Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законопроекти, внесени в Народното събрание (13-19 ноември)

Автор: Ивайло Тасев* / 19.11.2010
Оцени тази статия:

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия

Внесен обсъждане на 16 ноември 2010 Стефан Господинов /ПГ на ПП ГЕРБ/ и група н.п.

Целта на предложените промени е да се либерализира пазара на суров и непреработен тютюн, като се даде възможност на частни производители и техни сдружения да предлагат своята продукция на нашия и Европейския пазар. В духа на дясната политика резонно е да отпадат закони и наредби, разрешителни режими, които ограничават пазарния принцип. В случая проблемите на българските тютюнопроизводители могат да бъдат решени от предложените промени.

 

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.

Внесен обсъждане на 16 ноември 2010 Красимир Ципов и група народни представители

Република България, като страна-членка на Европейския съюз, е длъжна, съгласно чл. 9 от Регламент № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г., относно преброяването на населението и жилищния фонд да приложи пряко разпоредбите му и да проведе преброяване на населението и жилищния фонд през 2011г. Преброяването е единственият източник за събиране на изчерпателна информация и установяване на общия брой на населението на България и неговото териториално разпределение по области, общини и населени места. Националната статистика провежда регулярно изследвания сред населението по широк кръг от теми, но тези изследвания са в повечето случаи извадкови. Преброяването осигурява данни и за наличния сграден и жилищен фонд – информация, която е база за разарботване и монитрониг на цялостната политика на държавата в тази област в периода между две преброявания.

Данните от текущата демографска статистика от последните 10 години очертават тенденции на засилваща се мобилност на населението както вътре в страната, така и извън нея. Това на свой ред води до промяна в териториалното разпределение на населението по населени места и неговата социално-демографска структура. С оглед на предстоящите задачи за разработване на стратегически документи за развитие на страната – Националната програма за развитие: България 2020г. в контекста на Стратегията Европа 2020 и новия 5 годишен програмен период за усвояване на европейски фондове -2013-2017 г. е необходимо своевременното осигуряване на пълна, точна и адекватна статистическа информация за състоянието на населението, икономиката и обществото.

 

Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси

Внесен обсъждане на 16 ноември 2010 Министерски съвет

Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са във връзка с разширяване на правомощията на общините с цел повишаване на събираемостта на местните данъци и такси за постигане на по-голяма финансова устойчивост и самостоятелност на общините.

Основните изменения в проекта са направени на базата на пакет от предложения на Националното сдружение на общините в Република България. Предложените промени в ЗМДТ могат най-общо да бъдат разделени в следните две насоки:

·         Предлага се въвеждането на нов местен данък – туристически данък, с който обект на облагане ще са нощувките в средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи.

·         Предложено е увеличаване на горната граница на данъка върху недвижимите имоти от 2,5 на 4,5 на хиляда.

·         Лицата, подлежащи на патентно облагане, извършващи до три патентни дейности през цялата година с личен труд, ще дължат само данъка с най-висок размер от тези дейности.     

·         Направени са промени за увеличаване на минималния и максималния размер на имуществената санкция за юридически лица при недеклариране на недвижимите имоти

·         Предложена е нормативна промяна във връзка с уеднаквяване на процедурите, по които се администрират местните данъци и такси.  Уеднаквени са сроковете за заплащане на годишните данъци и такси по закона, като се предвижда заплащането да става на две равни вноски.

 

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост

Внесен обсъждане на 16 ноември 2010 Министерски съвет Любен Татарски /ПГ на ПП ГЕРБ/

Основната част от промените, предложени с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост са свързани с принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди. По своята същност те са аналогични на промените, направени в Закона за държавната собственост в частта му, регламентираща отчуждаването на имоти за държавни нужди.

Предложени са следните промени:

·         Свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти – публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл.12, могат да се отдават под наем при условие, че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответния имот е предоставен за управление.”

·         При отчуждаване на незастроени поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са земеделски земи или гори и земи от горския фонд, обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с гори или със земи от общинския горския фонд, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, ако в землището, в което попадат отчуждаваните имоти, има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици, чиито имоти са засегнати от плана по чл. 21, ал. 1, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

·         Не се допуска имотно обезщетение в случаите по ал.1, когато отчуждаваниятимот е с размери по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.

·         С предложението по ал. 1 кметът на общината внася проект на план за обезщетение, с който се определят имотите, подлежащи на отчуждаване - по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки имот и равностойните имоти – общинска собственост, които се предлагат за обезщетение - по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на имота, при съобразяване с местоположението на имота, подлежащ на отчуждаване, в местността на съответното землище.

·         В случаите по ал.1 оценяването на имотите, подлежащи на отчуждаване и на имотите – общинска собственост се извършва по реда на чл. 22, ал. 7, т. 2 и 3. Разликата в стойността на отчуждавания имот и на имота – общинска собственост, предоставян в обезщетение не може да бъде повече или по – малко от десет на сто. Когато стойността на общинския имот е по-малка от стойността на отчуждавания, разликата в стойностите се доплаща с парично обезщетение.

·         Когато в срок до шест месеца от влизане в сила на заповедта по ал. 5, общината не изплати дължимото парично обезщетение за разликата в стойността по ал. 4, собственикът на отчуждения имот има правата по чл. 29, ал. 6.”

·         Когато е издадено разрешение за строеж за изграждане на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост и определеното в заповедта по чл. 25, ал. 2 обезщетение е преведено по сметка на собствениците, общината може да влезе във владение на имоти или на части от тях, представляващи незастроени земеделски земи или гори и земи от горския фонд преди влизане в сила на заповедта за отчуждаването им и да започне строителството след заплащане на парично обезщетение на засегнатите собственици.

·         Когато имотът е земеделска земя, обезщетението по ал. 1 включва доходите,които би получил собственикът на имота от реализация на продукцията, ако имотът се обработва, или арендното плащане, което е трябвало да получи за отдадената под аренда земя за една стопанска година.

·         Когато имотът е гора или земя от горския фонд, обезщетението по ал. 1 включва доходите, които би получил собственикът на имота от продажбата на дървесината при наличието на издадено от компетентните по Закона за горите органи позволително за сеч и извоз и от продажба на вещите от страничните ползвания, представляващи стопанска дейност, когато има издадено писмено позволително.