Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законопроекти, внесени в Народното събрание (21 – 28 октомври 2010 г.)

Автор: Ивайло Тасев* / 12.11.2010
Оцени тази статия:

Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги

Внесен за обсъждане на 9 ноември 2011 от Министерски съвет

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) и в съответствие с изискванията на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността. Чрез него се осъществява заключителният етап от изменението на законовата уредба, уреждаща развитието на националния пазар на пощенски услуги в напълно конкурентна среда. Основният акцент в законопроекта е въвеждането на изискванията на Директива 2008/6/ЕО в националното законодателство, уреждащо извършването на пощенските услуги по отношение на:

·         определяне на пощенски оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга;

·         финансиране на универсалната пощенска услуга.

Според вносителите приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги ще доведе до:

·         постигане от 1 януари 2011 г. на пълно съответствие с изискванията на Директива 2008/6/ЕО, пълно либерализиране на националния пазар на пощенските услуги и неговото развитие в напълно конкурентна среда;

·         осигуряване на устойчиво и непрекъсваемо предоставяне на универсалната пощенска услуга в условията на напълно либерализиран пазар на пощенските услуги чрез определяне на пощенски оператор, задължен да извършва универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна в дългосрочен план и въвеждане на допустим от законодателството на ЕС и отговарящ на съществуващите национални условия компенсационен механизъм;

  • лоялна конкуренция и свободно навлизане на нови участници на пазара на пощенските услуги, желаещи да извършват услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, без създаване на законови ограничения и бариери;
  • подобряване на условията за осъществяване на оперативно взаимодействие между пощенските оператори;
  • недопускане на неправомерно използване на мрежата на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга от останалите пощенски оператори;
  • повишаване степента на защита на правата на потребителите на пощенски услуги чрез разширяване на отговорностите на пощенските оператори по отношение на доставянето на пощенските пратки и на пощенските парични преводи;
  • постигане на по-високо качество и ориентирано към потребителите пощенско обслужване;
  • повишаване ефикасността и ефективността на Комисията за регулиране на съобщенията при регулирането и контролирането на пазара на пощенските услуги в напълно отворена за конкуренцията пазарна среда.

 

Закон за Българската агенция по безопасност на храните

Внесен за обсъждане на 10 ноември 2011 от Министерски съвет

Законопроектът предвижда Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към министъра на земеделието и храните да се създаде чрез преобразуване на Националната ветеринарномедицинска служба.

Предвижда се Националната служба за растителна защита да се влее в БАБХ с изключение на Института за защита на растенията.

Предвижда се дейностите на Националната служба по зърното и фуражите и Централната лаборатория за окачествяване на зърно, зърнени продукти и фуражи (ЦЛОЗЗПФ), свързана с фуражите, да преминат към БАБХ.

Дейността на областните дирекции „Земеделие”, свързана с контрола на съответствието на качеството на пресните плодове и зеленчуци (ККППЗ), също се предвижда да премине към БАБХ, както и дейността на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве към Министерството на здравеопазването, свързана с контрола върху храните, с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

Проектът на Закон за Българската агенция по безопасност на храните предвижда Българската агенция по безопасност на храните да е компетентният държавен орган за осъществяване на официален контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз.

Българската агенция по безопасност на храните се предвижда да се състои от Централно управление, 28 областни дирекции по безопасност на храните, специализирани структури за научноизследователска и лабораторно-диагностична дейност и Център за оценка на риска. Българската агенция по безопасност на храните ще се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който ще се назначава и освобождава със заповед на министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните. Той ще се подпомага от трима заместник изпълнителни директори.

 

*Стажант в ИПИ.