Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо новата бюджетна комисия ще вреди

Автор: Красен Станчев / 04.05.2007
Оцени тази статия:
 

Пресата сякаш приветства създаването на нова комисия към комисията по бюджет и финанси на законодателното събрание. Тя щяла да следи за отчетността на публичния сектор. Крайно е съмнително, че от тази инициатива ще излезе нещо.

Основанията

Както обикновено, намеренията са повече от благородни. Оправданието бе намерено в:

  • - излишъците в бюджета,
  • - харченето им „за чешмички",
  • - бюджетното съфинансиране,
  • - виждането на премиера, че контролът от страна на депутатите ще уплаши министрите,
  • - схващането на председателя на комисията Петър Димитров, че вместо за законосъобразност на правителствените разходи (с което се занимавала сметната палата), тази комисия щяла да се занимава с тяхната „целесъобразност".

За разлика от останалите народни представители, членовете на тази комисия щели да имат правото на инициатива да „изискват ведомствата, разпореждащи се с държавни пари, да представят в определен срок отчети за изпълнението на бюджета си и на съответните програми".

Недалновидността на замисъла

  • 1. „Целесъобразността" никога не може да бъде определена достатъчно ясно. Тя се корени в светогледа на управляващото мнозинство и политическото договаряне в техните редици за това как да се харчат чуждите пари.
  • 2. Народните представители от мнозинството, които са мнозинство и в комисията, и в подкомисията са избрали правителството, но зависят от него, в два смисъла: в достъпа си до документация за това, което проверяват, и в перспективата им да попаднат в избирателните листи за следващите избори (които листи ще се съставят в централите на партиите, по традиция ръководени от действащия министър-председател).
  • 3. Т.нар. целесъобразност би трябвало да се следи от всички народни представители според желанието им да участват в работата на всички комисии на народното събрание според интереса, знанията и самооценката за възможен собствен принос в някоя от конкретните области на политиката и законодаването. Но всички народни представители, от всички комисии носят вина за:
  • нарастването бюджетните излишъци - вместо бюджетна дисциплина и намаляване на данъците,
  • това, че не упражняват контрол върху правителствените харчове,
  • обикновеното одобрение за нарастващата правителствена намеса (квази-данъци) и правителствени разходи (данъци),
  • приемането на законодателство, което легитимира поведението на правителството, срещу което новата подкомисия уж ще се бори,
  • и за неприемането на законодателство, което увеличава прозрачността на действията на правителството и самите тях, като например: уредба на нормативните актове, която да изисква предварителен анализ на въздействията на политиката на правителството и да въвежда ясни критерии и начини за оценка на ползи и разходи от политиката (т.е. за т.нар. целесъобразност); уредба, която изважда деянията (срещите, протоколите, предварителните материали за вземане на решения и самите процедури на тези решения) на правителството на дневна светлина; уредба на работата на самите народни представители (в правилника за работата на народното събрание), която да изисква оценка на въздействия; уредба, която изравнява държавата с всички останали длъжници и кредитори и позволява защита на индивида в състезателен съдебен процес, и т.н. - списъкът може да бъде продължен,
  • приемането на закони, които влошават прозрачността и възможността за публичен контрол.
  • 4. От обстоятелството, че седем души ще се занимават с това, с което би трябвало да се занимават 240, още не следва, че те ще правят това по-добре от останалите. Защото решенията им ще се одобряват от тези 240, а инициативата на седмината ще бъде опосредствана от председателя на комисията по бюджет и финанси.
  • 5. Личният запис от парламентарното поведение и гласуване на седмината народни представители - Петър Кънев и Йовко Йовков от БСП, Нина Чилова (НДСВ), Илкер Мустафов (ДПС), Веселин Методиев (ДСБ), Ясен Попвасилев (СДС), Мария Капон (независима) - с изключение донякъде на г-н Кънев и г-жа Капон, не показва проява на особена загриженост за намаляването и рационализирането на правителствените разходи.
  • 6. Правителството в България, впрочем навсякъде по света - но у нас в по-неприемливи размери, е най-добре организираният грабител и използвач на чужди пари. Всички партии, позиционни или опозиционни, имат интерес от увеличаване на разходите. Единственият лек срещу това харчене е безусловната публичност на намеренията, решенията и изпълнението на решенията за харчене на средствата на данъкоплатците. Т.е. този лек е точно онова, срещу което народните представители досега се борят.

 

Какъв е все пак смисълът

Най-вероятно комисията просто ще намали възможностите за публичност и оценка на правителствените разходи. Тя ще даде известни привилегии на тези народни представители спрямо останалите. Последните ще имат извинение да продължат да не се занимават с възпиране на харченето от страна на изпълнителната власт и да не подобряват общия контрол върху нея. Членовете на подкомисията ще получат известно по-тежко влияние, ако тя изобщо започне да работи. Премиерът и мнозинството ще имат възможност да се похвалят, че увеличават прозрачността на работата и разходите си. Някой може дори да им повярва.