Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо марихуаната е незаконна? (Кратка история на криминализирането на канабиса…)

Автор: Пете Гютер* / 25.09.2009
Оцени тази статия:
 

Drug WarRant (http://www.drugwarrant.com/articles/why-is-marijuana-illegal/)

Превод: Петър Ганев & Георги Нейчев

Много хора биха предположили, че марихуаната е обявена за незаконна в следствие на някакъв процес, включващ научни, медицински и правителствени изслушвания; че всичко това е направено за да бъдат защитени гражданите от това, което е било решено да бъде опасен наркотик.

Истинската история разкрива едва напълно различна картина. Тези, които са гласували законовата съдба на това растение, никога не са разполагали с фактите, а са се осланяли изцяло на информация от хора, които са имали за цел именно това криминализиране. Първият федерален закон срещу марихуаната се е базирал изцяло на документирана лъжа в Сената на САЩ.

Всъщност, историята на криминализирането на марихуаната е изпълнена с:

  • Расизъм
  • Страх
  • Защита на корпоративни печалби
  • Жълта журналистика
  • Невежество, некомпетентност, и/или корумпирани законотворци
  • Алчност и стремеж към кариера

Това са истинските причини марихуаната да е незаконна!

Малко история

През огромната част от човешката история марихуаната е била напълно легална. Това не е наскоро открито растение, нито пък отдавнашен закон.

Марихуаната е била нелегална през по-малко от 1% от времето, откакто се използва. Данни за употребата достигат до преди 7 000 години преди Христа, като растението винаги е било легално, поне до момента, когато Роналд Рейгън е бил още момче. 

Растението коноп, разбира се, има учудващо много приложения. Най-старата известна тъкачница явно е работила с коноп, а през вековете растението е било използвано като храна, за опушване, като суровина за дрехи, въжета и др. Това добавя към част от объркването относно въвеждането й в САЩ, тъй като растението е било добре познато още от 17-ти век, но не е разпознато от обществото като наркотик до началото на ХХ-ти век.

Първият американски закон за марихуаната е влязъл в сила в колонията Джеймстаун, Вирджиния, през 1619 година. Това е било закон, „заповядващ" на всички фермери да отглеждат индийски коноп. Имало е някои други закони за задължително отглеждане през следващите 200 години (можело е да те вкарат в затвора за неотглеждане на марихуана по време на недостига във Вирджиния между 1763 и 1767 г.), и през по-голямата част от този период марихуаната е била законово средство за размяна (можело е да платиш данъците си с коноп. Дали е възможно днес???). Конопът е бил много важна култура за най-различни цели (включително съществени военни нужди - въжета и т.н.), затова дори правителството се намесило на пазара, за да стимулира отглеждането му.

Статистическата служба на САЩ е преброила през 1850 г. 8 327 конопени „плантации" (ферма от най-малко 2 000 акра), които отглеждали марихуана за производството на дрехи, тъкани и дори кордите, използвани при производството на памук.

Мексиканската връзка

В началото на XX век в западните щати е възникнало напрежение относно миграцията на мексиканци. Революцията в Мексико през 1910 година се прехвърлила и през границата, при което армията на генерал Першинг се е борила с бандита Панчо Вила. По-късно в това десетилетие е възникнала неприязън между малките фермери и големите ферми, които използвали евтина работна ръка от Мексико. Тогава дошла и Великата депресия, която засилила конфликта, тъй като работните места и ресурсите станали по-ограничени.

Една от „разликите", подхванати от властите през това време, бил фактът, че много мексиканци пушели марихуана и донесли растението в тях, и очевидно по тази причина Калифорния е приела първия щатски закон, който забранява „заготовката на коноп".

Все пак, един от първите закони които забраняват марихуаната може би е бил предизвикан не само от използването й от мексиканци, а и от мормони. Мормоните, които пътували до Мексико през 1910 година се върнали в Солт Лейк Сити с марихуана. Реакцията на църквата срещу това може да е допринесла са създаването на щатския закон. (Но: източникът на това предположение е от статии на Чарлз Уайтбред, професор по право в Университета на южна калифорния, в научен труд в Virginia Law Review, и реч пред асоциацията на съдиите в Калифорния. Мормонският блогър Адрис Паршал поставя този факт под въпрос)

Други щати бързо последвали примера със закон за забрана на марихуаната, включително Уайоминг (1915), Тексас (1919), Айова (1923), Невада (1923), Орегон (1923), Вашингтон (1923), Арканзас (1923) и Небраска (1927). Тези закони често са били специално насочени срещу мексиканците, които са живели в САЩ.

