Застрахователите – изкупителна жертва на кризата?
Преди няколко дни Министерството на финансите публикува на страницата си проект на Закон за данък върху застрахователните премии. Законът е следствие от т.нар. ‘антикризисни’ мерки на правителството (разбирай мерки за закърпване на бюджета), приети в края на март месец.
Според публикувания проектозакон, застрахователните премии по договори за общо застраховане ще бъдат облагани с косвен данък от 2%. Отделно застрахователните компании ще продължат да плащат корпоративен данък, както и всеки друг бизнес. Още по времето на приемането на антикризисните мерки, ние разпространихме коментар, в който не намерихме никаква логика, на базата на която застрахователите да бъдат наказвани с допълнителен данък – особено когато и те, като всеки друг бизнес, страдат от кризата. След силен натиск от страната на застрахователните компании, в крайна сметка първоначалните планове на правителството бяха смекчени, като планираната ставка за облагане на премиите бе намалена, а животозастраховането – изключено от новия данък.
Въпреки тези отстъпки от страна на правителството, самото налагане на такъв данък върху един определен сектор или в случая – подсектор – противоречи на нормалната икономическа логика, която предполага равнопоставеност на икономическите субекти. Облагането с допълнителни данъци на отделни сектори, било то и във формално съответствие с някаква директива на ЕС (което всъщност е основният аргумент на ‘защитата’ от страна на Министерството на финансите), поставя съответния отрасъл в положение на изкупителна жертва. Наистина, тук говорим за косвен данък, който наподобява акциз заради своето селективно насочване към определени стоки. Разликата му с акцизите е, че те обикновено или наказват/обезкуражават някакво поведение (т.напр. пушенето/консумацията на алкохол), или облагат стоки с нееластично търсене, дефицитни стоки, или такива, които вредят върху околната среда. В случая със застрахователните договори не можем да говорим за нищо подобно. Точно обратното – последните години правителството неведнъж е отправяло апели за по-широко застраховане на земеделска продукция и имущество с цел намаляване на загубите при природни бедствия. Т.е. то по-скоро се е опитвало да окуражи различни форми на общо застраховане, а не да ги наказва. Всеки си спомня картините на пострадали села и къщи, на хора, които очакват държавата да помогне, на земеделски стопани, които не застраховат продукцията!
Освен липсата на каквато и да е логика и обосновка зад новия данък (освен тази за нуждата от пълнене на хазната), то нашите сметки показват и един относително незначителен фискален ефект от нейното бъдещо прилагане. Ако използваме данните за общото застраховане през 2009 г. на Комисията за финансов надзор, излиза, че премийният приход от общо застраховане миналата година е бил 1,457 млрд. лева. Ако от този приход приспаднем близо 202 млн. лева отстъпени премии за презастраховане (тъй като презастраховането няма да бъде облагано по новия закон), тогава облагаемата основа за новия данък ще бъде около 1,255 млрд. лева. Т.е. излиза, че очакваните приходи от новия данък ще бъдат 25 млн. лева по миналогодишни данни. Тъй като новият данък ще влезе в сила от началото на септември, тогава той ефективно ще действа само 4 месеца от тази година – т.е. в най-добрият случай приходът от него ще бъде около 8 млн. лева. Надали някой си мисли, че тези 8 млн. могат да решат сериозните проблеми на бюджета тази година. За съпоставка – очакваният дефицит по републиканския бюджет в проекта на ревизиран бюджет е 3,681 млрд. лева.
Освен това премийният приход миналата година се свива заради кризата и прогнозите на сектора са, че тази година ще продължи да намалява. Новата законова уредба, ако бъде одобрена, най-вероятно ще стимулира по-голяма степен на презастраховане, така че данъчната основа ще бъде доста по-малка спрямо миналата година. Ако нашите сметки са верни, излиза, че за няколко милиона лева повече правителството се заема с налагането и администрирането на един нов данък. А администрирането със сигурно ще струва пари, така че нетният ефект от новият данък (т.е. събраните приходи от него без разходите по неговото администриране) в крайна сметка може да се окаже незначителен.
Като се има предвид всичко казано дотук, можем да заключим, че този нов данък противоречи на икономическата логика, изкривява пазарната среда, няма да генерира кой знае какви приходи за хазната и ще създаде допълнителни разходи за своето администриране. Кому е нужно всичко това?
