Защо намалява бюджетният излишък

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Все по-ясно изглежда, че планираните консолидирани приходи са подценени, както писахме при приемането на бюджета за 2019 г. Прогнозата на управляващите почива върху увеличение на бюджетните постъпление през 2019 г. с около 11,9%. Само за първите осем месеца това увеличение е в размер на около 3,3 млрд. лв. или 12,8%. Ако темпа на развитие на икономиката се запази до края на годината, може да се очаква преизпълнение на прогнозата от около 900 млн. лв., което ще се дължи в основна степен на данъчните и осигурителните приходи.

При консолидираните разходи се наблюдава малко по-различно развитие. През последните години се планират по-високи капиталови разходи, които не се изпълняват. Това позволява едновременно увеличение на текущи разходи, основно за персонал[1], и подобряване на бюджетното салдо – при планирани бюджетни дефицити за периода 2016-2018 г. в края на съответната година се отчита бюджетен излишък. Тази година е различна, тъй като през август правителството прави непредвиден капиталов разход в размер на около 2,2 млрд. лв. за придобиване на самолети F-16 Block 70. Този непредвиден разход вероятно частично ще компенсира очакваното неизпълнение на други капиталови разходи.

Това обаче не означава, че няма да има преизпълнение на други разходи. Такова се наблюдава от месеци при разходите за персонал, които се увеличават по-бързо от очакваното. В бюджета за 2019 г. заляга предвиден ръст на възнагражденията с 10% и прогноза, че за цялата година разходите за персонал ще са с около 700 млн. лв. по-високи в сравнение с изпълнението им през 2018 г. Въпреки това те се покачват със 752 млн. лв. само за първите осем месеца. Това също не е изненадващо, тъй като, както вече обърнахме внимание, всяка година има преизпълнение на тези разходи за сметка на неизпълнение на капиталовите такива. Въпреки че тази година има значително увеличение на публичните инвестиции то е съпроводено и с увеличаване на консолидирания бюджетен дефицит с размера на увеличените разходи по държавния бюджет – с около 1,8 млрд. лв. При равни други условия дефицитът в края на годината би бил около 2,4 млрд. лв. или 2% от очаквания БВП през 2019 г., т.е. няма опасност за процедура по свръх дефицит.

Освен изпреварващото увеличение на разходите за персонал се наблюдава изоставане при други разходни групи като текуща издръжка и социални разходи и стипендии. Традиционно това се наблюдава и при капиталовите разходи, които се движат сравнително анемично през годината и ударно се харчат през последните два месеца. Така например в периода 2016-2018 г. капиталовите разходи през декември представляват около 46% общите капиталови разходи за съответната година. С други думи, настоящият излишък от около 1,1 млрд. лв. много бързо ще се свие през следващите месеци и, за разлика от предходните три години, бюджетът ще отчете дефицит в края на годината. Предвид очакваното преизпълнение на приходите, придружено с частично неизпълнение на инвестиционните разходи, може да се очаква дефицитът да е около 1% от БВП.

Въпреки че увеличаването на очаквания дефицит към края на годината може и да изглежда като стимул за икономиката, на фона на сигналите за забавяне на икономическата активност в еврозоната, това е подвеждащо. Основната причина за по-високия дефицит са разходите за придобиване на нови самолети, т.е. те не стимулират вътрешното търсене. В същото време продължават да се надуват разходите за персонал и социални разходи, които подпомагат частното потребление, но за последните 20 години, то не играе водеща роля като двигател на икономическото развитие в страната. Запазва се и практиката за неизпълнение на публичните инвестиции, което не подпомага увеличаването на потенциалния растеж на икономиката и повдига напълно резонният въпрос – ако държавата не инвестира, защо не остави повече средства за инвестиции в частния сектор чрез намаление на данъчно-осигурителната тежест? В така развиващата се ситуация на „старата песен на нов глас“ нищо чудно приближаващото икономическо забавяне да ни изненада по същия начин, по който общините всяка зима са изненадани от снега.

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).

[1] Включват разходи за заплати, допълнителни възнаграждения и осигурителни вноски