През 1927 г., когато Монтана забранява марихуаната, вестник Бът Монтана Стандард публикувал коментар на един от авторите на закона: „Когато някой работник на полето за захарна тръстика вземе малко от тази трева, той си мисли че току-що е избран за президент на Мексико, затова веднага започва да екзекутира всичките си политически врагове." В Тексас един сенатор е заявил в сената: „Всички мексиканци са луди, и точно тая работа [марихуана] ги прави луди."

Джазът и убийците

В източните щати „проблемът" е бил свързван с комбинация на латиноамериканци и чернокожи джаз музиканти. Марихуаната и джазът пропътували от Ню Орлеанс до Чикаго, а от там до Харлем, където тя станала неделима част от музикалната сцена, включително от имената на някои хитове от онова време ("Muggles" на Луис Армстронг, "That Funny Reefer Man" на Каб Калоуей, "Viper's Drag" на Фетс Уолър).

Расизмът отново става част от обвиненията срещу марихуаната, както коментират вестниците през 1934 г.: „Марихуаната повлиява неграта да гледат белите в очите, да стъпват върху сянката на бели хора и да поглеждат по два пъти към бяла жена."

Започнали да се появяват и два други слуха, създадени по тактиката да всяват страх: първо, че мексиканци, чернокожи и други чужденци примамват бели деца с марихуана; и второ, историята на атентаторите (assassins). Ранните истории на Марко Поло разказвали за „Ядци на хашиш" ("hasheesh-eaters") или Хашишини ("Hashashin"), откъдето произлязъл и американският вариант на думата атентатор ("assassin"). В оригиналните разкази, на тези професионални убийци им били давани големи дози хашиш и били водени в градината на владетеля (за да вкусят от рая, който ги чака след успешното завършване на мисията им). Тогава, след като ефектът от дрогата намалявал, атентаторите били готови да изпълнят волята на владетеля с хладна, пресметлива лоялност.

Към 30-те години на XX век историята се променила. Д-р. А. Фоусир написал в Медицинския и хирургичен журнал на Ню Орлеанс през 1931 г.: „Под влияние на хашиша тези фанатици могат да тръгнат безумно след враговете си, избивайки всеки, до когото се доберат". За много кратък период марихуаната е започнала да бъде свързвана с агресивното поведение. 

Забрана на алкохола и федерални подходи към забрана на наркотиците

През това време в САЩ била в сила забраната на алкохола, която траела от 1919 до 1933 година. Забраната на алкохола била абсолютно прозрачна и обсъдена на всички нива, докато законите за наркотиците били прекарани без знанието на широката общественост. Националната забрана на алкохол станала факт чрез поправка в конституцията.

По-рано (1914) влязъл в сила Законът „Харисън", който налагал данъчни глоби за опиати и кокаин.

Федералният подход е важен. По това време е смятано, че федералното правителство няма конституционни правомощия да криминализира алкохола или наркотиците. Затова била нужна и поправка в конституцията при забраната на алкохола.

През този период от историята на страната законодателната власт е прекарала десетата поправка по пътя на регулации от конгреса относно локални (не национални) проблеми. Регулацията на медицинските практики е била смятана за нещо отвъд правомощията на конгреса под клаузата за междущатската търговия (оттогава насам значението на двете норми е отслабено толкова, че нямат почти никакво значение).

Тъй като забраната на наркотиците на федерално ниво била правно невъзможна, е било взето решение да се заобиколи тази рестрикция използвайки федерални данъци. В Закона „Харисън" легалната употреба на опиати и кокаин била обложена с данък (под предлога, че държавата е имала нужда от приходи, което е единственият аргумент, който може да издържи в съда), и тези, които не спазвали закона били преследвани от Министерството на финансите като данъчни престъпници.

През 1930 г. е било създадено ново звено в Министерството на финансите на САЩ - Федералното бюро за наркотиците. Хари Анслингер бил назначен за директор. Точно това било началото на войната срещу марихуаната.

