Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо България отстъпи от позицията си в класацията за икономическа свобода?

16.12.2006
Оцени тази статия:

Петър Андонов (П.А.): Защо икономическата свобода в България намалява за първи път от осем години насам? Отговорът на този въпрос ще търсим с нашия гост Марк Майлс - директор на Центъра за международна търговия и икономика на фондация "Херитидж" и редактор на Индекс на икономическата свобода, издаван от фондация "Херитидж" и "Уол стрийт джърнъл". Именно от последната публикация на Индекса стана ясно, че България изостава по икономическа свобода. Това показва последното проучване на влиятелната американска фондация "Херитидж" и на "Уол стрийт джърнъл". В класацията за 2006 г. България е отишла на 64-то място, след като през 2005 г. е била на 50-то място. На какво се дължи това връщане назад?. Преди всичко "Добре дошъл" на нашия гост.
Марк Майлс (М.М.): - Благодаря много. Удоволствие е за мен да бъда тук.
П.А: - Искам да кажа на нашите слушатели, че и един техен добре познат гост - Красен Станчев от Института за пазарна икономика, ни помага днес в превода. Преди всичко нека изясним какво представлява икономическата свобода като дефиниция и като представа в съзнанието на хората.
М.М.: - Говорейки за икономическата свобода, обикновено става дума за хората - за това как стават сутрин, какво искат да направят през деня, по какъв начин да помогнат на себе си и на своите семейства.
П.А.: - Следователно, когато говорим за икономическа свобода, ние виждаме, че има тясна връзка между икономическата свобода и жизнения стандарт на хората и техните намерения да правят бизнес или да се реализират в друга сфера.
М.М.: - Икономическата свобода не е само какво искат да направят, но какво могат да направят. В една свободна страна хората много по-лесно достигат това, което искат в сравнение със страна, в която има различни препятствия по пътя към целта , която искат да постигнат за себе си и за своите семейства.
П.А.: - Как на практика се разпределя икономическата свобода в света? Има ли определени групи страни, в които тя е по-силно изразена и съответно и просперитетът е по-голям?
М.М.: - Двадесет и три страни, които се намират предимно в Европа, Северна Америка, една страна в Латинска Америка, няколко в Азия и разбира се, Австралия и Нова Зеландия, са предимно свободни страни.
П.А.: - За да можем да разберем самия индекс на икономическата свобода, бих помолил да изясните как точно се изчислява?
М.М.: - Има десет фактора, които мерят различни стечения на обстоятелствата от търговска политика, законова държава или управление на закона, регулации, права на собственост. Тези десет фактора се измерват и оценяват по скалата от 1 до 5, където 5 е лошо, а 1 - добро. Сумата от тези оценки определя къде се намира страната спрямо другите в подреждането на индекса.
П.А.: - За първи път през последните осем години икономическата свобода в България намалява и страната губи позиции, при това позиции спрямо предишната година. Как си обяснявате такава крачка назад?
М.М.: - Два фактора се влошават. Единият от тях е търговската политика и търговската откритост на страната, което означава, че митническите тарифи и други ограничения пред международната търговия на България са се увеличили и вторият фактор, който се влошава, е стабилността на паричната политика, най-вече поради по-високата инфлация. Два фактора бележат подобрение. Единият от тях са чуждестранните инвестиции и движението на капитали. Има всички основания да твърдим, че страната се отваря повече за чуждестранни инвестиции. Вторият фактор е фискалното натоварване на икономиката или данъчното натоварване на икономиката. Същевременно данъчната тежест в икономиката не се подобрява по особено ефективен начин, защото държавните разходи се увеличават като се намалява значението на общия положителен ефект от намаляването на данъците в страната.
П.А.: - През миналата година беше взето решение да се намалят и социалните осигуровки с 6 на сто. Същевременно, това, което се забелязва, че правителствата, продължават да поддържат политика на много големи бюджетни излишъци, които се харчат на практика по усмотрение на самите правителства в края на годината. На практика това се съчетава с едни увеличени бюджетни разходи особено в онези сфери, в които липсват реформи като образованието и здравеопазването, например. Как качеството на самите бюджетни разходи влияе върху равнището на икономическа свобода?
М.М.: - Ние не мерим дали правителствените разходи са направени за образованието или за да отидат бюрократите на ресторант. Ние всъщност мерим по какъв начин стимулите на обикновените хора в техния живот и стопанска дейност са повлияни от действията на правителството. Когато правителството има повече приходи отколкото разходи, т.е. излишък в края на годината, и то връща на данъкоплатците парите, които е събрало, то тогава се увеличават и стимулите за хората да живеят по-добре. Ако вместо това правителството решава да използва тези пари за себе си, то хората получават по-малко от собствените си пари за своите собствени нужди, което пък в крайна сметка намалява стимулите на хората да работят повече и да живеят по-добре.
