Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законопроекти и директиви – who cares?

Автор: Красимир Петкашев / 08.04.2011
Оцени тази статия:

Цели пет точки имаше в дневния ред на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) в сряда. Това разбира се никак не затормози депутатите, които в обичайния си скоростен стил приключиха работа за час и половина. Някои и по-рано. Трябва да се знае, че в КЕВКЕФ по списък са включени 18 депутати, обичайно в началото на заседанието те са не повече от 13, а до края остават 6-8.

Усещането, че депутатите „отбиват номера” с присъствието си на тези заседания е видно. Прозявките, шушуканията със събеседника, разговорите по телефона, четенето на вестници и излизането от залата „за по цигара” са честа практика. Има сякаш и негласна договорка кои депутати кога да присъстват в зала, докато другите са навън. Сериозен дебат и обсъждания по темите се случва рядко. Депутатите изглежда не желаят да се задълбават в директиви и регламенти, знаят че е безсмислено да противоречат на „умните глави” в Брюксел и затова малко разискват и питат.

Такова беше и заседанието тази сряда. Започна се с обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване с вносител Министерски съвет. Промените в него произтичат от европейски застрахователни директиви, които ни задължават да отнесем частните здравноосигурителни дружества към групата на застрахователите. Ако не го направим ни очаква глоба от 778 хил евро, която е съвсем реална, с оглед на вече започналата досъдебна процедура срещу България по нарушаване правото на ЕС. Предвижда се едногодишен период, в който здравноосигурителните дружества трябва да приведат дейността си съгласно изискванията на Кодекса за застраховането. Това накратко беше изложено от представителите на МФ.

Въпреки че депутатите от КЕВКЕФ единодушно гласуваха „въздържал се”, предстои да видим как ще се гласува законопроектът в пленарна зала. Ако промените минат, това ще означава най-общо повече регулации и надзор върху дейността на дружествата. Много е вероятно по-малките участници да напуснат пазара, тъй като едва ли ще могат да наберат средствата за минималния капитал от 4,6 млн. лв. Освен това доста по-строги ще са и изискванията по отношение на акционерното участие, управлението на дружеството и изпълнението на неговата дейност. Намаляването на конкуренцията, съобразяването със завишените изисквания по Кодекса за застраховането и данъка върху премиите ще оказват натиск за нарастване на цените на застраховките. Така потребителите ще плащат повече, а изборът им ще е по-малък.

Други три законопроекта, които „обсъждаха” депутатите бяха Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за насърчаване на заетостта и Закона за опазване на околната среда. Всички те транспонират съответни европейски директиви и след изслушването на докладващите бяха приети единодушно от депутатите.

Основните промени, които законопроектите внасят са:

1. Закон за гражданското въздухоплаване – търсеният ефект е да бъдат облекчени лицензионните изисквания за получаване на лиценз за оператор по наземно обслужване. Друга група изменения предвиждат облекчаване на условията за явяване на конкурс за достъп до пазара на наземно обслужване. Прецизират се и текстовете, свързани с извършването на услугата самообслужване – в случаите, когато въздушен превозвач сам извършва дейностите по наземно обслужване на летище.

2. Закон за насърчаване на заетостта – въвеждат се основните изисквания на две нови европейски директиви в областта на трудовата миграция – по отношение на мерките и санкциите срещу работодатели, които наемат незаконно пребиваващи чужденци и по отношение на висококвалифицираната заетост на чужденци.

По отношение на санкциите - в законопроекта е предвидено глобата за физическо лице, което е наело на работа незаконно пребиваващ чужденец да бъде от 750 до 7500 лв. Когато нарушението е извършено от юридическо лице санкцията е от 3000 до 30 000 лв. При повторно нарушение, глобите се удвояват.

Предвижда се създаването на нов раздел относно висококвалифицираната заетост на чужденци в България. Тези лица ще могат да кандидатстват за издаване на Синя карта на ЕС – документ, който им дава право на пребиване и работа в страната.

През първите две години на законна висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта ще може да работи в България само при условията, за които е издадена Синята карта, като може да смени работодателя си след получаване на разрешение от Агенцията по заетостта (АЗ). В случай, че притежателят на Синя карта остане безработен, той ще има право да ползва услугите от АЗ в рамките на тримесечен период. Възможността обаче ще се предоставя само веднъж за срока на валидността на Синята карта.

Със законопроекта се извършва и обединяване на съществуващите пет българо-германски центъра за професионално обучение в Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора и Царево в държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение”. Стъпката е във връзка с процеса на оптимизация на държавната администрация, уточниха от МТСП. Изненадващ ход на министерството, което се справя далеч по-добре с обратната операция - увеличаване на разходите.  

3. Закон за опазване на околната среда – с промените се цели да се постигне ограничаване на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на течните горива за транспорта. Очакванията са това да допринесе за изпълнението на ангажиментa на ЕС да постигне намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. най-малко с 20 на сто под равнищата от 1990 г.