 

Хари Анслингер

Анслингер бил изключително амбициозен мъж, който разпознал Бюрото за наркотици като страхотна възможност за кариера - нова правителствена агенция, която е способна едновременно да дефинира проблема и решението му. Той бързо осъзнал, че опиатите и кокаинът не били достатъчни, за да построи агенцията си, затова се захванал с марихуаната и започнал работа по забраняването й на федерално ниво.

Анслингер умело стъпил на основата на теми като расизъм и насилие за да привлече внимание на национално ниво върху проблема, който той сам искал да създаде.  Правел всичко възможно да разпространи т.нар. "Gore Files" - изкривени и преувеличени истории за брутални убийства под влиянието на марихуана, често съдържащи секс и ... негри. Ето някои цитати, който били широко познати от историите на Анслингер:

 „Има 100 000 пушачи на марихуана в САЩ и повечето са негри, латиноси или пошли артисти. Тяхната сатанична музика, джаз и суинг произхожда от използването на марихуана. Марихуаната е основната причина белите жени да търсят сексуални отношения с негрите и тези пошли артисти"

„...главната причина за криминализирането на марихуаната е ефектът и върху изродените раси"

„Марихуаната води до  зависимост, лудост, престъпления и дори смърт"

„Марихуаната прави и най-черните да изглеждат бели"

„Марихуаната води до пацифизъм и комунистическо промиване на мозъците"

„Пушейки трева е напълно възможно да убиете брат си"

„Марихуаната е най-подтикващия към насилие наркотик в историята на човечеството"

И той обичал да използва свое собствено определени за „убиец"

„През 1090 г. в Персия религиозните и военните убиици, чиято история е изпълнена с жестокост и кръв, били пристрастени към хашиша или марихуаната. Именно от арабското „hashashin" идва и английското "assassin" (убиец)"

 

Жълтата преса

Хари Анслингер получил и допълнителна помощ от Уилям Рандолф Хърст, собственик на голяма верига вестници. Хърст имал много причина да помага. Първо, той мразел мексиканците. Второ, той инвестирал в дървената индустрия за да подпомага своята верига от вестници и не искал да види развитието да хартия от коноп като конкуренция.  Трето, той бил изгубил 800 000 акра покрити с гора край Панчо Вила, затова той наистина мразел мексиканците. Не на последно място, разпространявайки сензационни лъжи за мексиканците (и сатанинската марихуана, която води до насилие), той продавал вестниците си и забогатявал. 

Ето някои извадки от публикации:

„Марихуаната превръща момчетата в демони за 30 дни и ги прави жадни за кръв"

„С темповете с които нахлува в страната - тази смъртоносна отрова разрушава не само тялото, но и духа на човека... Марихуаната е прекият път към лудостта„

Хърст и Анслингер били подкрепяни от химическата компания Дюпонт, както и от различни фармацевтични компании. Дюпонт патентовали найлона и не искали и да чуват за конопа като конкуренция. Фармацевтичните компании също срещали проблеми с канабиса и предпочитали да разчитат на собствени лекове.

Всичко това подготвило сцената за...

 

Законът за облагането на марихуаната от 1937 г.

След две години на тайно планиране, Анслингер довел планът си до Конгреса - завършен с папка пълна с вестникарски сензации, истории за брутални убийци, които се предполагало, че пушели марихуана и разбира се, расистки нападки.

Изслушванията били изключително кратки.

Единствения проблем пред Анслингер бил появата на Др. Уйлям Уудуърт, член на Американската Медицинска Асоциация.

Уудуърт започнал атакувайки Хари Анслингер и Бюрото за Наркотици за изопачаване на различни тези на АМА, които нямали нищо общо с марихуаната и представянето им като потвърждение на гледната точка на Анслингер.

Уудуърт упрекнал законотворците и Бюрото за това, че използват термина марихуана в закона, а не канабис или коноп. По това време марихуана била популярна дума имаща отношение към мексиканците, който пушели наркотик и рядко имала отношение към съществуването на самото растение индийски коноп. По този начин, много които биха имали правото и аргументите да се противопоставят на законът не били дори запознати с него.

Уудуърт продължил, че АМА се противопоставя на законът и поставил под съмнение начина на провеждане на изслушванията, обвинявайки за това Анслингер.

