Статии ISSN 1313 - 0544

Защо има безработица в България?

Автор: Светла Костадинова / 24.09.2009
Оцени тази статия:
 

Всеки ще ви каже - има криза. И това е вярно, но основните причини в България хората да остават без работа са по-фундаментални и са валидни още преди кризата да се прояви. България е малка и отворена икономика и всяка промяна в чужбина се усеща веднага у нас. Ние сме толкова зависими от чуждото търсене, че огромната част от българските работници и работодатели трябва да са изключително гъвкави, да придобиват постоянно нови умения и знания, да се местят от сектор в сектор или от един регион в друг, за да запазят пазара и работата си. Всяка промяна в търсенето и предлагането на стоки и услуги е причина дадени отрасли и фирми да се развиват, докато други остават без поръчки, а техните работници - безработни. С други думи, винаги ще има хора, които ще са без работа. За да няма висока безработица, е важно да са създадени такива условия, че лесно да се преминава от една работа на друга и престоят в състоянието безработен да е кратък.

Защо много хора в България не са мобилни

1) Някои групи работници остават на работа заради политиците. Те ги окуражават, че никога няма да бъдат съкратени (БДЖ, "Кремиковци" и т.н.). Затова и не се местят, не търсят активно работа и са оставени да мислят, че друг шанс на пазара на труда няма да имат. Междувременно ние плащаме заплатите им. А само си помислете какви шансове щяха да имат в последните 4-5 години, когато фирмите търсеха отчаяно хора и бяха готови да ги обучават от самото начало.

2) Част от хората в активна възраст са автоматично изключени от пазара на труда поради съществуването на минимална работна заплата, която отгоре на всичко се повишава постоянно - кой работодател ще наеме човек без опит и квалификация за 240 лв., ако на практика произвежда стойност за 180 лв. Според Агенцията по заетостта в групата на продължително безработните над 1 година преобладават лицата без квалификация и специалност (72.1%) и с основно и по-ниско образование (69.4%), което обяснява значителните трудности при намирането на работа. Разбира се, част от тях работят на черно, но продължават да получават различни плащания и услуги от държавата.

3) Ограничение пред най-уязвимите групи безработни са и минималните осигурителни прагове - те налагат разходи за бизнеса, разходи за гражданите (увеличаване на цените на стоките и услугите, по-малко работни места и по-малко отработени часове сред по-ниско квалифицираните и уязвими групи), както и по-високи разходи за публичния сектор - повече обезщетения за безработица и загуба на приходи от осигуровки и данъци от увеличаване на сивия сектор и намаление на заетостта. Разбира се, очакват се и някакви ползи от тази мярка - по-високи възнаграждения на по-ниско платените работници (за сметка на работодателите и по-високо платените работници) и допълнителни приходи за бюджета. Според изследване на ИПИ нетният резултат за икономиката от увеличаване на минималните осигурителни прагове със средно 26.6% е отрицателен - загубата е в размер на 4.65 млрд. лв. за 10 години. Само за първата година загубата е 545 млн. лв. Следователно те не постигат политическите цели, които се поставят при въвеждането им.

4) Много безработни работят в сивата икономика най-вече поради високото облагане на труда. За много хора да работиш и след това повече от 30% да се вземат от държавата без ясни ползи от това е нелогично и е причина да се работи в сивата икономика, да се работи по-малко или въобще да не се работи.

5) Образованието - от основно до висше, не предоставя необходимите знания.

6) Някои работят в сектори, които отдавна не са това, което бяха, и се поддържат "живи" единствено чрез държавни субсидии - железниците, тютюнопроизводители, земеделци и др. Това не означава, че не трябва да произвеждаме тютюн или домати, или пък да няма железница - просто не е ясно дали заетите в тези сектори трябва да се точно толкова на брой, дали трябва да работят така, както го правят сега, и т.н. Основната причина те да съществуват в този си вид са субсидиите, които всички ние плащаме и не знаем какво би станало, ако бъдат оставени да се справят сами, без да разчитат на държавата.

7) Хиляди на държавна служба биха изпитали огромни трудности в намирането на работа и затова не се местят. Това означава, че дори и да не създават добавена стойност, ние ще продължаваме да плащаме за издръжката им. Нещо повече, в стремежа да си намерят работа, която да оправдава съществуването им, често се изготвят правила и регулации, които натоварват частния сектор и гражданите. Това не е валидно за всички заети в администрацията, но спокойно може да бъдат съкратени поне 20%, без от това да пострада "държавната машина".

8) Стотици, а може би и хиляди работещи са с изключително ниска производителност на труда, но продължават да бъдат наети най-вече във фирми, за които е възможно да пренасят "неизработената" заплата върху потребителите - става въпрос за монополни сектори, където по ред причини не се допуска конкуренция или е много трудно да навлезеш. Там се ценообразува по начин, който да покрие загубите от изключително ниско производителните работници.

9) Съществуването на програми на социалното министерство, които трябва да "насърчат" работодателите да наемат хора, също са причина за ниска мобилност. Доклади на Сметната палата показват, че те имат изключително ниски резултати и не постигат целите, за които се харчат десетки милиони. Ако тези програми не съществуваха или бяха силно ограничени, с ясен фокус за повишаване на мобилността на пазара на труда, нямаше да се налага харченето на толкова средства, а хората, за които са предназначени, ще стават все по-гъвкави и ще разчитат най-вече на себе си.

10) За съжаление част от безработните са ниско мобилни и поради чисто човешки причини - имат къща, семейство и приятели в родния си град. Това е тяхно предпочитание и право. Неприемливо е обаче да очакват, че другите, които са достатъчно мобилни и намират работа далеч от дома, ще плащат за техните предпочитания.

Ясно е, че хиляди хора в България стоят без работа или работят в сектори, за които всички плащаме. Тези хора са изключително ниско мобилни и неспособността им да се приспособяват към променящите се условия тежи както на самите тях, така и на всички останали, които намират начин да не бъдат безработни.

Какво може да се направи

Най-добрият вариант е да се премахне данък "минимална работна заплата", данък субсидии, данък осигурителни прагове, данък държавна администрация и да се намалят осигуровките - така хората в работна възраст ще имат реална причина да са гъвкави и мобилни. Истинските причини за безработицата трябва да се атакуват така, че да не насърчават хората да се крият в сивата икономика, а политиците да се упражняват в инициативи да ни "спасяват", харчейки милиони. При криза това е задължително условие, за да може икономиката бързо да се възстанови.