Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо да не се увеличава минимална заплата

Автор: Адриана Младенова / 14.11.2008
Оцени тази статия:
 

Наскоро излезе статистика от Евростат, в която се сравняват страните-членки според минималната заплата в номинален размер. България се нарежда на последно място по този показател (виж графика 1), което често се използва от синдикалните лидери като аргумент в подкрепа на искането за увеличаване на минималната заплата в страната. Според проектобюджет 2009 г. се предвижда тя да се увеличи до 240 лв. (от 220 лв.). По-задълбочен поглед върху пазара на труда в Общността обаче разкрива и друга интересна закономерност. България се нарежда на първо място в ЕС по показателя „процент от населението, което е на минимална работна заплата" (виж графика 2). Явно в номинален размер минималната заплата в България е най-ниска в Европа, но в относителен размер не е така. Показателят „процент от населението на минимална заплата" носи по-голяма информация и трябва да се взима предвид при определяне на политиката в страната в бъдеще. Нещо повече, в България минималната заплата нараства със 101% за периода 2003-2008 г., което също я поставя на първо място в ЕС (заедно с Естония). В процентно изражение най-малко нараства минималната заплата в Холандия - със 7%.

Важно е да се отбележи, че не във всички страни в ЕС има минимални заплати. Например, в Германия, Италия и Дания няма единна минимална заплата за цялата страна, но се определя минимално заплащане на работниците според отрасъла, в който са заети чрез колективните договори и споразумения. България също не е традиционен случай, тъй като дефакто съществуват минимални заплати по отрасли чрез въвеждането на минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии от 1 януари 2003 г.

Няколко са възможните причини за наличието на относително голям размер на хората на минимална заплата в България:

  1. Минималната заплата е относително висока в България.
  2. Ниско-производителните работници представляват по-голям дял от работната сила в България в сравнение с други страни.
  3. Съществува голям сив пазар на труда и хората не декларират пълния размер на доходите си. Това е пряк резултат от високото облагане на труда в България. Социалните осигуровки представляват все още твърде високо бреме за хората и бизнеса. Нещо повече, хората не виждат пряка връзка между вноските, които правят в държавната социално-осигурителна система и размера на бъдещите им пенсии и нямат стимули да декларират пълния размер на доходите си (този негативен ефект изчезва при капиталовата пенсионна система, при която бъдещите пенсии на хората зависят директно от размера на вноските, които правят в личните си пенсионни сметки). 

 Негативни ефекти от наличието на минимална заплата

Каквато и да е причината, увеличаването на минималната заплата и минималните осигурителни прагове в страната е вредна политика, особено в условията на глобална криза и опасност от увеличаване на безработицата в страната. Ще цитираме няколко международни научни изследвания, които изучават икономическите ефекти от наличието на минимална заплата в икономиката.

Икономистите Vedder и Gallaway[1] доказват, че минималната заплата не постига целта си за намаляване на бедността и неравенството в доходите поради отрицателните непредвидени ефекти и изкривяванията, които поражда на трудовия пазар.

В свое изследване през 2006 г. David Neumark и Olena Nizalova[2] показват някои от негативните последици от минималната заплата върху пазара на труда в САЩ. Чрез емпирични методи те достигат до извода, че колкото по-дълго хората са получавали минимална заплата (напр. като тинейджъри), толкова по-малко работят и получават в последствие. Минималните заплати имат отрицателен ефект върху нивото на образование и квалификацията сред младежите.

David Neumark and William Wascher[3] изследват ефекта от наличието на минимални заплати в 17 страни от ОИСР през периода 1975-2000 г. Чрез емпирични доказателства те достигат до извода, че минималните заплати водят до по-висока безработица сред младежите. Нещо повече, този ефект е по-силен в страни, в които минималната заплата се различава значително на ниво индустрии или региони.  По-високата степен на членство в профсъюзи и по-строгите рестрикции на пазара на труда засилват негативните ефекти от минималните заплати върху нивото на заетостта.

Минималната заплата не е ефективен инструмент за борба с бедността. Всяка интервенция на пазара води до нежелани негативни ефекти, които изкривяват пазарните сили. Ето защо, в условията на глобална финансова криза, по-добрата политика е да се намали данъчно-осигурителната тежест и да се увеличат вноските към капиталовата система и да се премахнат минималните социално-осигурителни прагове в страната.    

Графика 1: Минимални заплати в стани-членки на ЕС (евро/месец) през 2003 и 2008 г.

Източник: Евростат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Графика 2: Процент от работещите на минимална заплата през 2007 г. (%)

Източник: Евростат

* Данните са за 2005 г.

** Данните са за 2006 г.                        


 


[1] Виж Dr. Richard K. Vedder and Dr. Lowell E. Gallaway, Does the Minimum Wage Reduce Poverty?, Employment Policies Institute, June 2001

[2] Виж David Neumark и Olena Nizalova, Minimum Wage Effects in the Longer Run, NBER Working Paper No. 10656, Revised March 2006

[3] Виж David Neumark and William Wascher, Minimum Wages, Labor Market Institutions, and Youth Employment: A cross-national Analysis, March 2003