Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заплатите в публичния сектор също трябва да следват пазарната логика

Автор: Адриана Младенова / 30.03.2007
Оцени тази статия:

Тази седмица министърът на финансите Пламен Орешарски взе участие в заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). По повод проведената среща и оценката на фискалните позиции на икономиката, министърът заяви в публичното пространство, че заплатите в публичния сектор не трябва да превишават производителността на труда, да представляват бреме пред фиска и "да отправят лоши сигнали към частния сектор". Похвалнa е изказаната готовност на министъра да не се поддава на популистките идеи, които често звучат от колегите му в кабинета по повод заплащането на държавните служители. А това е особено важно в този момент, след като миналата седмица стана ясно, че след промени в постановление за заплатите в бюджетните организации и дейности отпадна таванът на повишението на заплатите на заетите в обществения сектор. Според бюджет 2007 г. заплатите на работещите в бюджетната сфера ще бъдат увеличени с 10% от юли 2007 г. Ето какво е записано в Доклада по закона за държавния бюджет за 2007 г.: "За бюджетните заплати в бюджет 2007 са отделени над 3 млрд. лв., които осигуряват от средата на годината индексация на средните заплати с 10% за численост 490 хиляди души. В резултат на тази политика ръстът на средната заплата в бюджетната сфера спрямо планираната за 2006 г. е над 12%."

Наблюдаваната промяна в производителността на труда зависи основно от частния сектор, който създава добавена стойност в икономиката. Дори в търговските предприятия, държавна собственост, производителността на работната сила трудно може да се измери поради изкривената информация, която се получава при субсидирано от бюджета производство. Само за пример ще споменем, че "Български пощи" ще получат минимум 1 млн. лв. от бюджета, а БДЖ - над 70 млн. лв. Производителността на труда в страната през 2006 г. се е увеличила с около 2% и заплатите реално нарастват също средно с 2%. В същото време заплатите в публичния сектор са по-високи от заплатите в частния сектор с повече от 38% (според официалната статистика на НСИ).

Ускореното увеличаване на заплатите в публичния сектор би довело до: 1) необходимост от повече данъци, които трябва да се съберат от работещите в реалния сектор и да се преразпределят към публичния; 2) ефект на изместване на част от квалифицирания персонал от частния към публичния сектор. За да се конкурират успешно с предприятията в бюджетната сфера и публичната администрация, частните фирми трябва да държат заплащането на персонала конкурентно. А това представлява допълнително бреме за бизнеса, особено в по-малките градове и в населени места, където няма много чуждестранни компании и инвеститори.

Синдикалните лидери и социалният министър Масларова от известно време лансират идеята да се въведе индексация на заплатите в частния сектор, която да се определя административно от формула, която обвързва инфлацията и реалния растеж на икономиката със заплатите. Подобна идея е в пълен противовес на идеята за свободен пазар на труда и ще доведе до разрастване на сивия сектор, повече разходи за бизнеса и загуба на работни места на неквалифицирани работници или младежи, които нямат достатъчно професионален опит. Негативен ефект ще доведе и евентуалното увеличаване на заплатите в публичния сектор, което ще принуди част от работодателите в частния сектор да вдигнат заплатите повече от повишената производителност. Това ще се принесе върху потребителите чрез увеличаване на цените или върху производителите чрез загуба на конкурентни предимства.

За да опишем ефекта от увеличаване на заплатите в публичния сектор, може да направим аналогия с ефекта Balassa-Samuelson в икономиката. Той се изразява в следното - при повишаване на производителността в търгуемия сектор се увеличават реалните заплати и част от този ръст на заплащането на труда се предава и върху нетъргуемия сектор. Номиналните цени на услугите и стоките от нетъргуемия сектор нарастват заради увеличените разходи и липса на конкурентен натиск от чужбина и относителните им цени се променят. Повишаването на заплатите в бюджетния сектор, когато не е продиктувано от пазарната реалност, ще доведе до изкуствено увеличение на инфлацията в икономиката и намаляване на покупателната способност на парите. Следователно увеличаването на работните заплати трябва да следва производителността на труда, да е съобразено с търсенето и предлагането на работна сила, а не с централизирани решения на управляващите.

Преди няколко седмици министърът на държавната администрация Николай Василев обяви позицията си относно заплатите в публичния сектор. Според него заплащането трябва да бъде диференцирано и да се обвърже с производителността на служителите, а не да се увеличават заплатите на общо основание и на "всички по равно". Ако бъде реализирана подобна идея, това ще изиграе положителна роля върху ефективността на чиновниците, макар че на практика трудно може да се даде безпристрастна и обективна оценка за работата на служителите в публичната сфера, която често се характеризира с липса на адекватен мониторинг на свършената работа и често политически интереси надделяват пред икономическите. В частния сектор именно това е един от механизмите да бъдат мотивирани служителите - когато се награждава техният труд и усилия и има диференциация на заплащането в зависимост от свършената работа. В публичния сектор трябва да се търсят механизми да се оптимизира работата на държавните служители, дори и с цената на съкращаване на ненужните щатни бройки и дублиращите се работни места. Т.е. процесът трябва да е двустранен - от една страна да се мотивират служителите, които работят ефективно, повишават квалификацията си и полагат усилия на работното място, а от друга - да се наказват нископроизводителните служители.