Законотворчество по време на политическа криза

Народни представители и лидери на политически сили увещават народа, че правителството ще подаде оставка скоро. Липсата на политическа легитимост на изпълнителната и на законодателната власти не пречи обаче да се развива интензивна законоворческа и друга дейност в последните оставащи седмици. Така например, огромен брой обществени поръчки бяха пуснати в края на юни. Също в края на миналия месец бе внесен и законопроект за небанковите финансови институции (НФИ), предоставящи кредити на потребители. Нещо повече – това става едва два месеца след промените в Закона за потребителския кредит, които въведоха сериозни регулации за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители.

Мотивите на вносителите се простират от необосновани твърдения до логически неиздържани заключения, които по никакъв начин не биха могли да имат връзка с въвеждането на закон. Така например, вносителите твърдят, че „занижените изисквания на държавата по отношение на започването на този вид дейност […] води до разрастване на пазарния дял на тези услуги”. Тук трябва да се отбележат три неща:

1)      Разрастването на пазарния дял на тези услуги в периода март 2011 – март 2014 г. се изразява в увеличение му от 9,25% на 9,6% от всички отпуснати кредити от банки и дружества, специализирани в кредитиране, т.е. с „цели” 0,3 пр. пункта за 3 години. Към края на март 2014 г. кредитите на дружествата, специализирани в кредитиране, възлизат на близо 1,96 млрд. лв., което бележи ръст спрямо 2013, но е по-ниско от март 2012 г. Нещо повече, през предходните три години се наблюдава увеличение на отпуснатите кредити от тези дружества през първото тримесечие на годината в сравнение с четвъртото тримесечие на предходната година, докато през първите три месеца на 2014 г. кредитите са с 21 млн. лв. или с 1,1% по-малко в сравнение с последната четвърт на 2013 г.

2)      Промяната в пазарния дял на сектора отразява единствено търсенето на този вид услуги – ако той се увеличава, значи търсенето расте и обратно, ако намалява, значи търсенето се свива.

3)      Ако слабата регулация в сектора е позволила той да се разрасне и по този начин да отговори на търсенето на пазара, то засилването на регулацията ще намали пазарния дял на услугите, което ще създаде разминаване между търсене и предлагане. Т.е. ще останат потребители, които искат да вземат кредит, но няма да могат.

Вносителите обясняват, че ниското ниво на регулация „доведе до въвеждане на практики, при които потребителите на така наречените „бързи кредити” се оказаха недостатъчно защитени и потърпевши от нелоялни условия”. Липсва обаче информация за потърпевшите – колко са, на каква стойност са кредитите им, какви са условията на подписаните договори и т.н. Не е неоснователно да се съмняваме в горното твърдение, тъй като в началото на 2013 г. имаше твърдения за надписани сметки от електроснабдителните компании ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про, но в последствие се оказа, че основателните жалби са едва 83 към ЧЕЗ; 34 към ЕВН; 0 към Енерго Про. Както делът на подадените жалби, така и основателните такива представляват пренебрежима част от присъединените към трите мрежи домакинства.

Най-голямата промяна, която се въвежда с предложенията в законопроекта, е преминаването на НФИ от регистрационен към лицензионен режим. Вносителите предлагат отпускането на кредити за потребители от страна на НФИ да стане част от списъка със стопански дейности, „които пораждат повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическите лица, както и за околната среда”[1]. Подобна промяна е лишена от каквато и да било логика, тъй като дружествата работят само и единствено със собствен ресурс, за разлика от други дейности като банково дело, застраховане, инвестиционно посредничество, осигуряване за безработица, пенсионно и здравно осигуряване.

От трите предпоставки за въвеждане на лицензионен режим, посочени в закона, НФИ, кредитиращи физически лица могат да попаднат единствено във втората – вероятно нанасяне на щети върху личните или имуществените права на гражданите. Да, но същото се отнася и до производителите и търговците на храни, за които обаче няма лицензионен режим. Този режим е най-тежката форма на регулиране и за необходимостта от въвеждането му са необходими безспорни аргументи и доказателства, каквито в настоящия законопроект липсват.

