Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо трябва да се броим по-често

Автор: Адриан Николов / 30.11.2018
Оцени тази статия:

Одобряването на Закона за преброяването, който урежда следващото изчерпателно преброяване на населението през 2021 г., от Министерски съвет тази седмица дава повод отново да напомним за важността на прецизните и навременни данни за изграждането на добри политики. Единственото изчерпателно изследване на населението и жилищния фонд представлява основата на почти цялата останала статистическа информация, която ползваме, и по тази причина е време да се замислим дали не трябва да я обновяваме по-редовно.

Само по себе си, преброяване 2021 г. не се отличава много от предишните – поставя си за цел да изгради актуална картина на състоянието на населението и жилищата му, възрастовата, етническа и верска структура, заетостта. Новото е събирането на доста по-точна географска информация за разположението на хората и домовете им (с разделителна способност до километър), съгласно изискванията на Евростат, което от своя страна ще позволи анализ на доста по-ниско равнище от това, на което сме свикнали досега. Не без значение е и обстоятелството, че според очакванията на НСИ повече от половината население ще се преброи по Интернет, което от една страна подчертава готовността да се ползват електронни услуги, а от друга чувствително облекчава провеждането на изследването. Налице са обаче няколко причини, поради което трябва сериозно да помислим дали да не го провеждаме по-често.

  • Преброяването е в основата на голяма част от ползваната статистическа информация. Повечето проучвания и данни, които изготвя статистиката, по един или друг начин стъпват върху броя и разпределението на населението в отделните статистически райони – то обикновено е „знаменателят“ в относителните показатели, които позволяват сравняването между тях. Въпреки че НСИ между преброяванията прави ежегодни оценки за населението на база демографските процеси, те винаги се ревизират въз основа на изчерпателното проучване, и съответно колкото по-далеч сме във времето от последното преброяване, толкова по-неточни са индикаторите, които ползваме за основа на анализ и политики. Това се  вижда ясно от масивните ревизии на данните назад, след всяко преброяване. Съкращаването на периода между преброяванията наполовина и съответно по-честите ревизии на данните значително ще подобри качеството на индикаторите;
  • Съществуват уникални данни, които се събират само в рамките на преброяванията на населението, но пък са от ключово значение за отделни политики. Такава е, например, информацията за ежедневната трудова миграция между общините и населените места, която би следвало да залегне в планирането на бъдеща инфраструктура, така че по-новите и по-широки пътища да се строят там, където има много ежедневно пътуващи. Данните от 2011 г. обаче със сигурност не отразяват актуалното състояние, особено с оглед на коренно промененото икономическо състояние на страната. Такава е, например, и информацията за образователната структура на населението, която в България е от особена важност за редица социални и образователни политики;
  • Извадковите проучвания, които дават достатъчно точни резултати на ниво държава и дори област, често не са задоволително прецизни на равнище община или град. Това от своя страна прави планирането и актуалния анализ на местните икономики трудни, и може да доведе до зле дефинирани и прицелени политики. Преброяванията, от своя страна, не страдат от този проблем, тъй като представят изчерпателна и точна информация, независимо от равнището, на която се разглежда;
  • Тенденцията все повече хора да се броят по Интернет значително улеснява, ускорява и прави по-евтино провеждането на преброявания. Предвид че през последните години покритието на връзката с Интернет расте все повече, на лице са всички основания да очакваме все повече и повече хора да участват в преброяването от удобството на компютрите или мобилните си устройства, без да се налага да бъдат посещавани на място от анкетьор. Това от своя страна пък ще прави придобиването на изчерпателните данни все по-лесно и ще позволи и добавянето на още въпроси и теми към преброяванията, които в момента се събират единствено чрез извадкови проучвания;
  • Преброяванията в България не са особено скъпи. 38-те милиона лева, които ще бъдат изразходвани за това през 2021 г., са сравними с тези за провеждането на избори или референдум, което се случва често през последните години. В същото време по-честото събиране на изчерпателни данни, както видяхме по-горе, е от особена важност за точния анализ и дефинирането на политики.

Както видяхме, провеждането на по-чести и по-детайлни проучвания ще е доста полезно, а цената, която бихме платили за него – не особено висока. За съжаление обаче, теми като достъпа до по-прецизни и качествени данни рядко заемат значителна част от публичния диалог. По тази причина вероятността да съкратим десетгодишния период между преброяванията засега изглежда доста малка.