Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Запрограмата от с

16.12.2006
Оцени тази статия:

Още през първите няколко дни на годината се случи нещо, което предизвиканедоволство сред някои хора и по-специално сред ръководството на общините.Става въпрос за програмите на социалното министерство за подпомагане назаетостта, част от средствата за които бяха съкратени или пренасочени къмобластните управи и към бизнеса. В крайна сметка се случва това, което ИПИпредсказа още със започването на тези мерки – когато програмата свърши временнонаетите на работа хора отново стават безработни.

Какъв е смисълът от мерките за насърчаване на заетостта? Тези мерки бяхапредприети в условията на много висока безработица вследствие от преструктуриранетона икономиката. При процеса на приватизация много от неефективните работниместа бяха съкратени, което доведе до силно нарастване на безработицата.Само че през последните години стопанството се приспособи към новите условия,част от работниците смениха своите професии и преминаха в други отрасли.Като цяло се наблюдава тенденцията все по-голям дял от добавената стойностда се създава от сектора на услугите за сметка на индустрията и това налаганови изисквания към персонала на фирмите.

Логично е при тези обстоятелства някои от хората да не могат да се приспособяттолкова лесно и да загубят работата си. Само че с развитието на икономикатаи наличието на стабилен (макар и не толкова висок колкото би ни се искало)растеж хората постепенно отново започнаха да си намират работа и безработицатазапочна да спада. Именно тук обаче се намеси правителството със своите програмиза насърчаване на заетостта и то най-вече във вид на субсидиране на непроизводителниработни места. Предназначението им е да представят плащанията към безработнитекато компенсация за свършена работа, ползата от която обаче е съмнителна.Повечето от хората, които бяха наемани по тези програми, не бяха мотивиранида вършат конкретната си работа и резултатите бяха незадоволителни.

Разходите по тази програма през 2003 г. бяха 217 млн. лв., през 2004 г.– 141 млн. лв. и през 2005 г. се очаква да бъдат 127 млн. лв. или общо затрите години това са общо 485 млн. лв. Срещу тези пари обаче реално не есъздадено нито едно ново работно място, тъй като с приключването на програматацялата временна заетост се премахва. Това се очаква да се случи през 2006г., защото програмата беше предвидено да продължи три години.

Нещо повече – фактическите дългосрочните ефекти от тази програма са негативниза хората, които участват в нея. В краткосрочен аспект за тях изглежда,че има полза от това че получават за момента пари от програмата. Само четака през този период те заемат нископроизводителни или направо непроизводителниработни места. Продължаването на програмата създава очаквания, че тя нямада бъде прекратена изобщо и по тази причина обезсърчава хората да търсятдруга работа, която би могла да бъде постоянна за тях.

Според представители на бизнеса подобни програми въздействат негативнои върху сезонната заетост. Работниците нямат стимул да приемат сезонна работа,която би създала повече добавена стойност, защото по този начин те не бихамогли да участват след това в субсидираните програми. Другата причина заотказа от сезонна заетост е, че там трябва да бъдат положени много по-големиусилия, тъй като при една неподпомагана от държавата дейност работодателятне може да си позволи да плаща толкова колкото при субсидираните програми.Получава се изтласкващ ефект – неефективната заетост в държавния или квази-държавниясектор измества ефективната частна заетост и пречи на създаването на новипроизводителни работни места.

Едни от основните губещи от съкращаването на средствата за програмата саобщините и затова те се противопоставят най-силно на това. Като получателина тези пари те можеха да ги използват за финансиране на някои местни дейности.Логично е, когато част от хората в общината са зависими от нея като работодател,да бъдат по-лесно привлечени за гласоподаватели именно за действащите кметовеи общински съветници. В настоящия предизборен момент обаче управляващатакоалиция, тъй като не разполага с достатъчно кметове, се стреми да разширисвоето влияние чрез прехвърлянето на дейностите по програмата към областнитеуправи, които са пряко подчинени на правителството. Тогава като работодателсе приема централната власт и се очаква преориентиране на гласовете къмтях с цел продължаване на програмата. Това, разбира се, би могло да не сеслучи изобщо и дори да има обратен ефект от желания за управляващата коалицияи доказателството са протестите, които започнаха в някои райони на страната.

Друга последица от програмите може да бъде извлечена от алтернативнотоизползване на средствата за тях. Само за 2005 г. тези 127 млн. лв. бихамогли да бъдат спестени на данъкоплатците във вид на намаление напримерна данъка върху печалбата до 10%. Това би било силен стимул за инвестициив България както местни – от спестяванията на българите, така и чуждестранни– чрез приток на капитали. Ставката от 10% върху печалбата би направилаБългария една от най-привлекателните цели за инвестиции и би довело до създаванена действителни и то производителни работни места, които ще са повече оттези по програмата. Така най-добре би се изпълнила целта за създаване назаетост. Само че тази заетост няма да бъде временна и няма да се плаща отвсички данъкоплатци и ще добавя стойност в икономиката вместо да преразпределясредства от работещите и предприемчивите към неработещите и така да ограничаваикономическия растеж.

Като извод от посочените разсъждения можем да кажем, че съкращаванетона средствата по програмата “От социални помощи към заетост” ще има позитивниефекти за стопанството и прекратяването й трябва да се случи колкото е възможнопо-бързо.

   

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).