Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законодателната ни система се задръства с некачествени законопроекти

Автор: Яна Мушкова* / 08.03.2013
Оцени тази статия:

Шестият брой на Юридически барометър - една гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България - бе представен във вторник.  

Традиционно за изданието анализът се базира върху броя внесени, изменени или отменени законови актове и подчертава някои от най-ярките примери за явни правни неуредици и възможни проблеми. Докладът привлича внимание върху непостоянството и непридвидимостта на публичните политики, които създават несигурност по отношение на нормативната база и увеличават разходите за съобразяване с постоянно променящи се норми от страна на бизнеса и гражданите.

Изследването показва, че общият брой на измененията в нормативната уредба за цялата 2012 година е 134, което е спад с 22 закона спрямо 2011 година.  По-малкият брой приети закони, било то нови закони, закони за ратификации или закони за изменение и допълнение (ЗИД) на съществуващи актове, се обяснява с намалените темпове на законодателната дейност през последната година от мандата на 41-вото НС. Прост пример: Законът за автомобилните превози е първият нормативен акт, изменен и допълнен с 3 самостоятелни ЗИД в рамките на 6 месеца. Това показва явна недомисленост на първоначалната уредба и създава сериозни пречки пред развиването на тази дейност. 

Равносметката сочи, че повече от половината закони, приети в периода юли-декември 2012г. са били изменени поне веднъж в същия период. През второто шестмесечие на годината с най-много изменения и допълнения са Кодексът за социално осигуряване (5), следван от Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, Закона за здравното осигуряване, Закона за устройство на територията и Закона за чистотата на атмосферния въздух (3).

Това променя и класацията на регулациите с най-голям средногодишен брой изменения и допълнения от влизането им в сила (виж Таблица 1) Първата позиция както за 2011, така и за 2012 е заета от Кодекса за социално осигуряване, но от класацията за последния период на доклада са отпаднали Законът за данъците върху доходите на физически лица, Кодексът за застраховането и Законът за данък върху добавената стойност.

Топ 5 на законите с най-голям средногодишен брой изменения и допълнения от влизането им в сила за 2012

Източник: Юридически барометър, бр. 6

Фокусът на доклада върху практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и състоянието на основните права в България откроява явни законови и институционални дефицити. Страната ни е сред 10-те държави с най-много подадени жалби, а броят на решенията на ЕСПЧ срещу България по нарушения на правото на свобода и сигурност продължава да расте. Други типични случаи на нарушения от страна на държавата са нарушения на забраната за нечовешко или унижаващо отношение и на правото на справедлив процес в разумен срок.

Непостоянството на законите води до правна несигурност и влошава средата, в която работят бизнесът и гражданите. Бяха дискутирани възможността на всеки гражданин да внася конституционна жалба или да може да сезира отделни съдии по немски модел. Нормативната рамка трябва да е символ на доверие и да представлява стабилната база, върху която да се развива икономическа дейност. В случаят на България тази сигурност в правната система бива разклатена от „ликвидността” на законите, както и от техните прибързани и необмислени промени. 

 

* Авторът е стажант в ИПИ.