Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заможещите в туризма и останалите отрасли

Автор: Димитър Чобанов / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Споредпредставители на браншовите организации в туризма през последните няколкогодини е възникнал и се е задълбочил проблемът с липсата на кадри за тозисектор. Поради това е възможно някои от хотелите изобщо да не отворят презлетния сезон. Причината била по-бързото строителство на хотели отколкотое обучението на кадрите.Развитието на пазара на труда напоследък се характеризира с понижаване набезработицата, като факторите за това са няколко. На първо място се повишаваактивността в икономиката, което се обуславя от подобрението в средата забизнес в следствие основно от понижението на данъка върху печалбата и отдруги реформи.Така се стимулират инвестициите и се откриват нови работниместа в частния сектор. Заедно с това значително се улесни достъпът до финансиранеот банките, като се предлагат по-изгодни условия и по-гъвкави схеми. Другстимул за инвестиране в българската икономика е предстоящото членство настраната в Европейския съюз (ЕС), което привлича повече чуждестранни капитали.Не трябва да се забравя обаче, че базата, от която стартира растежът надоходите, е твърде ниска спрямо средното равнище за ЕС. Освен това темпътна нарастване не е толкова висок, за да бъде усетена съществена разликав рамките на годините от 1998 насам.Всеки работник се опитва да максимизира дохода, който получава от своя труд.Един от начините за това е намирането на нова работа в чужбина и това ставаосновна причина за емиграцията от страната. Най-честите дестинации са Германия,Италия, Великобритания, Гърция, Португалия и Испания, а извън Европа – Съединенитещати и Канада. Заедно с постоянното преселване напоследък се случва и временнопребиваване и работа в някои от тези страни. Пример за това са студентскитебригади, които дават възможност на младите хора, които учат, по време наваканциите си да работят и да спечелят пари. Всичко това е резултат от по-голяматаотвореност на границите за българските граждани, която създава пред тяхповече алтернативи къде да предложат своя труд и да получат съответстващозаплащане за него. За пример - през 2006 г. се очаква броят на студентите,които ще заминат за САЩ да достигне 15 хил. души, което е нарастване с около25% спрямо предходната година.По-високата вътрешна и международна мобилност на работната сила изправябългарските работодатели пред по-висока конкуренция по отношение на привличанетона способни кадри. Тази тенденция ще се засилва още повече през следващитегодини с присъединяването на България към ЕС, тъй като някои от държавитев него ще отворят трудовите си пазари за българските граждани веднага.Според представителите на туристическия сектор през този сезон са им необходимиоколо 10 хил. служители с добра подготовка, които е възможно да не бъдатнамерени. Изходът от ситуацията според тях е да се създадат програми заобучение.Проблемът обаче, би могъл да се адресира чрез облекчаване на режима за издаванеразрешения за работа в страната за чужденци. Според последните налични даннина Агенцията по заетостта през 2004 г. са постъпили 1007 искания за издаванена такива разрешения, което е нарастване с 37% спрямо 2003 г. Броят на новоиздаденитеи продължените разрешения е 796, което е с 37.7% повече от 2003 г.. Въпрекиреализираното нарастване тези числа са твърде малки и това се дължи на прилаганиярежим. Според нормативната уредба разрешение се издава в случай че работатаизисква специализирани знания и умения, когато пазарът на труда не предлагаподготвено местно лице. Работодателят е длъжен да докаже този факт следкато е търсил най-малко един месец и е използвал за това услугите на Агенциятапо заетостта. Заедно с това Агенцията прави оценка дали има български гражданиили чужденци с постоянно пребиваване в страната “с исканата професия, специалности/или квалификация, включително няма възможност за своевременно обучениена нужните на работодателя кадри”. При тази формулировка на Агенцията едадена дискреционна власт да взема решения, които биха могли да не са винтерес на работодателите.Освен това законодателството изключва възможността на чужденците, получилиразрешения за работа да се плаща по-ниско възнаграждение отколкото на българскитеграждани, което намалява стимулите на работодателите да търсят такива хораи да понижават разходите си за труд.Тези разходи за труд са съществен елемент от ситуацията. Цената е този фактор,който всъщност изравнява търсенето и предлагането на труд. Тя дава сигналитекъм пазара как се променя съотношението между търсене и предлагане и съответнонасочва работниците към професиите и работодателите, които биха им далиповече. Ако при сегашното заплащане на труда в туристическия сектор, например,търсенето превишава предлагането значително, това трябва да подскаже наработодателите, че в други отрасли или в други страни този труд се цениповече и затова хората отиват другаде.От своя страна работодателите имат право, когато претендират за по-доброобучение. Данъците, които заплащат на държавата се използват отчасти заобразованието на хората. Общопризнат проблем обаче, е неадекватността напредлагането от държавата образование спрямо нуждите на трудовия пазар.Реформата в този сектор беше отлагана твърде дълго и макар че напоследъксе наблюдават някои положителни сигнали за момента не може да се очаквасъществено подобрение в тази област. Качеството на образованието е нискоспрямо средствата, които се отделят от бюджета и това представлява сериозенпроблем пред дългосрочното развитие на икономиката. Решението е да се преминекъм система на финансиране,според която парите следват обучаващия се и дасе даде по-голяма автономност, което ще даде възможност да се откроят ида се стимулират учебните заведения, които осигуряват по-високо качество.Като обобщение от посочените аргументи може да се каже, че либерализациятана трудовия пазар чрез отварянето му за по-лесен достъп от чужденци, подобряванетона образователната система и даването на по-големи стимули за работещитеса факторите, които въздействат в най-голяма степен в конкретния случай.Нещо повече - действията в тези насоки ще повишат гъвкавостта на трудовияпазар в страната и ще доведат до по-бързо изглаждане на подобни несъответствияв бъдеще.