Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията

„Долу избирателите”?

Вчера, след пет-шест месеца яснота, че ще има нова промяна в конституцията, след четири седмици спекулации в пресата, след неизвестно колко консултации в парламента, при явен обществен интерес и очевидна принципна необходимост гражданите да знаят какво ще се случи с основния закон и техните права и задължения по него, народното събрание най-накрая помести на страницата си проектозакона за поредното изменение и допълнение на конституцията на тази страна.

Политическото бюро на коалицията се съгласи със или формулира настоящия текст на 21 септември, а законопроектът бе внесен в парламента на 22 септември т.г.

Не подлежи на извинение забулването на текста на проектозакона за период от три седмици. В подстраницата на съответната комисия няма поместени протоколи от дебати и обсъждания, последната и актуализация е от края на миналата година. Като капак на това арогантно отношение към избирателите трябва да отбележа и обстоятелството, че е достъпен само законопроектът на управляващото мнозинство, но не и този, внесен от опозиционните представители на Българския народен съюз.

Оставяйки без по-нататъшен коментар това поведение на народните избраници – скритостта и неудобството на страницата на народното събрание в интернет е тема за самостоятелно разглеждане – ще опиша накратко за какво става дума в новите промени.

Положителни впечатления

За разлика от предишните промени, към новия законопроект има мотиви.

Те не са много ясни, т.е. не посочват какъв проблем решават и защо точно по предложения начин правят това, но появата им е все пак положително развитие.

Има фрази за нови „обществени условия”, „15-годишен опит”, „стремеж да се отговори на обществените очаквания и очакванията на партньорите от ЕС” и пр., и пр. Те сами по себе си нищо не значат, а недостатъците на променяните и други конституционните текстове са известни от времето на приемането им през 1991. Т.е. няма кой знае каква промяна на „условията”. Но самата поява на тези фрази е нещо като опит за извинение за нищо-не-правене и за пробутването на направо вредни разпоредби по отношение на съдебната система при предишните промени в конституцията. Положително е и един вид признанието, че „промените обществени условия” са всъщност коментарите от партньорските проверки и докладите на европейската комисия, които преди бяха някак неглежирани.

Някои елементи на новото съдържание с кратък коментар

Най-съществените промени са следните:

1. Отменя се сегашната т. 5 на чл. 130а, която гласи, че министърът на правосъдието „проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата”, чийто смисъл е, че той или тя са над съда – нещо, което бе ясно още преди появата на сегашния текст.

2. Отменя се и почти цялото сегашно съдържание на чл. 132, защото Висшият съдебен съвет ще създаде инспекторат; неговите функции не са добре описани, но се подразбират от самото наименование на институцията; предлаганият текст предполага независимост, публичност и отчетност на работа му, което може само да се приветства;

3. Чл. 130 се разширява, за да разтвори сегашното доминиране на министъра над правосъдната система, което става определянето на правата на Висшият съдебен съвет да взема решения относно: назначаването, повишаването, понижаването, преместването, освобождаването от длъжност и дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите; организацията на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; проекта за бюджет на съдебната власт; съдържанието на годишните доклади до парламента.

4. За министъра на правосъдието остава да предлага проект на бюджет на съдебната власт, да го внася за обсъждане, да управлява имуществото на съдебната власт и да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи.

5. Главният инспектор” се избира народните представители с конституционно мнозинство, което означава, че сегашната управляваща коалиция може и вероятно ще назначи когото намери за добре, без да търси общо съгласие; но – тъй или иначе – по-добра формула няма.

6. На мястото на сегашния текст на ал. 3 на чл. 141, който гласи, че „държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините”, се въвежда нова конституционна формула със следното съдържание: "общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, ред и в граници, установени със закон” и „общинският съвет определя вида и размера на местните такси от видовете такси, определени от народното събрание, при условия, ред и в граници, установени със закон." При всички случаи е по-добре на мястото на общата метафора „държава” да има ясно посочени институции, права и задължения. Доколкото може да се съди по предишни изявления и изкания на деятелни на общинското самоуправление, тази формула съответства на онава, което те искат от около девет-десет години насам.

7. За да отговори на не съвсем разумното обществено недоволство от кворума, при който се гласуват закони и решение на парламента, в проектозакона на управляващата ккоалиция за промяна в конституцията се предлага и нова ал. 1 на чл. 81, според която „народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители". Но не ясна съдбата на ал. 2 на същия член, която сега глаче, че ”актове [се примат] с мнозинство повече от половината от присъстващите (к.м. – К.С.) народни представители”

Смисълът

По повод четирите групи промени може да се каже най-общо следното:

1. Те поправят предишно безсмислено поведение на законодателите по повод конституционната уредба на съдебната система и нейната независимост, въпреки че основната благодарност трябва да избратена в Брюксел, а не на площата в центъра на София.

2. Това можеше да стане по-добре, но очевидно такива са възможностите – търси се не най-добрия, а следващия след най-лошия вариант на конституционна уребда.

3. Нито една от конституционните промени досега не се занимава с основния проблем на конституцията от 1991 г., а имено с това, че тя не дава достатъчно гаранции за защита на индивида от държавата и на избирателите, от техните избраници. А точно тази липса излезе на бял свят през изминалите години.

4. Конституцията става многословна, а това не е добър признак.

5. В областта на фискалната самостоятелност на общините пробивът е изстрадан, но незнъчителен – основната работа тепърва предстои.

6. Кворумът няма никакво отношение към качеството на работата на народните представители, но това положение, изглежда, не се разбира нито от тях, нито от избирателите.

 

 


Свързани публикации.