Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо главата на кралицата трябва да бъде приватизирана

Автор: Явор Алексиев / 17.05.2013
Оцени тази статия:

Преди години самата Маргарет Тачър заяви, че няма намерение да „приватизира главата на кралицата”. Донякъде иронично, тези нейни думи бяха превърнати в лозунг, около който се сбират противниците на наскоро стартиралия във Великобритания процес на приватизация на националните пощи.

Във Великобритания, както и у нас, на „пощата” се гледа като на символ на държавността. Британските пощи са на 497 години. В момента компанията разполага със 130 хиляди служители, които заплашват да осуетят всякакъв опит за промяна. Британските пощи се оценява на 3 млрд. паунда, което превръща приватизационната сделка в най-мащабната на Острова за последните две десетилетия. Както често се случва в подобни случаи, основните аргументи на противниците на сделката са представени като „защита на потребителите”.

Основните аргументи против: цена и достъпност на услугата

Напълно възможно е приватизация на пощенски оператор да вдигне цените на услугите. В същото време идеите за възможно „издевателство над клиентите” в толкова силно конкурентен, бързо развиващ се и стриктно регулиран сектор като пощенския са просто несъстоятелни. В момента цената на пощенските услуги в на практика всички страни от ЕС, а и в САЩ, е изкуствено понижена заради „достъпната цена на услугата”, която националните оператори трябва да гарантират. В резултат на това последните понасят финансови загуби, които след това държавата покрива с различни инструменти – държавно гарантирани заеми, подаряване на обществени поръчки и най-вече предоставяне на субсидия за компенсиране на т. нар. „несправедлива финансова тежест от предоставяне на универсалната пощенска услуга”.

За да не бъдем голословни, ще дадем конкретен пример с нашите пощи. За предоставянето на универсалната услуга през 2011 г., „Български пощи” ЕАД получи право на финансова компенсация от 22,8 млн. лв. от държавния бюджет. Това е сума, равняваща се на 16,5% от общите приходи на компанията през съответната година (135,3 млн. лв.). Ако пощите нямаха право на подобна помощ или част от разходите им за предоставянето на универсалната услуга не бяха приети, цените на пощенските услуги вече щяха да са значително по-високи.

Това са скрити субсидии, за които данъкоплатецът плаща индиректно -  чрез трансфер от държавния бюджет, независимо дали въпросният гражданин е пращал или не писма през последната година.

С оглед на порочните практики при възлагане на обществени поръчки у нас, потребителят следва да се замисли и за факта, че през 2012 г. „Български пощи” ЕАД спечели 51 обществени поръчки, след като кандидатства за 119 такива. Прогнозната стойност на поръчките е 54,8 млн. лв., което включва 4-годишната обществена поръчка на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) за разпространение на винетни стикери.

Достъпността е другият фактор. Както и да го погледнем, пощенските услуги днес са навсякъде около нас. Дори в телефона ни. „Български пощи” ЕАД наскоро стартираха услуга, чрез която осигуряват физическа доставка на току-що направена снимка от смартфона на потребителя директно до кутията на получателя – принтирана, с пожелания и всичко.

На практика от целия набор пощенски услуги единствено ежедневната доставка и събиране на писмовни пратки и колети до и от по-отдалечени и труднодостъпни места може да се разглежда като такава, която не буди интереса на частните оператори. Факт е, обаче, че огромната част от клиентите (както индивидуални, така и корпоративни) вече се преориентираха към алтернативни електронни или хибридни услуги – пестейки време и пари.

Защо частни пощи?

Ако последните десет години доказаха нещо, то е че за частните пощенски оператори е много по-лесно да оперират в ситуация на непрекъснато променящи се потребителски нагласи и предпочитания. Способността на традиционните оператори да се реформират е възпрепятствана от редица ключови фактори. Такива са например честите политически назначения на ръководни постове в държавни дружества. В „Български пощи” Съветът на директорите се избира от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Нов кабинет – нов директор. Спуснатите по държавна линия управители често се провалят - къде поради некомпетентност, къде поради незаинтересованост към дългосрочната устойчивост на компанията.

Традиционната масова синдикализация на сектора също не помага на опитите на компаниите да оптимизират бързо пощенските си мрежи и да диверсифицират обхвата на услугите, които предлагат. Бавните реформи излизат скъпо – в случая на данъкоплатците, тъй като липсата на възможности за повишаването на ефективността на предоставяне на услугите оскъпява самите услуги, както и обезщетенията, които пощите получават от държавата за предоставянето им.

Предоставянето на универсалната пощенска услуга, която включва въпросните пратки, наред с всички други, е задължение за националния пощенски оператор, независимо дали той е частен или държавен. Да не говорим за принципните разлики между контрола, налаган на разходите на държавни предприятия, чиито управители са политически назначения, и тези на контрагенти от частния сектор.

Началото на промените

Изключително трудно е една платена услуга да се конкурира с непрекъснато нарастващ брой безплатни електронни услуги. Още по-трудно е за традиционните оператори да отговорят на непрекъснато променящите се нагласи на потребителите, когато оперират в условия на силен синдикализъм и вменени задължения за предоставяне на услуги, които все по-малко хора ползват.

Частният сектор отвръща с нови, бързи и евтини услуги, най-вече в големите градове, и по този начин буквално изяжда хляба на националните оператори, изтласквайки ги от големите пазари. Въпросът е не дали, а кога обхватът на универсалната пощенска услуга най-накрая ще бъде променен, както и какво ще вдъхнови тази промяна – бавна и постепенна приватизация, либерализация и рационализация на случващото се в сектора или серия от фалити на държавни оператори.