Завредата от субсидиите в земеделието

През седмицата министърът на земеделието Мехмед Дикме обяви, че фонд “Земеделие”през 2005 година има 257.5 милиона лева за подпомагане на земеделски производители.Те ще се използват за отпускане на кредити на фермери, за субсидии и покриванена лихвите по дългосрочни заеми /до 40 години/. Тук трябва да посочим, чев тези 257.7 милиона лева не се включват парите от фонд “Тютюн”, които сеотпускат на тютюпроизводителите, които са около 120 милиона лева.

Субсидирането на земеделски производители и покриването на лихвите по дългосрочнитекредити представляват открита пряка субсидия. Кредитирането от държавенфонд, тъй като не се извършва при напълно пазарни условия и лихви, същопредставлява субсидия – от гледна точка на облекчените лихвени условия,от гледна точка на възможностите за непогасяване на кредитите, както и отгледна точка на начина на избор на кредитополучателите.

Отпускането на субсидии за земеделието често се приема за начин за подпомаганена този отрасъл. Смята се, че ако се отпускат повече субсидии, земеделиетоще стане по-модерно, по-ефективно, ще произвежда повече и по-качественапродукция. Това, обаче, не е вярно – не е вярно, защото противоречи кактона международната практика, така и на здравата икономическа логика.

Преди 1984 година земеделието в Нова Зеландия е силно субсидирано и серазвива изключително бавно – производителността на труда нараства с 1% годишно.През 1984 година правителството премахва субсидиите за земеделието. В резултатръстът на производителността на труда в земеделието нараства 6 пъти и есредно 6% годишно през следващите години. Въпреки очакванията за масовифалити, такива няма, а фамилните ферми увеличават дела си. Земеделието увеличавадела си в брутния вътрешен продукт на страната и въпреки липсата на субсидиипродукцията на отрасъла е конкурентна на международния пазар. Новозеландскитепроизводители успешно се конкурират на световните пазари със субсидиранатаземеделска продукция от другите страни. Според Организацията за икономическосътрудничество и развитие земеделската реформа в Нова Зеландия “има за резултатдраматично намаление на пазарните изкривявания”, причинявани от субсидиите.

Какъв е проблемът със субсидиите?
· Субсидиите изкривяват стимулите на фирмите, изкривяват и пазарните ценив икономиката. Като резултат се задържат ресурси във фирми и дейности, коитоне са толкова ефективни, произвежда се на загуба, покривана от субсидии.По този начин част от ресурсите в икономиката не се използват ефективно,което намалява благосъстоянието на гражданите. Още по-голям проблем е това,че предприемачите в бранша започват да отделят значителна част от времетоси да лобират за субсидии. Когато такова нещо се случи с предприемачите,хората, които иновират, модернизират, създават нови продукти, разкриватработни места, резултатът е забавяне или направо спиране на развитието наотрасъла.

· Наличието на субсидии прави някои фирми изкуствено по-конкурентни. Фирма,която получи субсидия или нисколихвен дългосрочен кредит, получава непазарнопредимство пред останалите фирми на пазара. Това може да доведе до фалитчаст от несубсидираните фирми. Това увеличава стимулите на всички фирмив бранша да се опитат да получат субсидия, независимо по какъв начин. Вкрайна сметка се получава така, че не най-ефективните фирми остават на пазара,а остават тези, които са получили субсидия. Това неминуемо води до снижаванена общата ефективност.

· Субсидиите се осигуряват от държавния бюджет, т.е. те тежат на данъкоплатците.Сумата от 370 милиона лева, отпуската от фондовете “Земеделие” и “Тютюн”,представлява повече от 1/3 от приходите от корпоративните данъци. И еднопо-важно сравнение – намалението на данъка върху печалбата от 19.5% до 15%през 2005 година “струва” на бюджета около 160 милиона лева, т.е. намалениена данъка с един процентен пункт намалява приходите в бюджета с 36 милионалева. Това означава, че ако нямаше субсидии за земеделието, данъкът върхупечалбата можеше да се намали до 5%. Приемането на данък върху печалбатаот 5% със сигурност ще насърчи повече инвестиции и ще създаде много повечевисокоплатени работни места, отколкото субсидирането на земеделието, коетосъздава само нископлатени работни места.

· Субсидиите създават култура на зависимост – земеделските производители, получавайки “подкрепа” от години, започват да приемат, че всички са задълженида плащат по-високи данъци, за да има пари за подпомагане на “стратегическия”отрасъл, в който работят те. По този начин хората, работещи в отрасъла,стават зависими от правителството, започват да вярват, че не е възможнов земеделието да се работи без субсидии и инвестират

· Субсидиите се разпределят от държавни чиновници. Те нямат подходящитестимули, които съществуват в частните финансови институции, за да разпределятефективно средствата. По тази причина се създават възможности за корупцияи отпускане на средствата за не съвсем ефективни начинания. Както знаем,в България всяка възможност за корупция или неефективно използване на средствазадължително се използва.

· Тук вероятно трябва да посочим, че с оправданието, че разпределят субсидиии вършат много важна работа, в министерството на земеделието работят прекаленомного хора – около 20 пъти повече отколкото в сравними страни. Тези чиновницисъщо струват огромни суми на данъкоплатците.

Всички гореизброени проблеми, създавани от наличието на субсидии, водятдо намаление на икономическия растеж. Следователно, субсидиите не само означаватпо-високи данъци за данъкоплатците, но те гарантират по-бавно нарастванена доходите на хората в следващите години. С други думи, вместо министерствотона земеделието да се хвали, че отпуска все повече субсидии, трябва да започнеда следва стратегия за намалението им, както и за намаление на прекаленораздутия си щат.