Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законътза храните или за това как не трябва да се правят закони

15.12.2006
Оцени тази статия:

Приетият преди две седмици променен закон за храните показва как нетрябва да се променят закони, засягащи средата за водене на бизнес,особено след като влезе в действие закона за ограничаване на административноторегулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Замисълът на промените бе да се даде по-строга процедура за прилаганена т.нар. отговорност за продуктите. Иначе казано, когато някой ви продадестока, която ви вреди да може да го съдите за нанесените щети или нарушенитепринципи на продажбата, свързани с информирането на купувача. Продуктоватаотговорност е основно изискване за търговия на пазара на ЕС, а и навсеки относително сложен и просветен пазар.

В тези случаи се прилагат чл. 349 и 350 от Наказателния кодекс. Законътза храните би трябвало да направи ясни правилата, по които купуващиятда се ориентира. Точно това законът не прави.

Той предвижда издаването на двадесет (20) наредби от различни министерстваи предполага наличието на други седем (7), от които две не съществуват.Тези наредби се занимават предимно със стандарти, които вероятно подлежатна уточнение и промяна. Затова и определянето на детайлите в законае неудобно; процедурата на промяна е сложна, може да възникне ситуация,когато се налага бърза реакция и т.н. Но начинът, по който законът делегиразадължения на изпълнителната власт да разработи наредбите противоречина духа и буквата на закона за ограничаване на административното регулиране.
За нито един от случаите на под-законово регулиране не е указано нещоповече от област, която трябва да се администрира (да се въведат стандарти,процедури и пр.). Има указания “какво”, но не “как” и “кога” (в каквисрокове) трябва да се регулира, да се издадат наредби и пр.

За сметка на това се въвежда нова регистрация и се изисква прехвърлянена регистър и служебна пререгистрация на фирмите произвеждащи и търгуващис храни (досега намиращи се в обсега на отговорности на министерствотона икономиката).
Новата регистрация ще трябва да се извърши от всички фирми, които произвеждати търгуват с храни, преди 21 май 2004 г. Става дума за около 100 000фирми. Регистрацията се извършва всъщност два пъти за не малка частот тези фирми, в регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция и съответноот регионалната ветеринарномедицинска служба (функциониращи като местниподеления на централни ведомства).

Тя включва осем (8) типа документи, които вече са налични в различнидържавни регистри и институции. Всяка фирма подлежи на проверка на място,а една разпоредба изисква министерството на земеделието “да помага”за попълването на различни формуляри. Процедурата по регистрация траеминимум 40, и максимум 62 дни. За фирми произвеждащи или търгуващи сгенетично-модифицирани продукти процедурите могат да разтеглят до около112 дни. За тези фирми регистрацията е всъщност разрешение.
В нетни надници (ако с проблемите на регистрацията се занимава единслужител на фирма със средна заплата), ако не се ползват консултантскиуслуги и не се плащат никакви такси и не се чака отговор от нито едноучреждение, разходът за пререгистрация е около 42 500 000 лева. Т.е.това са възможно най-ниските разходи за съобразяване с този закон.

Някой може случайно да си помисли, че действа хипотезата на “мълчаливотосъгласие”. Но това не е съвсем така. Всъщност законът за храните казва,че мълчаливо съгласие има и се прилагат съответно чл. 28 и 29 от Законаза ограничаване на административното регулиране. Но след това уточнява,че “заявителят има право да извършва производство или търговия в обекта,след като предварително писмено уведоми за това съответния орган и тойне се произнесе с изричен отказ в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.”Тази разпоредба на дело, от една страна, призовава към “гласен” отказот регистрация (с което режимът автоматически се превръща в разрешителен),а от друга – създава идеални условия за продажба на мълчаливо съгласие.