П.А.: - При представянето на индекса за икономическата свобода отбелязвате, че монетарната стабилност отстъпва крачка назад и това се дължи на увеличената инфлация. И през 2006 г., поради увеличението на някои акцизи и цените на горивата се очаква по-висока инфлация. Според вас едни засилени инфлационни очаквания ще повлияят ли отрицателно на икономическата свобода на България?
М.М.: - Ако през тази година цените на тези стоки се вдигат еднократно, това няма да има толкова голям ефект, тъй като ние се опитваме да омекотим подобни покачвания на цените като измерваме инфлацията за десетгодишен период. Да, в общи линии инфлацията може би ще се повиши тази година, ще има влияние върху индекса, но не чак толкова голямо, колкото вие бихте очаквали или бихте усетили по джоба си.
П.А.: - Да се насочим към още един важен фактор в индекса на икономическа свобода, тъй като е важен и се отнася до оценката на търговската политика. Както разбирам, тя се свързва преди всичко с увеличението на митата. Така ли е в действителност?
М.М.: - Да. Ние измерваме средните тарифи за страна и се опитваме да преценим дали има нетарифни пречки.
П.А.: - В този смисъл какво показва картината в България?
М.М.: - Очевидно е, че за България тарифните пречки се увеличават, но следващата година България ще влезе в Европейския съюз, а там тарифите са по-ниски, отколкото в България в момента, което означава, че перспективата за България по този фактор е да има по-добри оценки в следващите индекси.
П.А.: - В момента българската икономика изпитва един сериозен дефицит в текущата сметка на платежния баланс - 12.7% от БВП. Това, което се предлага като рецепта срещу дефицита е една мярка, която няма да бъде съвместима с икономическата свобода. Това е увеличаване на ДДС.
М.М.: - Да, това е пример как получавате лоша политика, когато наблюдавате грешни показатели. Историята показва, че текущите сметки се придвижват към ситуация на дефицит тогава, когато икономиките растат по-бързо. Очевидно дефицитът по текущата сметка е признак по-скоро за здрава икономика. Вие всъщност ми казвате, че правителствените власти се чувстват неудобно от това, че икономиката е здрава и се опитват да я "излекуват" с повишаване на данъците?!
П.А.: - Не само правителствените власти, но и Международният валутен фонд.
М.М.: - Това изобщо не ме учудва.
П.А.: - Очевидно, когато има увеличен внос на инвестиционни стоки самият дефицит по текущата сметка и по търговската сметка на платежния баланс изглежда не е проблем за икономиката?
М.М.: - Може да е това обяснение, а може и да е друго. Например, хората се чувстват уверени в бъдещето и затова взимат заеми срещу бъдещия доход, който биха получили.
П.А.: - Тъй като чуждестранните инвестиции и техният приток, определено помага и на текущата сметка, Вие давате положителна оценка в доклада си на чуждестранните инвестиции. На какво се дължи?
М.М.: - Това, което ни интересува, е степента, при която чуждестранните инвестиции могат да влезнат в страната, да придобият права върху колкото е възможно повече сектори от икономиката или повече предприятия в икономиката и с относителна лекота да репатрират, да изнесат печалбата от страната, в която са влезли.
П.А.: - Друго, което ми направи впечатление е, че определяте регулаторната тежест в България като репресивна. Това е впечатляващо!. На какво се дължи тази репресивна регулаторна тежест?
М.М.: - Представете си, че вие искате да започнете бизнес. Какви пречки трябва да преодолеете? Какви са разходите за това? Колко подкупа трябва да платите? Ако трябва да наемете работници, по какъв начин ще ги наемете? По какъв начин трябва да ги уволните, ако имате проблем в бизнеса? Помислете за всичко това и ще разберете какво имам предвид.
П.А.: - Все още в България преобладава мнението, че един бизнес успява трудно не само поради репресивната регулаторна тежест, но преди всичко поради факта, че за да успее дадена компания трябва да е близо до властта, да има връзки с правителството. Това не ограничава ли допълнително икономическата свобода?
М.М.: - Абсолютно. В Америка ние наричаме това
П.А.: - Нещо като приятелски капитализъм. Той се използва като термин и в Югоизточна Азия за правителствата и връзките им с бизнеса. Това е капитализъм, който се гради на връзки между правителството и бизнеса.
М.М.: - Където не ти е позволено да се съревноваваш в бизнеса на еднакви начала заедно с другите бизнеси, ти нямаш просто свободен пазар. И в такава ситуация хората в по-малка степен искат да правят бизнес. И това се отразява не само върху бизнесмените, но и на самите потенциалните наемни работници, които също губят увереност в по-светлото бъдеще.
П.А.: - Какъв избор им остава тогава?
М.М.: - Много често техният избор е да отидат в сивата икономика и в неформалния пазар. В резултат цялата икономика "на светло" се свива и става по-малко ефективна. За това е препоръчително да бъдат създавани условия, при които бизнесът да бъде изцяло "на светло".