“Западният”възглед за намаляването на данъците на “Изток”

На два пъти през седмицата предложението за оплоскостяване и намаляванена данъците и т. нар. социални вноски до 10 на сто бе обявено за нещокато заговор за подобряване на повяхнал рейтинг.

Всъщност замисълът е прост, подходът към данъците е принципен и подобниобсъждания и реформи протичат в повечето присъединяващи се към ЕС страни.

Естествено те предизвикват и съгласие, и несъгласие в сегашните страничленки. Онези, които в България са против идеята за плоския данък, несе замислят на тези обстоятелства на дебата. Затова той им се виждаслучаен и доморасъл, а цитатите от западни политици се подбират тенденциозно,за да излезе, че ЕС “не разрешава”.

Мотиви за намаляването на данъците на Изток
Те са доста общи, за всички присъединяващи се страни и се свеждат доследното:
· Разликите в доходите и продукта на човек от населението в сравнениесъс страните членки са значителни и най-сигурният начин те да се заличатотносително бързо, е да се увеличава разполагаемият доход в страните-кандидатиза членство в ЕС;

· Темповете на стопански растеж в тези страни спадат (включително порадирецесията в ЕС и разходите за присъединяване) и намаляването на прекитеданъци е един от малкото лостове, темповете да се задържат поне за известновреме;

· Очевидно е също, че с подобна политика се стимулират инвестициите– вътрешни и външни, и че еднаквото третиране на всички данъкоплатции при по-ниски ставки е по-правилният подход от специалните мерки –данъчни и други – за привличането на инвестиции;

· Оплоскостяването и намаляването на данъците е равносилно на тяхнотоопростяване и на подобряване на работата на администрацията, и в крайнасметка гаранция, че в цялата страна процедурите и разходите за работас правителството се съкращават;

· Ниските и плоски данъци “смазват” процеса на присъединяване: гражданитеи фирмите виждат смисъл да останат или отидат в дадена страна, правителствотонамира извинение за наложените разходи по присъединяване и оправданиеда поема по-малко задължения (спрямо съюза) в бъдеще;

· Веднъж избегнали нещастията на централното планиране, страните отНова Европа са по-свободолюбиви; дори политически левите им водачи няматмясто за маневриране, не могат да променят насоката на реформите.

Накъсо – присъединяващите се страни разбират, че при друга политикате ще бъдат обречени най-вече на загуби от присъединяването и по-дълго“догонване” на средните за съюза равнища на благосъстояние. Разбирасе, данъчните реформи са необходимото, но не и единствено достатъчнотосредство за постигане на по-бърз растеж. Най-често успехът им зависиот това дали те са съчетани със защита на частната собственост, поддържанена законност и частно предлагане на бивши държавни услуги.

Реакциите на “Запад”
Същината на несъгласията с по-ниските данъци в новите страни членкина ЕС е в страха от промяна на статуквото.
· Практически няма страна-членка, в която да не избуяват (и да не получаватнякаква правна форма) ксенофобски настроения, въпреки очевидните, доказанимногократно с икономически изследвания, ползи от свободното движениена работна сила и изобщо, и особено в рамките на съюза.

· Във Франция, Германия и Холандия изнасянето на производства на “Изток”се разглежда от водещите политици като “не съвсем патриотично”.

· През декември м.г. Швеция и още пет страни-членки изпратиха писмодо Европейската комисия, заявявайки, че бюджетът на съюза следва дапродължи да се формира от вноски не по-големи от 1 на сто от брутниянационален доход. В основата на това писмо е предположението, че присегашните критерии на преразпределение от центъра, субсидиите от Брюкселкъм новите по-бедни членки трябва да нараснат значително.

