Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заприватизацията на здравното осигуряване

15.12.2006
Оцени тази статия:

В скорошно интервю Николай Николов, социален секретар на президентаГеорги Първанов, сподели, че в здравното осигуряване са необходими радикалнипромени, тъй като “моделът на осигуряването е генетично сбъркан”. Катоосновна промяна той предлага премахване на държавната Национална здравноосигурителнакаса и лицензиране на частни здравни каси, в които да се внасят 6-тепроцента задължителни здравни вноски. Според него:

Конкуренцията ще покаже кой по-добре използватези пари, кой по-ефективно се договаря с лекарите, а не двама монополисти- лекарският съюз и здравната каса, да правят циркове и накрая даси стискат ръцете неясно в името на какво. Частните дружества съвсеместествено няма да плащат на тези, които дължат вноски. При това щеизградят информационна система още преди да почнат работа.


На пръв поглед изглежда странно, че съветник на социалистически президентпредлага конкурентни частни здравни каси. От друга страна, обаче, обикновеносе приема, че когато социалистическа партия започва да прави про-пазарнипредложения за реформи, то нещата са “опрели до кокала” и реформитене могат да се отлагат повече.

Какви са проблемите на сегашната здравноосигурителнасистема?

1. Национална здравноосигурителна каса е монополнаструктура, ползваща се от законови привилегии и забрана за навлизанена други участници. Това, според икономическата теория (още от АдамСмит насам), води до липса на конкуренция, която да води до намалениена разходите, иновации, предлагане на по-добри услуги и качествено обслужване.

Така например, здравните вноски могат да се платятпо банков път, но след това трябва да се попълни специална декларацияи придружително писмо (които се закупуват от книжарницата), които дасе занесат в Националния осигурителен институт, където обикновено имадълги опашки от хора. За сравнение, човек може да плати сметката сиза мобилен телефон по банков път без да му се налага след това да подавакаквито и да са декларации (при това в България все още има само дваGSM-оператора).

2. Национална здравноосигурителна каса е държавна институцияи се държи като типична бюрократична структура, целта на която е дамаксимизира броя на служителите, скъпите сгради и офиси, които притежава,а не да изпълнява най-качествено задачите, за които е отговорна.

3. Национална здравноосигурителна каса няма клиенти(въпреки, че всички са й клиенти). Това е така, защото отношението междуклиент и изпълнител е лично – съответният човек избира определен изпълнител.При държавната здравна каса няма така възможност – тя получава по законзадължително пари от всички хора и по тази причина смята, че не им дължидобро отношение и обслужване.

4. При сегашната здравноосигурителна система няма връзкамежду това, което се плаща и това, което се получава, няма и възможностза избор. По тази причина хората нямат стимули да плащат здравни вноски.Един пример:

ако един предприемчив човек през 2004 година има доходот 1200 лева месечно, той плаща 72 лева на здравната каса месечно, т.е.864 лева годишно. Срещу тази сума той може да си осигури много повечездравни услуги, отколкото му предоставя здравната каса, ако ги закупиот частен здравноосигурителен фонд (най-евтиният пакет в частните фондовее около 280 лева годишно).

5. НЗОК предоставя безплатен достъп до различни видовелечение, което води до свръхпотребление. Тъй като това свръхпотреблениене може да се финансира, се получава дефицит и опашки. Така реално голямачаст от хората, които работят, не могат да ползват услугите, защотонямат време да чакат на опашки пред лекарския кабинет.

Решението на гореизброените и всички останали проблемина здравната система, минава през допускане на конкуренция в здравнатасистема. Освен това, което предлага Николай Николов, може да се направяти допълнителни предложения за реформи – за въвеждане на медицински спестовнисметки, вместо вноски в здравни фондове, за премахване на задължителносттана здравното осигуряване и т.н. Но посоката към повече пазар е вярна.