Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо програмите за борба с младежката безработица отново няма да сработят

Автор: Зорница Славова / 30.04.2015
Оцени тази статия:

Социалното министерство обяви старта на кампанията на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”- „Посоката избираш ти“. С това още от юни започват три програми за заетост и обучение (дофинансирани от държавния бюджет) на обща стойност 181 млн. лв., с които до 2020 г. министерството цели да помогне на 42 хил. немотивирани младежи да се включат в пазара на труда или поне да продължат образованието си. Предвид това, че държавата ще похарчи огромната сума от над 4 300 лв. средно на младеж (!), е интересно да разгледаме в повече детайли какъв би могъл да е ефектът от тези програми.

Основната цел е младежите да се мотивират на ходят на стажове и да участват в програмите за субсидирана заетост. Първо, миналата година държавата така регулира стажовете (бяха въведени минимално ниво на заплащане, минимална шестмесечна продължителност, назначаване на ментор, който отговаря на определени изисквания, методи на обучение и оценка на стажантите), че рязко намали стимулите за взимане на стажанти от фирмите. Второ, субсидираната заетост е доказано неефективен и скъп начин за провеждане на политики на пазара да труда. Очевидно родните политици все още смятат, че е по-лесно да се правят краткосрочни политики и да се усвояват средства, което, обаче, не решава дългосрочните проблеми. А проблемите са много и те няма да се решат със стартирането на новите програми по същия тертип:

  • Дълготрайната безработица при младежите. В България всеки втори младеж е дългосрочно безработен, докато в ЕС – всеки трети. Това от една страна показва наличието на структурни дисбаланси на пазара на труда, а от друга – неефективността на провежданите политики за обучение и квалификация.
  • Насочването на средства и усилия основно към субсидирана заетост, която представлява единствено краткосрочно решение. От всички средства за активна политика на пазара на труда в България, над 70% продължават да се отделят за субсидирана заетост при средно 17% в ЕС. Заетостта по тези програми обаче най-често приключва в момента, в който свърши и финансирането на програмата, като в същото време не помага на безработния да си намери работа и след края на програмата. Допълнително, този факт още повече засилва негативните ефекти от липсата на традиции в сферата на професионалната консултация и ученето през целия живот, както и ниската култура на търсене на работа на безработните.
  • Ниското качество на образованието (от гледна точна на адекватността му за последваща интеграция на пазара на труда), което не позволява ефективно включване на младежите на пазара на труда след завършване на образователна степен. Пример за добра подготовка на учащите за пазара на труда е възможността за дуално образование. В България тази система тепърва прохожда и по всичко личи, че трудно ще се пребори със статуквото и ще се разрасне в близко време. 
  • Регулациите на пазара на труда, които дискриминират младежите. Освен регулациите на стажантските програми и трудностите при наемане и освобождаване на работници, основна пречка тук са административно определените минимуми на заплащане и осигуряване – минимална работна заплата и минимални осигурителни доходи. Това е и причината близо 40% от работещите младежи да са в сивия сектор, т.е. да са осигурени на по-нисък доход или не са осигурени изобщо, по данни на Доклада за младежта 2010-2012 г.
  • Ниската икономическа активност на младежите. В България, освен недостатъците на образователната система и трудовото законодателство, съществуват редица културни и социални особености, които поддържат икономическата активност на младежите сравнително ниска – такива са късната възраст, на която младежите напускат домакинството на родителите си, слабото социално и икономическо развитие на някои райони на страната и проблемите с трудовата и социална интеграция на етническите малцинства.
  • Пасивната позиция на младежите относно трудовата им реализация. Публикуваното от Министерството на младежта и спорта изследване за ефекта от политиките за младежта показва, че над половината от младите хора имат пасивна представа за своя трудов статус и смятат, че „държавата е длъжна да им гарантира добър живот”.

Всичко дотук показва, че с всяка изминала година правителствата в България се опитват да влязат в ролята именно да тази държава-майка. Както виждаме от резултатите до момента, всъщност майката се оказва мащеха и освен че огромните средства се харчат неефективно, те по никакъв начин не помагат на младежите да намерят дългосрочна заетост след края на съответната програма. Стартирането на новите програми за субсидирана заетост, за жалост, ще бъде поредният такъв пример.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/