Законът за засекретяване на информация: важни последици за бизнеса
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Обсъждания на второ четене тази седмица закон за класифициране на секретната информация е обстойно обсъждан в средствата за масово общуване: на интересуващите се препоръчваме статията на Александър Кашъмов във вестник „Дневник“ – „Тайни и лъжи“, публикувана на 15 април 2000 г., а също така и анализите на Програма „Достъп до информация“, поместени на Интернет страницата на същата организация. От публикациите обаче практически липсва анализ на последиците за деловите среди.
По-важното в тази насока е следното.
1/ Най-прякото въздействие е по линия на онова, което се включва в списъка на информацията, класифицирана като държавна тайна. Този списък предвижда особен раздел за „информация, свързана с икономическата сигурност на страната“. В раздела четири от седемте категории информация нямат нищо общо с националната сигурност, но дори и останалите три са почти пълна практическа безсмислица в условията на пазарно стопанство, отворено към регионалния, европейски и световен пазар. Ето някои от категориите: „документи за преговори по сключване на финансови договори от общодържавно значение“, „изследователска работа с особено съществено значение за интересите на националната икономика, поръчана от държавни органи“, „информация, относно технологични и организационни решения, чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси на държавата“ , „информация за изобретения или полезни модели, определени като касаещи сигурността и отбраната на страната“.
Оставяме настрана неопределимостта на термина „важни икономически интереси на държавата“. Няма смисъл да се коментира и засекретяването на изследователска работа.
Включването на тези видове информация в списъка означава, че когато става дума за патенти и изобретения, те не могат да бъдат търгувани по нормални маркетингови практики; те не могат да бъдат рекламирани, потенциалният потребител не може да бъде убеден, че те имат някаква стойност. Когато става дума за документи за преговори по финансови договори, те са защитени и по сега действащото законодателство като подготвителни материали по преговорите. Включването им в списъка означава възможност за съкратяване до срок от 60 години, което ще пречи на ориентацията на деловите среди в това поради какви мотиви са се взели едни или други финансови решения на правителството.
2/ В другите раздели от списъка също се съдържат категории информация, която ако бъде засекретена, ще намали значително прозрачността на фиска. На класифициране подлежат дори обобщени сведения за вноса и износа на въоръжение и бойна техника, за отбранителната промишленост и нейното стопанско и научно осигуряване, за административните разходи по поддържането на службите за сигурност и обществен ред. Съществува специален раздел за информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност, в който също разходите за сигурност са засекретени. Засекретен е самият регистър на засекретената информация и са засекретени „лицата, които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничели на службите за сигурност и обществения ред“.
3/ Премахването на т.нар. Закон за досиетата става по време, когато сега действащите органи по този закон са поискали достъп до 1670 лица от групата на т.нар. кредитни милионери. На пръв поглед това няма нищо общо с работата на деловите среди. Всъщност обаче става дума за формирането на механизми за доверие в прозрачността и предвидимостта на пазарната среда и начина на вземане на решения в България, както и за възможност за проверка на бизнес партньорства и сделки.
4/ Специален раздел в закона се занимава с „индустриална сигурност“. Става дума за проверка на сигурността на кандидати – физически и юридически лица – за сключване и изпълнение на договори, свързани с достъп да класифицирана информация. Това е проверка за надеждност, от която очевидно за най-благоразположени ще бъдат преценени фирми, вече свързани със системата на сигурност. В крайна сметка този раздел води до допълнително затваряне на пазара на услуги, свързани със сигурността.
Самият начин, по който се представя закона и неговото съдържание, навява скръбни мисли. Той се представя за закон, изискван от НАТО, но това не е така. Както и по повод присъединяването към ЕС тук се изискват гаранции за определена информация, засягаща НАТО. Списъкът от информация, подлежаща на класификация, се увеличава два пъти. Една от основните цели на закона е всъщност премахването на Закона за достъп до документите на държавна сигурност. Обстоятелството, че е засекретен списъкът и не са ясно определени ролите на тези, които засекретяват, възпроизвежда маниера на работа, характерен за времето, когато Министерството на вътрешните работи на Република България е било управлявано по маниера на НКВД. Философията на закона е, че всички са врагове и всичко е национална сигурност.
Много интересно е поведението на опозицията по време на гласуването. Народни представители от СДС предлагат списъка да бъде публичен. Мнозинството гласува против. След това е предложено на гласуване предложението на мнозинството и тогава онези, които са гласували за публичност гласуват за варианта на МС.
