Защо, от кого и как се осъществява продължаващото професионално обучение

Наскоро публикувахме кратък анализ на необходимостта от подготвени кадри в индустрията, който показа, че предприятията в България страдат от липса на подходящи средни специалисти. Именно затова сега обръщаме внимание на продължаващото професионално обучение (ППО), което на практика довършва подготовката на специалистите и я адаптира към нуждите на пазара на труда. Обученията се инициират както от самите работодатели, така и от потенциалните работещи и заетите.

Целите на ППО са свързани с възможността работната сила да:

1) подобри или осъвремени знанията и/или уменията си (квалификация),

2) да придобие нови умения (преквалификация),

3) продължи личностното или професионалното си развитие (учене през целия живот).

През 2011 г. Европейският център за развитие на професионалното обучение публикува мащабно проучване[1] на ефектите върху пазара на труда не само от професионалното средно образование, но и от това, организирано от работодателите за своите работници. Докладът заключава, че продължаващото професионално обучение има положителни ефекти за пазара на труда и в редица държави в Европа има ясни връзки между ППО и по-високото ниво на заплащане, по-голямата мобилност и по-ефективната интеграция на работната сила. Основните положителни ефекти от ППО за предприятията пък включва по-висока продуктивност, повече иновации, по-стабилна организация. Всичко това води както до по-висок икономически растеж, така и като цяло до по-високо благосъстояние (ниво на БВП). 

През годините все повече нараства броят на предприятия, които осигуряват ППО за служителите си. Тази тенденция е обусловена от липсата на подходящи кадри, бързото развитие на технологиите, навлизането на чужди инвеститори. По последни данни на НСИ през 2010 г. над 30 хил. предприятия са осигурили обучение на над 300 хил. заети, което е двойно в сравнение с десетина години по-рано. Докато през 1999 г. години под 8% от заетите преминават през курсове за ППО, през 2010 г. вече близо 15% от заетите се обучават допълнително. Последните данни на НСИ за 2010 г. показват, че 95% от предприятията, които обучават служителите си, са в частния сектор, както и 95% от участниците в курсовете на ППО са заети в частния сектор.  Това от една страна се дължи на доминирането на частните компании в реалния сектор след приватизацията и ликвидацията на държавни дружества, но и на по-широкото разпространение на политиката и практиката за професионално обучение сред частните компании.

Логично, по-големите предприятия организират повече курсове и следователно в тези с над 250 заети участниците са 63% от всички. За сравнение, в по-малките компании обхватът на ППО е по-нисък: 32% и 16% от заетите съответно в предприятията с между 50 и 249 заети и тези с между 10 и 49 заети. Големите предприятия са и тези, които са отделили най-много средства за ППО курсове – над 50% от общо вложените 75 млн. лв. през 2010 година.

Най-много участници в курсове и платени часове са именно в сектор „Промишленост” – през 2010 г. около една трета от платените часове за курсове в ППО (2,7 млн. часа или над 35% от общо 7,5 млн. часа в икономиката) и също толкова от участниците в тези курсове (110 хил. души или близо 35% от общо 315 хил. души в икономиката) са в този сектор. Въпреки че разходите на час за ППО в индустриалния сектор са едни от най-ниските (5,4 лв. на час при средно 9 лв. на час), сумата на разходите за тези обучения е над 14 млн. лв. или около 20% от общо 75 млн. лв. в икономиката. 

 

Участници в курсове, платени часове и разходи за ППО, 2010 г., НСИ

Икономически дейности

Участници в курсове

Платени часове

Разходи за курсове

брой

брой

хил. лв.

Общо

315 908

7 539 909

74 675

Добивна промишленост

109 766

2 675 445

14 327

Преработваща промишленост

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване

Строителство

27 285

833 427

2 778

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

71 680

1 396 642

15 442

Транспорт, складиране и пощи

Хотелиерство и ресторантьорство

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

68 155

1 569 129

35 566

Финансови и застрахователни дейности

Операции с недвижими имоти

39 022

1 065 267

6 561

Професионални дейности и научни изследвания

Административни и спомагателни дейности

Култура, спорт и развлечения

Други дейности

Източник: НСИ

По данни на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) през последните няколко години между 15 и 20 хиляди души са обучени за придобиване на степен на квалификация по професионални направления в Центровете за професионално обучение (ЦПО). През 2014 г. общо 18,5 хил. души са получили документ за професионална квалификация, като най-много са новите специалисти по „Приложна информатика” (20% или 3648 души), „Хотелиерство и ресторантьорство” (2032 души), „Транспортни услуги” (1439 души) и „Фризьорски и козметични услуги” (1377 души). Над половината от обучените са придобили степен на квалификация в областите София-град (4253 души), Стара Загора (1968 души), Пловдив (1656 души), Варна (1161 души) и Бургас (1081 души). 

Обученията са по инициатива на работодателите и заетите, работната сила (включително незаетите), както и по националните и регионалните програми за обучение и квалификация (включително Оперативна програма Развитие на човешките ресурси – ОП РЧР), които предоставят ваучери за обучение.

През 2015 г. обученията за квалификация и преквалификация са и един от основните приоритети в Националния план за действие по заетостта (НПДЗ). В Плана са предвидени дейности по придобиване на нова квалификация, повишаване на квалификацията и уменията на заетите и безработните лица, както и за постигане на по-добро съответствие с потребностите на пазара на труда. За изпълнение на тези дейности ще се използват финансови средства от държавния бюджет и европейски средства (за новия програмен период на ОП РЧР и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”). Агенцията по заетостта ще бъде натоварена с организацията на обучения за безработни лица от най-уязвимите групи в съответствие с потребностите на пазара на труда. Някои от социалните партньори[2] и Държавно предприятие „Българо-германски центрове за професионално обучение” също ще участват в провеждането на обучение за придобиване на професионална квалификация и на ключови компетентности.

Като цяло продължаващото професионално обучение дава предимства на все повече хора, прави работата на предприятията все по-ефективна и съдейства за по-висок икономически растеж. Същевременно все по-високата необходимост от квалифициране и преквалифициране показва недобрата подготовка на кадрите в образователната система и липсата на пряка връзка между получаваните знания в училище и нуждите на пазара на труда. 

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/

 


[1] European Centre for the Development of Vocational Training, „The benefits of vocational education and training“ (Publications Office of the European Union), 2011

[2] КНСБ, КТ  „Подкрепа”, АИКБ и БСК.


Свързани публикации.