Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законодателната програма на правителството

Автор: Велико Димитров / 25.01.2008
Оцени тази статия:

По-рано тази седмица Министерски съвет обяви законодателните си плановете за първото полугодие. Разбира се, въпросът, който интересува всички е дали нещо ще се промени към по-добро, т.е. дали правителството има желанието да извърши някоя от дългоочакваните реформи. Тъй като конкретните текстове на законопроектите все още не са готови и цялата информация към момента се състои от списък[1] от законодателни намерения, заключения относно това, което вероятни би се случило може да се търси в една единствена посока: изменения в кои области предвижда МС или което е почти същото, къде счита, че проблеми няма, съответно и необходимост от инициирането на някакви изменения.

Следващата таблица представя накратко по-голямата част от областите в които ще се търси изменение във водената политика.

Таблица 1 - Систематизация на предстоящите за внасяне правителствени законопроекти по област и предполагаемите мотиви* за първите три месеца на годината

Област

Предполагаемо основание

Януари

1. ЕкологияПо-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
2. Конкурентно правоПо-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
3. Въздухоплаване **По-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
4. Храни и фуражи **По-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
5. Радио и телевизия???

Февруари

6. ОтпадъциПо-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
7. Енергийна ефективностПо-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
8. Статистика, митинги и манифестации, вреди, причинени от държаватаВероятно непродиктувани от норми на ЕС; посоката на конкретните изменения е все още неясна

Март

9. Екстрадиция и европейска заповед за арестПо-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
10. ИзмерванияПо-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
11. Задължения към Международния фонд за обезщетения при щети, причинени от замърсяване с нефтМеждународни ангажименти
12. Студентско кредитиранеНационален въпрос; създаване на Закон за студентското кредитиране
13. Подпомагане на земеделието и селските райониЕвропейски норми, вероятно с допълнения от специфично национален характер
14. Взривни и пиротехнически материалиПо-нататъшна хармонизация и прецизиране на нормите на ЕС в националното законодателство
15. ТелекомуникацииХармонизация е постигната; измененията е възможно да са свързани или с прецизиране на европейски норми или с въвеждането на допълнителни регулации на пазара (идеите за отпадането на такива никога не са били споделяни от правителството, съответно не е вероятно измененията да са в тази посока)
16. Подземни богатства???

* Изключени са законопроектите за ратификация на международни и междуправителствени договори, меморандуми, спогодби и други

** Според последния доклад[2] относно напредъка на България по съпътстващите мерки след присъединяването, в областта на гражданската авиация изоставаме по отношение прилагане правилата на общността и на обединението авиационни власти (ОАВ). Според същия доклад, в сферата на безопасността на храните, е предвиден преглед на приетите преходни мерки, съответно много е вероятно те също да трябва да се прецизират

Специално за януари, тъй като вече е към своя край, трябва да се отбележи, че нито един от посочените законопроекти не е внесен към момента[3]. По-конкретно става въпрос за следните актове:

  • Законопроект за отговорността за предоставяне и отстраняване на екологични щети;
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията;
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване;
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните;
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите;
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията

За същия период все пак има законопроекти, внесени от МС, които обаче се различават от изброените в законодателната програма. Съответно на първо място трябва да се отбележи, че МС не изпълнява дейностите, които не само е обещал да изпълни, но и самият е измислил.

На второ място, в случай, че предположенията за водещото основание на подготвяните законопроекти се окаже правилно, то трябва да направим заключението, че Министерски съвет в известна степен се явява  администрация на Брюксел на местно ниво. Ако се вземе предвид и факта, че най-голямата част от законопроектите, предложени от МС се приемат от парламента, а предложените от опозицията в най-голямата си част не, то тогава народното събрание се превръща в регистрационно-административна структура към Министерски съвет, който пък от своя страна се явява брюкселска администрация.

Това което също така не може да бъде пропуснато е, че правителството явно няма намерение да провежда реформа в пенсионната, здравно-осигурителната и образователната системи, тъй като свързаните с тези сфери актове не са сред предложените за изменение или допълнение. В този смисъл, това, на което можем да разчитаме е инициативата да дойде от опозицията или народни представители от управляващата коалиция, която обаче без подкрепата на Министерски съвет почти със сто процентова сигурност е обречена на провал.

Един друг въпрос е също толкова тревожен - според последните поправки в Закона за нормативните актове (ЗНА - в сила от 01 януари 2008г.), мотивите към проектите на нормативни актове трябва да съдържат:

  • Причините, които налагат приемането;
  • Целите, които се поставят;
  • Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
  • Очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
  • Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Също така според ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, които да отговарят и на петте критерия едновременно не се допускат до обсъждане от компетентния орган, т.е. парламента. Прегледът на всички внесени до момента предложения показа, че нито едно от тях не отговаря на всички посочени критерии. Трябва ли тогава законопроектите да не се разглеждат като резултат от несъответствие с изискванията на закона е въпрос, на който ще потърсим отговор.


 


[1] Пълният списък може да се прочете на адрес - http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0037&n=000056&g=

[2] http://www.government.bg/fce/001/0037/files/zadokumenti-bulgaria_report_bg_1%5b1%5d.pdf

[3] Това може да се провери на адрес: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4