Защо реформите са толкова трудни политически?*

Алесандра Бонфиджлиоли, Джино Гансия

Повечето икономисти се обединяват около мнението, че глобалната криза разкри нуждата от реформа на икономиките, особено на тези от периферията на Европа. Проблемът е тези реформи да бъдат направени политически осъществими. Тази статия взима предвид факта, че много правителства се страхуват от изборни загуби, ако приложат непопулярни политики. Но статията също така доказва, че рискът от наказание на избори е най-нисък по време на криза.

Един от фундаменталните въпроси в политическата икономия е защо правителствата често не успяват да наложат реформи, които се считат за нужни и подобряващи  благосъстоянието. Най-често срещаното обяснение беше добре синтезирано от Жан-Клод Юнкер, министър-председател на Люксембург и председател на Еврогрупата: „Ние всички знаем какво да направим, но не знаем как да бъдем преизбрани, след като вече сме го направили“.

В изследванията от Пелцман насам (1992), включително скорошния принос на Алесина и др. (2010 г.) обаче, нито икономистите, нито политолозите не успяват да намерят доказателства, че реформите оказват неблагоприятно влияние върху шансовете за преизбиране. Но ако правителствата не биват наказвани пред избирателната урна, защо реформите са толкова трудни политически?

Политическата цена на реформите

В „Бонфиджлиоли и Гансия” (2011 г.) предлагаме един модел, който съчетава тези привидно противоречиви наблюдения и хвърля нова светлина върху политическите детерминанти на реформите. Нашата теория се основава на три предпоставки:

• Първо, реформите налагат текущи разходи, но водят до бъдещи постъпления.
• На второ място, усилията и ресурсите, инвестирани в реформи, не са лесно видими от избирателите преди да се получат техните плодове.
• Трето, способностите на политиците са хетерогенни и не се наблюдава пряко, така че оценката им трябва да се прави на база на представянето им.

В този модел изборите служат за смяната на зле представящи се политици, но тази последваща селекция въвежда предварителна „политическа цена” за правене на реформи. Правителствата се изкушават да инвестират по-малко в реформи, за да подобрят текущото си представяне и по този начин да увеличат шансовете си да останат на власт. И все пак, рационалните избиратели не могат да бъдат измамени, защото правилно предвиждат равновесната стратегия на правителството. В резултат на това резултатите от изборите не се влияят от реформите. Въпреки това, изборът да се правят по-малко инвестиции се поддържа от факта, че политиците могат да се отклоняват от своята равновесна стратегия по начин, незабелязван от избирателите.

Интересен и оригинален извод от нашето изследване е, че по-високата несигурност по отношение на една реформа намалява политическата й цена. Причината е проста. Ако несигурността е висока, например, защото икономиката преминава през период на силни сътресения, политикът ще знае, че преизбирането му ще зависи повече от късмета, отколкото от действията му. Поради тази причина, той ще бъде по-малко изкушен да подобри текущото си представяне в опит да подсигури мястото си и ще бъде свободен да вземе правилните политически решения. Ето защо, може би изненадващо, стигаме до заключението, че по-високата несигурност и по-силната макроикономическа нестабилност прави политическите реформи по-лесно осъществими.

Емпирични данни

Нашата теория е в съответствие с различни емпирични наблюдения.

• Първо, Алесина и др. (2006) и Conconi и др. (2011) установяват, че близостта на изборите  намалява вероятността от фискални корекции и съответно либерализация на търговията.
• Това подсказва, че правителствата наистина се страхуват от изборните последици от реформите.
• Второ, по отношение на въздействието на икономическите променливи, няколко съществуващи разработки са установили, че кризите насърчават приемането на фискални и структурни реформи.

Въпреки че кризите са често съчетани с висока икономическа нестабилност, не е налице пряко доказателство за ефекта на тази нестабилност върху реформите.

За да запълним тази празнота, в „Бонфиджлиоли и Гансия” (2011) разглеждаме съответствието между периодите на фискални корекции, дефинирани като спад от поне 1,17 процентни пункта в съотношението между дефицита и БВП и измерването на икономическата нестабилност за група от 20 страни от ОИСР, наблюдавани между 1975 и 2000г. В съответствие с нашата теория фискалните реформи настъпват по-често при по-нестабилни икономики. В нашия доклад допълваме това доказателство като демонстрираме, че наличието на по-голяма икономическа нестабилност в предходните 5 години е свързана с по-голяма вероятност за въвеждането на фискални корекции. Резултатът е валиден, когато става дума за специфични за отделна страна ефекти, икономически и финансови кризи и политически променливи и не е се влияе от промяната на дефиницията на фискално затягане. Откриваме също, че ефектите са количествено значими. В обобщение, въпреки че е необходима повече работа по този въпрос, данните изглеждат съвместими със схващането, че икономическата несигурност насърчава реформите.

Заключения

В модерните демокрации изборите са основен инструмент на политическата отговорност. В някои случаи, обаче, този инструмент може да предизвика недалновидно поведение и следователно тенденция политиците да избягват скъпо струващи корекции. Означава ли това, че електоралните мотиви винаги подкопават легитимността на правителствата за прилагане на структурни и фискални реформи, необходими за борба с настоящата криза? Ние вярваме, че отговорът е не, поради най-малко две причини.

• Първо, външният натиск от пазарите и ЕС може да помогне на правителствата да се ангажират публично с приемането на антикризисни мерки и да отклонят част от политическата отговорност за непопулярни политики.
• Второ, и може би по-важно, тъй като периодите на пазарна нестабилност се характеризират с висока степен на несигурност, нашата теория предполага, че те могат да предоставят уникална възможност за осъществяване на реформи, които иначе не биха получили подкрепа.

*Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.