на монопола и липсата на конкуренция[2]. И това е нормално като се има предвид, че правилата, цените, качеството и контролът не се определят нито от този, който търси (осигуряващия се), нито от този, който предлага (болниците) здравната услуга. Както беше казал Милтън Фрийдмън харченето на чужди пари за някой друг е възможно най-голямата причина за неефективност. 

Въпросът е в това, че този проблем е ясен открай време, но просто никой не иска да се заеме и да свърши работата. Много вероятно е, какъвто и начин да се избере за тотално разбиване на монопола на НЗОК, краткосрочно да се породят много недоволство и непознати проблеми, но няма никакъв смисъл да се изчаква до фалита на настоящата система. Още повече, че България има примера на редица страни, които се радват на едни от най-качествените, модерни и евтини здравни системи като Холандия[3].  

Всъщност това не е чак толкова трудно, но трябва да се започне. В началото на тази година Комисията за защита на конкуренцията публикува секторен анализ, който показва, че към момента има достатъчен брой дружества за доброволно здравно осигуряване и те са готови да предоставят в пълен размер услугата на здравеопазването и да бъдат равностоен конкурент на здравната каса[4].

Проблемите са много, но козметичните промени и плахи стъпки към решаването им само ще удължат агонията. Повече за структурната реформа тук[5].

 


[1] Виж Зорница Славова, „Хайде стига с тази здравна реформа”, Преглед на стопанската политика бр. 488

[2] Виж Адриана Младенова, “Браво на идеята за приватизиране на болниците и здравната каса” , Преглед на стопанската политика бр. 337

[3] Виж Павлин Лазаров, „Холандското чудо – кратък преглед на холандската здравната система”, Преглед на стопанската политика бр. 494

[4] Анализът е публикуван на интернет страницата на КЗК - http://www.cpc.bg/

[5] Виж Лъчезар Богданов, Георги Стове, Светла Костадинова, Петър Ганев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Владимир Каролев, „Дайте избор къде и колко да внасяме за здраве” (март 2010 г.)