„Целта на настоящите законодателни промени е държавата да гарантира в достатъчна степен правата и интересите на потребителите, които са избрали възможността да получат кредит от небанкова финансова институция”, поясняват вносителите му. Според пазарната логика въвеждането на строги регулации ще доведе до свиване на сектора и съответно до ограничаване на предоставяните услуги. Т.е. с въвеждането им може да се очаква, че хора, които са „избрали възможността да получат кредит от небанкова финансова институция”, няма да могат да го направят, тъй като условията за отпускането му ще са много по-сурови, което очевидно се разминава с желанието на вносителите да гарантират „в достатъчна степен правата и интересите на потребителите”.

 

За да се избегнат такива явни противоречия между намерения и очаквани ефекти от разписаните текстове, всеки законопроект трябва да бъде придружен от оценка на въздействието от него върху всички заинтересовани страни – фирми/сектор, потребители, регулаторни органи и администрация. Не е изненадващо, че такава оценка липсва в настоящия законопроект.

Освен че създава редица проблеми в този сектор, законопроектът цели да промени генерално устройството и функционирането на Комисията за финансов надзор (КФН), като премахва държавната субсидия и я оставя да се издържа от собствени приходи. Заедно с това се предлага възнагражденията в КФН да се увеличат до средните в поднадзорните сектори, което означава огромен ръст на разходите за заплати. Т.е. КФН ще има по-високи разходи и ще има по-ниски приходи (държавната субсидия за 2014 г. е в размер на близо 3,2 млн. лв.). Това може да се компенсира единствено с увеличение на таксите, които тя събира, тъй като едва ли може да се правят прогнози за голям ръст на оборотите в поднадзорните ѝ сектори. Тук трябва да се отчете следното:

1)      Липсва таван на таксите, които КФН може да наложи. Нещо повече, законопроектът предлага 75% от превишението на приходите над разходите да се внася в държавния бюджет, което означава, че таксите и глобите, които КФН събира, може да се използват за попълване на бюджетни дупки. Т.е. изпълнителната власт би имала целият стимул на света да насърчава КФН да налагане по-високи такси.

2)      Увеличаване на разходите за частния сектор при сравнително малък пазар и слаб икономически ръст означава намаляване на конкуренцията. Това, освен че ще утежни работата на съществуващите компании, ще създаде нови пречки пред навлизането на нови участници на пазара.

3)      По-малко конкуренция означава комбинация от по-малък пазар и услуги с по-ниско качество, а нито едното от двете не е в интерес на потребителите.

Освен всичко това, между другото, вносителите предлагат и промени в чл. 203 от Кодекса за социално осигуряване, като въвеждат ограничение на таксите, които пенсионно осигурителните фондове могат да събират. Предложението е „всички разходи за управление на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване [да] са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи и за годишната такса за осъществяване на общ финансов надзор на фонда.” За това предложение дори липсват мотиви, но то очевидно цели да намали печалбите на тези дружества, за да се увеличи доходността по пенсионните партиди. Тази мярка третира единствено проблема – ниска доходност, но не и причината за него – регулаторно наложен силно рестриктивен инвестиционен режим.

Независимо че внасянето на поправки в съществуващи или изцяло нови законопроекти без оценка на въздействието им и дори без мотиви за необходимостта от налагането на нови регулации е стандартна практика в страната от край време. Група народни представители изглежда са решили да наложат възможно най-много нови регулации със заявката, че са в интерес на потребителите, тъй като вероятно си мислят, че ще спечелят по-голяма подкрепа на предстоящите избори. Ефектът върху потребителите обаче ще е точно обратният – те ще взимат все по-трудно кредити и ще трябва да се съобразяват с все по-строги изисквания. В крайна сметка именно нуждаещите се от бърз финансов ресурс няма да могат да го получат. Тогава за какво са ни НФИ? Направо да въведат изискване кредитите за потребителите да се отпускат от банкови институции.

[1] Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, чл. 9, ал. 1, т. 2


Свързани публикации.