Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законът за държавния дълг: по- добре късно отколкото никога

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие вчера на второ четене Закона за държавния дълг. Обявената от вносителя цел на закона е да дефинира видовете държавен дълг и да уреди процедурите за поемане на дълг, издаване на държавни гаранции и агенството по държавния дълг. Отхвърлено бе предложението на н.п. Георги Пирински законът да се нарича Закон за управление на държавния дълг и да урежда и тази материя. Мотивът "против" бе, че самото управление на дълга е въпрос на политика, а не на законодателство и не може да бъде уредено със закон.

Какво ново:

1. Неизплатената част от консолидирания държавен дълг към края на всяка година като съотношение не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60% от прогнозния БВП;

2. В случаите, когато държавата предоставя средствата по заема на трети лица, те ще трябва да предоставят обезпечение в размер, покриващ дължимите от тях главница и лихви;

3. Министърът на финансите ще разработва тригодишна стратегия за управление на дълга, която ще се актуализира всяка година. Освен това на министъра на финансите ще му бъде позволено да извършва финансови сделки с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг;

4. Вече само министърът на финансите, въз основа на решение на МС, ще може да води преговори за предоставяне на заем с държавна гаранция и да подписва гаранционните споразумения и писма от името на правителството;

5. В случай на вече издадена държавна гаранция предложения за промени в договора за заем или гаранционното споразумение ще могат да се правят само след предварително одобрение на министъра на финансите;

6. Общините и социално осигурителните фондове, включващи фондовете на държавното осигуряване, учителския пенсионен фонд и НЗОК, ще трябва в 30-дневен срок преди поемането на дълг или издаването на гаранция да уведомяват МФ за намеренията си;

7. След влизането на закона в сила официалния регистър на дълга ще се прехвърли в МФ, а в двумесечен срок общините и социално осигурителните фондове ще трябва да уведомят МФ за дълга в обръщение.

8. Законът задължава МФ да публикува информацията за консолидирания държавен и държавногарантирания дълг в официален бюлетин и в Интернет.

Коментар:

1. Хубаво е да има лимит на дълга и правила на играта, т.е. да е ясно до къде можем да си позволим да задлъжняваме и кой може и кой не да поема дълг от наше име. Не че от това ни става по леко като го изплащаме, но поне ще знаем кого да обвиняваме след това;

2. Чрез въвеждането на изискването за представяне на обезпечение в случаите на предоставяне на средствата по заема на третите лица ще се ограничи предоставянето на скрити субсидии за определени икономически субекти и отрасли;

3. Какъв е смисълът обаче на това да се прави тригодишна стратегия за управление на дълга, като тя ще се актуализира (което означава променя) всяка година, а междувременно министърът на финансите ще има право да го управлява както реши, че е правилно? Освен това първите резултати от активното управление на външния дълг показаха, че търсената арбитражна печалба, може да се превърне в арбитражна загуба (повече).

4. Как става ясно, дали сделките, извършвани от министъра на финансите намаляват риска и какво ще се случи, ако те увеличат не само риска, но и преките разходи по обслужването на дълга? По думите на заместник министър Катев, сделките по чл.18 ще са сделки свързани с лихвен или валутен суап, т.е. замяна на фиксирана с плаваща лихва или преобразуване на лихвените плащания от една в друга валута в рамките на сегашната структура на дълга. За това може да има два мотива. Първо, министерството на финансите иска да има оперативна свобода при управлението на дълга и да прави операции, подобни на замяната на брейди-книжата от март, без да се минава през парламентарната процедура. Второ, вероятно вече и в МФ са разбрали, че прогнозите им за нарастване на ЛИБОР-а май няма да се сбъднат и се търси изход от ситуацията със сделката от март без много шум;

5. Част от текстовете бяха редактирани след атака към тяхната граматическа точност и логическа конструкция, т.е. всяко изречение трябвало да започва с подлог, сказуемо и т.н. Вследствие на тази, внезапно появила се у някои народни представители, естетика към езика, бяха безобразно изопачени акцентите и естествената логика на някои от членовете на закона и особено тези, свързани с подчертаване на случаите, в които определени органи на власт могат да упражняват определени правомощия. Следвайки гореописаната "правилна" конструкция законът прехвърли акцента от ситуацията позволяваща определени действия към органа, оправомощен да ги извърши, защото той (органа) е подлог, а тя (ситуацията) допълнение в изречението! Редактирането на подобна строго специализирана материя adhoc и по граматически съображения е меко казано безотговорно. Добрата новина е, че председателят на комисията Иван Искров сложи край на това упражнение по български език, напомняйки за онзи случай, в който подобна бърза и необмислена редакция на чл. 38 от Закона за счетоводството, доведе до изваждане на огромен брой предприятия от групата на юридическите лица, чиито годишен счетоводен отчет подлежи на задължителен одит* .

* Закон за счетоводството - Чл. 38. (1) На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на предприятията, при които се превишават минимум два от следните критерии за предходната година:

1. сума на актива на баланса - 500 хил. лв.;

2. сума на нетния размер на приходите от дейността - 1 млн. лв.;

3. средна численост на персонала - 30 души.

(2) На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на предприятията по ал. 1, които отговарят и на най-малко едно от следните условия:

1. предприятия, които изготвят консолидирани финансови отчети, с изключение на тези, които не превишават критериите по ал. 1;

2. (в сила от 1.01.2003 г.) предприятия, осъществяващи дейността си въз основа на отделни закони (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия и други), за които това изискване е регламентирано в нормативен акт;

3. предприятията - акционерни дружества и командитни дружества с акции;

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!