 „Това, че има определено количество наркотично вещество никой не би отрекъл. Вестниците привличат вниманието към това толкова напористо, че все трябва да имат някакви основания да го правят (дори Уудуърт е бил донякъде повлиян от вестникарската пропаганда). Изненада ме обаче, че фактите на които се уповават вестниците, не бяха представени и защитени тук от компетентни лица, както не бяха представени и никакви доказателства в тяхна полза. Ние се уповаваме вестникарски публикации касаещи широкото разпространение на марихуаната и евентуалното пристрастяване към нея. Казано ни е, че използването на марихуаната води до престъпления.

Но и досега, никой от бюрото на затворите не е показал данни за броя на затворниците пристрастени към марихуаната. Всъщност, според достоверен източник, бюрото на затворите не разполага с никакви доказателства в тази посока.

Казано ви е, че учениците масово потребяват марихуана. Никои досега не е призован от детското бюро или където и да е било другаде да покаже природата и обхвата на този навик сред децата.

Според източник на детското бюро те не са имали никакви поводи да разследват подобен проблем и на практика не знаят нищо за него.

Източник от службата по образование - а те би следвало да знаят нещо за разпространението на този навик сред децата, ако въобще има такъв - твърди, че те също не са имали поводи да разследват подобен проблем и на практика не знаят нищо за него.

Още повече, в финансовият департамент има здравна служба със специален отдел за психическа хигиена, който в началото си е бил отдел за наркотици. Преобразуван е в отдел за психическа хигиена през 1930 г. Това бюро към момента  контролира наркотичните ферми, които бяха създадени през 1929-1930 г. и заработиха няколко години след това. Никой не беше призован от тази служба да даде показания.

Източник твърди, че те също нямат данни за хора свързани с тези ферми, който да са пристрастени към марихуаната

Здравната служба има също така и отдел за фармакология. Ако искате факти относно фармакологията на канабиса, това очевидно е правилното място да ги търсите, а не в слухове и догадки"

Членовете на комисията нападат др. Уудуърт, питайки го за мотивите му да се противопостави на законът. Дори председателят се присъединил:

Председател: „Ако искате да ни съветвате как да правим закони, то трябва да дойдете тук с някакви конструктивни предложения, а не само с критики и опити да се пречите на усилията на Федералното правителство."

Др. Уудуърт: „Ние все още не можем да разберем г-н председател, защо този закон е подготвян тайно през последните 2 години, без никаква информация, не само за широката публика, но и за професията, която засяга."

Малко по късно...

Председател: „Бих искал да прочета един цитат от скорошна статия в Washington Times:

(...Марихуаната е един от най-коварните наркотици, просто заради невъзможността на хората да разберат фаталните и качества.

Нацията не може да се защити сама без федерален закон, който да се погрижи за проблема, както и без мащабна кампания срещу употребата на марихуана.

Резултатите досега са трагични.

Учениците се превръщат в плячка на уличните дилъри, който са навсякъде.

Гимназисти купуват пагубната трева без да знаят колко вредна всъщност е тя, а безскрупулните дилъри я продават безнаказано.

Това е национален проблем и заслужава национално решение.

Фаталната марихуана трябва да бъде припозната като смъртоносен наркотик и американските деца трябва да бъдат защитени...)

Това е доста сериозни обвинение. Те казват, че това е национален въпрос, който изисква ефективно законодателство. Разбира се, в общ план, вие отговорихте на всички тези твърдения, но всичко това ясно показва, че говорим за изключително сериозен проблем, който бива разпознат и от пресата като такъв."

В общи линии, това е било всичко. Жълтата журналистика победила над медицинските аргументи.

Комисията приела законът. По-късно, вече в Сената дискусията протекла така:

Представител от Ню Йорк: „Г-н председател, за какво се отнася този закон?

Председател Рейбърн: „Нямам представа. Има нещо общо с тази марихуана. Мисля, че е някакъв наркотик."

„Г-н председател, Американската Медицинска Асоциация подкрепя ли законът?"

Член на Сената става и заявява: „Техния представител д-р Уентуорт е тук. Те подкрепят закона на 100 процента."

 И на база на тази лъжа, на 2 август 1937 г., марихуаната става на практика незаконна в САЩ.

