Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законите – много, качеството – ниско

14.03.2014
Оцени тази статия:

Борислав Христов*

 

В сряда беше представено осмото издание на инициативата за периодично наблюдение,  анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България - „Юридически барометър”. Проектът се реализира от Сдружение „Център за правни инициативи”, с подкрепата на Фондация „Америка за България”.

Законодателна дейност

През периода юли-декември 2013 г. в Държавен вестник са обнародвани 63 закона или средно между 10 и 11 закона месечно. Тези 63 закона са както следва: 3 нови, 44 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 16 закона за ратификация. В сравнение с предходния 6-месечен период (януари-юни 2013 г.) Народното събрание е приело близо два пъти повече закони. Тук обяснението е както в липсата на Парламент през периода февруари-май, 2013 г., така и в традиционно по-интензивната законодателна дейност на Народното събрание през второто полугодие, когато се приемат бюджетните закони за следващата година и се правят изменения в данъчните закони. Спрямо същия период на предходната година (юли-декември 2012 г.) приетите закони са с 21 по-малко.

На годишна база през 2013 г. Народното събрание е приело най-малко закони в сравнение с предходните 3 години – 99 закона при, например, 174 през 2010 година. Този извод се отнася както за общия брой законодателни актове, така и поотделно съответно за новите закони, ЗИД и ратификациите. Тук обяснението на по-ниската законодателна активност отново се крие в края на мандата на 41-то Народно събрание и политическият вакуум през първото полугодие, преди провеждането на предварителни парламентарни избори.

Лидери по брой изменения са Кодексът за социално осигуряване – с 6 изменения и допълнения, Законът за данък върху добавената стойност – с 5 изменения и допълнения, Законът за ветеринарномедицинската дейност и Законът за корпоративното подоходно облагане – с по 3 изменения и допълнения. Така в началото на своя мандат Народното събрание не прави опит да се разграничи от порочната практика на чести промени в едни и същи закони и отсъстващо законодателно планиране и оценка на въздействието от новите норми, съпътствала дейността на предходните народни събрания.

Източник: Юридически барометър, бр. 8

От влизането си в сила законите, предмет на настоящото изследване, са изменяни и допълвани общо 1 052 пъти или средно по около 27 пъти всеки. През периода юли-декември 2013 г. средногодишният брой изменения и допълнения на закон е 2,2.

Продължават да са налице притеснителни тенденции

За пореден път се открояват закони, които биват променени още преди да влязат в сила. Лидер в това отношение е Законът за ДДС с неговите 3 изменения и допълнения.

Продължава тенденцията в законите да се предвиждат основания за издаване на твърде много подзаконови актове. Освен това точното идентифициране на приложното поле на подзаконовата уредба става на практика невъзможно.

Причините за този подход на законодателя биха могли да са няколко. От една страна възможна причина е недостатъчната подготвеност и незавършеността на законовите промени. От друга стана може да е нежеланието за по-широк дебат и избягване на напрежение, като законите се дописват посредством подзаконови актове.

Наблюденията на „Юридически барометър“ отново потвърждават голямата нестабилност и непредвидимост на българския правен ред. Там, където се регистрират подобрения, те имат по-скоро случаен характер, т.е. не може да се открои обща тенденция на подобрение в работата на законодателя.

 

* Борислав Христов е стажант в ИПИ