Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законът за земята: защо в България се приемат социалистически закони?

Автор: Красен Станчев / 16.03.2007
Оцени тази статия:

От 1 март влезе в сила съществено променен закон за собствеността и ползването на земеделските земи.  Измененията са доста радикални.  Не чак до експроприация, но в тази насока. 

Същината

Най-същественото изменение е един нов чл. 4, в който става дума за защита на правото на ползване за сметка на частната собственост. 

Второто изменение е, че е добавено ново основание за отчуждаване.  (Към стария ред по закона за собствеността (който буквално повтаря ал. 5 на чл. 17 от конституцията) е добавен нов - опазването на земята, по реда на съответния закон.

Третото съществено изменение е изискването възстановяването на земя да става само с документи.

Четвъртото изменение засяга общинските разпореждания със земи, като в него се въвежда основанието „изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи в землищата на територията на общината".  Много е вероятно това нововъведение също да намали защитата на частвата собственост.

Предистория

Това е 43-то изменение на закона.  В този брой се включват и смятат четири решения на Конституционния съд, премахващи предишни нововъведения на парламентарни мнозинства от 1993 г., 1995 г. и 1996 г., които тогава правеха опити за ограничаване на частната собственост.

От средата на миналата година в Народното събрание са внесени осем законопроекта за изменение и допълнение на закона за земята.  Само този, внесен от народни представители от БСП, е приет.  Два са отхвърлени.  Само три законопроекта могат да бъдат намерени в страницата на парламента в Интернет.  И само по един от тях - този на БСП - може да се намери стенограмата на обсъждането във водещата парламентарна комисия, но само на много предварителен етап.  Всички  страници на комисии се поддържат нарочно лошо.  Но ако имаше класация, тази на Комисията по земеделието и горите (заедно с Временната комисия за изменения в конституцията и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред) щеше да бъде сред най-лошите.

Кой губи и кой печели?

От това, че се ограничава частната собственост в интерес на арендаторите, печелят на пръв поглед арендаторите.  Това обаче не е съвсем така: един от основните арендатори са бившите ТКЗС (които са сключили договори със собствениците, възстановили владението си) и изглежда тъкмо за тях се създава привилегия.  Освен това бивши областни администратори едно време станаха арендатори, а сега земята поскъпва.  Ерго, не е лошо да им се даде възможност да я купят по стари цени.  Замисълът на тази промяна прозира и в един друг законопроект - за изменение на закона за кооперациите, внесен от Янаки Стоилов.  Г-н Стоилов, известен с твърдо комунистическия си светоглед, просто си говори за „трудово-производителни кооперации".  В приетите изменения в закона за земята е приложен един изцяло грабителски принцип: ако дълго време си ползвал нещо, ти имаш право то да стане твое.  Между другото, в създаването и ползването на такива привилегии беше и конституционната уредба на правото на чужденци да владеят земеделска земя в България.

От въвеждането на опазването на земята като основание за отчуждаване печели централната държавна администрация, най-вече тази на Министерството на земеделието, но донякъде и тази на Министерството на околната среда и водите.  В дългосрочен план по тази линия ще се развиват както посегателства срещу частната собственост, така и продажба на административна защита от посегателства.

След като възстановяването на земя ще става само с документи, онези, които ги нямат, ще пият по една студена вода.

По линия на проектите за консолидация на земя, тепърва ще има развитие.

Видно е кой е общият знаменател на промените - ограничаване на частната собственост.

Защо се случва така?

Честно казано, не знам точно.

Явно големи групи хора, като тази на частните собственици в България, трудно се организират, за да си защитят интересите.  Тази организация е още по-трудна, когато проектозаконите не се публикуват, а и пресата не се интересува от тях.  Допълнителни пречки създава и липсата на елементарна практика да се обяснява защо нещо е проблем.  Ако например някой подозира, че арендаторите са онеправдани, не е лошо да обясни защо това е така и защо договорите им не са защитени.  Между другото, една нормална система на осъществяване на частната собственост може да търпи житейско разделяне на владение и ползване, например, аренда за сто години, докато собствениците се сменят.

От друга страна, социалистите в България винаги ревностно са защитавали своята собственост, особено след като я отнемат от някой друг.  Достатъчно е да се проследи историята на законите за собствеността и договорите от 1947 г. до 1953 г., за да се убеди човек в правилността на това твърдение.

Но в законодателната „работа" на народните представители от последните пет-шест години има една по-сложна тенденция - постепенно ограничаване на свободата на договорите и приемане на правила, които делят обществото на касти.  Често в защита на подобни идеи се използва реторика, идваща от възгледа за „Европейския съюз" като „съветски съюз".

Мнозинството собственици проспа преди време вредните за него промени в конституцията и сделките със земя с чужденци.  Сега е дошло време за нови промени.