Отразяването в New York Times е следното: „Президентът Рузвелт подписа днес закон, целят да обуздае употребата на марихуана, чрез налагането на тежки данъци върху търговията."

Анслингер като предшественик на „царете на наркотиците"

Анслингер е на практика първият „цар на наркотиците" (директор на Службата за национална политика за контрол на наркотиците). Въпреки, че този термин не е съществувал преди Уилям Бенет да заеме позицията като директор на Службата за национална политика за контрол на наркотиците, Аслингер действал по много подобен начин. Всъщност, има някои удивителни прилики между Аслингер и „царят на наркотиците" Джон Уолтърс. И двамата имали пълна свобода едва ли не да демонизират наркотиците и тези, които ги употребяват. И двамата имали солиден ресурс и публична трибуна да налагат мнението си. И двата лъжели непрестанно, често дори без да е необходимо. И двамата били расисти. И двамата имали нюх към законотворчеството, осъзнавайки че могат да убедят законодателите в каквото пожелаят, главно чрез лъжи и помощта на медиите. 

Анслингер дори има способността да надхитри Първата поправка. Той забранил канадският документален филм „Наркозависим", показващ алтернативната гледна точка, както за наркозависимите, така и за законодателните промени. Той дори се надявал филмът да бъде забранен и в Канада, ако ли не, то поне да се забрани на американските граждани да гледат филма в Канада. Това не се случило. (В наши дни Джон Уолтърс се опитва да влияе в Канада, за поддържането на строги закони за марихуаната)

Анслингер имал 37 години да затвърди пропагандата и да задуши опозицията. Лъжите продължили през цялото време (въпреки, че историите се променяли с времето - 21 годишното момче от Флорида, което убило семейството си ставало все по-младо при всяко следващо разказване на историята). През 1961 година, той погледнал назад към усилията си:

 „Много от най-нерационалните случай на насилие при младите, големи трагедии, чийто срам не ще забравим, могат да бъдат директно проследени до употребата на канабис. Банда от момчета, разкъсва дрехите на две ученички и ги изнасилва; 16 годишно момче избива цялото си семейство в Флорида; мъж в Минесота застрелва в главата непознат на улицата; в Колорадо мъж опитвайки се да застреля жена си, убива нейната майка и после се самоубива. Всяко едно от тези престъпления се е случвало след употребата на марихуана. След като нещата се влошиха до такава степен, знаех че трябва да се предприемат действия и да се приемат съответните законодателни промени. До 1937 г. под мое ръководство, бюрото направи две важни крачки - първо, законодателен план, който щеше да мине през Конгреса и да постави марихуаната под федерален контрол и второ, по радиа и на различни форуми разказвах историите за тази зла трева. Писах статии за много издания, а наши агенти даваха хиляди лекции на родители и различни представители на гражданското общество. Говорех за нарастващия брой на престъпления, включително убийства и изнасилвания. 

Вярвам, че свършихме важна работа - публиката беше предупредена, а законите приети. Поставихме под контрол отглеждането на канабис в страната. Работейки с местните власти, разчистихме стотици акри канабис."

След Анслингер

Когато завършвах колежа през 70-те, посетих една църква в Илинойс. Там намерих памфлет за злините от марихуаната - отново познатата пропаганда за това как причинява лудост и убийства. Приближих се до свещеника и му казах „Не можеш да имаш това в твоята църква. Всичко това са лъжи, а църквата не следва да разпространява лъжи." За щастие, баща ми ми повярва и изхвърли памфлета. Той дори не знаеше какво има в него. Нито той, нито другите членове на църквата са знаели за какво всъщност става дума. Пропагандата понякога е наистина много ефективна.

Разказът след това е изпълнен с:

  • Политици искащи да изглеждат твърди пред престъпността и защитаващи по-строги закони и съответно наказания;
  • Постоянно увеличаващи се разходи за прилагане на тези закони и за затвори;
  • Расистка основа в законите, касаещи наркотици;
  • Пари на данъкоплатците използвани за пропаганда;
  • Поставяне на пречки пред алтернативното мнение;
  • Политическо финансиране от корпорации, които печелят от факта, че марихуаната е нелегална (фармация, алкохол и др.)

...но това е цяла друга история.

* Експерт в областта на политиките, който се отнасят до леките наркотици и привърженик на тяхното легализиране