Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо социалните мерки на правителството няма да постигнат резултати

Автор: Зорница Славова / 05.04.2013
Оцени тази статия:

Последните 10 години ясно видяхме как икономическият растеж и последвалата рецесия влияят в огромна степен на пазара на труда и живота на хората. Негативите на увеличаващата се безработица и бедност в страната през последните години дори доведоха до оставка на правителството. Тежката задача пред настоящите управляващи е да потушат напрежението.

Близо месец след като беше назначено, новото правителство одобри пакет от социални мерки, които да подпомогнат най-уязвимите групи в обществото. Идеята се предложи от партньорите в Тристранния съвет, а правителството успя да спести 41 млн. лв. от издръжката на министерствата и парите за магистрали, за да осигури повече пари в програмите за заетост за безработните и еднократни помощи за бедните.

Въпросът е какво променя това и дали може с подобно еднократно усилие да се осигури по-добър стандарт на гражданите и да се търсят дългосрочни ефекти. Практиката и логиката показват, че подобно действие не води до трайни резултати и в крайна сметка няма да направи уязвимите групи по-малко уязвими.

Ето пет начина да се помогне на уязвимите групи, който са по-евтини и водят до дългосрочни резултати:

1) Пасивна (а не активна) политика на пазара на труда. 75% осигурените средства ще се похарчат за активна политика на пазара на труда. В България все още директното наемане на безработни е основният инструмент за справяне с проблемите на заетостта. Това е изключение от практиките в другите страни от ЕС, които разчитат на пасивни политики, консултиране и ориентиране на безработните. Това е по-добрият вариант, защото характерното за субсидираната заетост е, че осигурява работа краткосрочно, т.е. само докато трае програмата. Повечето средства за субсидирана заетост тази година са насочени към програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”. Интересното е, че през 2005 г., когато тази програма е в своя пик, Програмата за развитие на ООН оценява резултатите от нея и разкрива, че едва 8% от преминалите през програмата са се реализирали на първичния трудов пазар. Три години по-късно при одит на програмата от Сметната палата се вижда, че само 0,27% (801 човека от над 300,000 участвали) са трайно заети след субсидираната заетост. ИПИ публикува оценка на въздействието на изпълнението на активните мерки, която показва недвусмислено, че държавата не може да създава заетост и да намалява безработицата ефективно и трайно.

2) Намаляване на облагането на труда. Въпреки 10%-тния плосък данък върху доходите, облагането на труда в България продължава да бъде високо. Последните данни на НСИ показват, че разходите на работодателите за труд за последното тримесечие на 2012 г. нарастват с 5% спрямо последното тримесечие на 2011 година, като зад този ръст се крие ежегодното вдигане на минималните осигурителни прагове, които де факто повишават осигурителното бреме. В момент на криза, когато не е ясно бъдещето на фирмите и все повече хора губят работата си, високото облагане върху труда води до по-голяма безработица и разширяване на сивата икономика в страната. 

3) Въздържане от по-нататъшно увеличаване на административно определените доходи. Увеличаването на безработицата след 2008 година засегна в най-голяма степен нискоквалифицираните работници в страната. Държавата, вместо да способства за създаването на по-благоприятни условия на труд и правене на бизнес, се зае направо да осигурява работа и да увеличава доходите на нископлатените работници, като по този начин изпрати много от тях в редиците на безработните или в сивия сектор. Разбира се, подобна политика не би могла да удържи срива на пазара на труда и безработицата вече е 12,4% или нови около 420 000 безработни спрямо пред-кризисната 2008 г. (по данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2012 година). Особено тежко е положението за младежите, възрастните и хората с увреждания, които са и сред основните приоритети на субсидираната заетост от сегашните социални мерки. Синдикатите постоянно настояват за вдигане на минималните доходи, за да се увеличат доходите на тези групи, но това води до обратния ефект. Най-нискоквалифицираните, които имат по-ниска добавена стойност на труда си от административно определения минимум, просто няма да бъдат наети или ще намерят работа в сивия сектор при по-ниска заплата. Това е особено валидно, когато икономиката е в криза и работодателите се опитват да свият максимално разходите си, просто за да оцелеят. Вероятно повечето работници също биха предпочели да запазят работата си дори при по-ниска заплата по време на рецесията, отколкото да останат безработни. Така политиките по постоянно повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове се явяват най-дискриминационния инструмент срещу нискоквалифицираните работници.   

4) Намаляване на регулациите за наемане и освобождаване на работници. Това е особено важно условие, особено когато икономиката е в рецесия и пазарът на труда е нестабилен. Всеки работодател ще се замисли дали да наеме работник, ако бъдещето на бизнеса му е несигурно, а трудно ще освободи вече наетия работник. Именно младежите и хората с ниска квалификация са най-засегнати от скъпите и тромави процедури по освобождаване на работници, точно защото работодателите не биха наели хора без опит и квалификация, ако разходите по освобождаването им са твърде високи. Друга голяма засегната група са майките на малки деца. Те са сериозно защитени от закона и на практика не могат да бъдат уволнени, което спира някои работодатели изобщо да им предложат работа. Всъщност съкращението не е от толкова голямо значение, когато след това можеш сравнително бързо да си намериш работа. Регулациите на пазара на труда обаче в момента спъват и двата процеса.

5) Нови критерии при определянето на праговете за получаване на помощи. Около 25% от средствата по одобрените социални мерки ще се изразходват за еднократни социални помощи. Основните бенефициенти са хората, които са близо до прага за получаване на помощ за отопление и сега ще получат по 65,72 лв., както и майките, които отглеждат дете от 1 до 2-годишна възраст и имат доход на член от семейството под 350 лв. – те ще получат по 50 лв. еднократна помощ. На всеки човек без или с изключително ниски доходи е ясно, че социалните помощи за отопление и за отглеждане на дете са ниски. Една бърза справка в Агенцията за социално подпомагане показва, че през 2012 г. за отопление са отпуснати над 65 млн. лв. на 211 хиляди човека, а детските надбавки са стрували на данъкоплатците над 350 млн. лв. за подпомагането на близо 550 хиляди семейства. На практика, родителите на над 60% от децата в България получават социална помощ от 35 лв. месечно. Ясно се вижда, че огромна маса от хора получават изключително ниска помощ. Трябва да се помисли как държавата да подпомогне наистина нуждаещите се със достатъчно средства, а не всички с по малко. Един от начините е директно да се намали прага, защото сега двама родители с по 700 лв. месечна заплата и две деца получават същата помощ, колкото и родителите без работа и никакви доходи. Може и да се използва и диференциран подход, чрез който родителите с най-ниски доходи да получават по-голяма сума, а тези, които са по-близо до прага, по-малка. Методите, по които това може да стане, са обяснени по-подробно в анализа на ИПИ „Детски залъгалки по изборите”. В крайна сметка, най-доброто решение е да се облекчи бизнес средата и да не се пречи на хората да си намерят работа и да увеличават доходите си.

 

Ясно е, че правителството цели да подпомогне нуждаещите се и разбира трудните условия, в които са поставени, но управлението трябва да бъде по-далновидно и да цели дългосрочни резултати, а не временно закърпване на положението. Приетите социални мерки няма да изпълнят тази задача. В същото време има добри и доказани начини да се осигурят добри условия за бизнеса и икономиката да расте, което е единственият сигурен начин за повишаване на общото благосъстояние.