· Че това няма да стане е ясно от поне пет-шест години (затова и НоваЕвропа потърси и намери вътрешните резерви за растеж в преките данъци).Макар и да не се говори открито, новите членки на практика не разчитатна субсидии. Допускайки, че такъв е случаят в Балтийските страни и чеШвеция – като съседна страна – може да има известни “отговорности” спрямотях, министър председателят социалист Першон нападна точно плоскитеданъци. В редица интервюта за местната преса и при посещението в Берлин(30 март т.г.) той с увлечение обясняваше, че страната му няма да финансирастрани, в които онези, които печелят, плащат ниски данъци. Това очевидноневярно твърдение бе подкрепено и от немския му колега Шрьодер.

· Консервативната опозиция в Швеция веднага обяви, че г-н Першон себори за общоевропейски данъчен режим и обеща чрез някои свои видни представители(например Гюнар Хьокмарк) да се бори решително срещу тази кауза.

· В Германия “Изток” и “Запад” са вътре в страната. Субсидиите къмИзточните провинции – 1,4 трилиона евро от 1990 насам – не променятсъществено положението. Неотдавна, влизайки в спор със своя началник,министърът на транспорта Манфред Штолпе, предложи ниски данъци и заплатив тези пет провинции, за да се противодейства на ефектите от разширяванетона съюза. Неговата схема, основана на доклад, поръчан от самото правителство,е по германски сложна и безсмислена: включва идеи за част от заплатитеда се плащат от правителството, задължително участие на местни фирмив търгове за държавни поръчки, значителни данъчни кредити, по-дългаработна седмица, всичко това се нарича “иновационни райони” (споредтерминологията на министъра на икономиката Волфганг Клеменс) и др. под.Но общият знаменател е един ниски данъци и разходи за заплати.

· И тук дебатът е разгорещен. Германската федерация на профсъюзитетвърди, че тези идеи са опасни, защото, според Михаел Зомер, щяла “дакатапултира страната в миналото”. Немските индустриалци пък твърдят,че ниските данъци са добра идея и ако нещо е добро, цялата страна можеда бъде специална стопанска зона. А политическата опозиция, в лицетона Анджела Меркел – самата тя израснала в бившата ГДР, заявява, че данъчнатаконкуренция с новите страни членки е нещо нормално и дори трябва дасе приветства. Министър.председателите на поне две (Тюрингия и Саксония-Анхалт,граничещи с Нова Европа) от петте Източни провинции замислят намаляванена данъците, за да привлекат чуждестранни инвестиции.

· Европейската комисия и комисарят Ферхойген също не спят. От еднастрана той признава, че ЕС няма долна граница на преките данъци. Отдруга – той казва, че “няма да правим Източна Европа Хонг Конг”. Неговитепримери за изравняване на данъчните ставки са в областта на косвенитеданъци.

Българската провинциалност
У нас противниците на плоския данък цитират само леви политици от ЕС.При това тези политици и експерти обичат да се наричат десни.

Пресата упорито не обръща внимание на дебата за данъците в Европа.Когато споменава нещо, то е от посланията на Першон и Шрьодер, и самочаст от онова, което казва Ферхойген. Мнението на тези господа се схващакато началническо и окончателно.

Правителството упорито не пресмята какво може да направи за реформав предложената и опитаната от други страни реформа. Защо е това нежеление?

Причините са няколко.

Първо, замазват се възможностите за реформи преди избори и в иметона популистки политики се жертва възможността за промяна с дългосрочниползи.

Второ, неравномерността на промените и несъразмерността на тежеститепо двата преки данъка (корпоративен и за физическите лица) се създаватстимули за корпоратизизиране на лични разходи и потребление и мътнатавода на проверяващите им се отваря работа.

Трето, онова, което плаши е предупреждението (като това на г-н Першон),че субсидиите ще бъдат по-малко. В момента ситуацията е крайно удобна:имитира се фискална дисциплина, но от ЕС се преразпределят извън бюджетнооколо 1,5-2% от БВП на година; това става за облагодетелстване на малцина,докато от намаляването на данъците печелят всички и ако то се случи,правителство ще има по-малко поводи да се прави на Дядо Коледа.

Четвърто, при плоските данъци отношението на властта към гражданитее безпристрастно. Това е идеологически неприемливо и за десните, и залевите партии в България, които по навик убеждават, че се грижат занякого.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).