Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защитени ли са правата върху частната собственост?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Предстои в Държавен вестник да бъдат публикувани гласуваните поправки в Закона за държавната собственост.

Промените предвиждат частни имоти могат да бъдат отчуждавани принудително за държавни нужди само при наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и след като собствениците им предварително са получили равностойно парично обезщетение. Въвеждат се по-кратки срокове за насрочване и разглеждане на съдебни дела за отчуждаване с мотива "държавни нужди". Цялата процедура по оспорване на отчуждаването в съда ще трае най-много 44 дни, като решението на съда ще се приема за окончателно (няма да подлежи на обжалване пред по-горна инстанция).

Според мотивите тези нови законови разпоредби са нужни, за да се реализират успешно големите инфраструктурни проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Те изискват "по-голяма бързина и правна стабилност при отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди". Освен това инвеститорите в инфраструктурните проекти ще получават разрешение за строеж, без значение дали има жалби против отчуждаването.

Мотивите към закона не съдържат нищо друго освен по-важните цели, които се преследват с промените: "да се създадат възможности за усвояване на средства на европейските фондове, международните финансови институции и частни инвеститори за големи и от стратегическо значение за страната проекти". Няколко думи в края на тези цели споменават "като не се нарушава правото на частна собственост".

Променят се и основанията, които трябва да се съдържат към искането за отчуждаване. Досега при подобни случаи самото искане трябваше да бъде подкрепено, наред с другите документи, и с обосновка на основанията за отчуждаване (или т.нар. държавни нужди), както и финансова обезпеченост на предложението за отчуждаване (с други думи, т.нар. равностойното обезщетение). Сега нуждата от обосновка отпада. Вместо финансова обезпеченост пък ще се представят 'свидетелства' на финансова обосновка на предложението за отчуждаване (нови чл.34, ал.2, т. 1 и т.4). На практика мотивите към проекта свободно могат да се представят като финансова обосновка на всички бъдещи предложения за отчуждаване: усвояване на парите от европейските програми за значими инфраструктурни проекти, на каквато и да е било цена.

Не е много коректно да се използва дългосрочния приоритет - присъединяване към ЕС - за да се въвеждат ограничения в защитата на частната собственост. Едва ли ЕС поставя като изискване бърза процедура при отнемане на частни имоти. Още повече, усвояването на средства на европейските данъкоплатци не може да бъде самоцел, т.е. един път или летище трябва да се строят, защото има нужда от тях, а не само защото има финансиране от международни източници.

Промените явно са предизвикани от функционирането на съдебната система и честите значителни забавяния при произнасяне на окончателни решения. Затова законът предвижда две "изключения" - възможност за обжалване пред по-горна инстанция, и избягване на общите изисквания за призоваване на страните. В същото време, не по-малко важни съдебни производства (криминални дела, процедури по несъстоятелност, събиране на вземания, виж по темата и бр. 124) се проточват с години, именно защото процедурите целят максимална защита и справедлив процес. От предвижданите изключения при отчуждаването на имоти обаче излиза, че законните собственици нямат нужда от "пълно" съдебно производство, докато обвинените в убийство, кражба или неизрядните длъжници се радват на цялата защита на закона.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!