Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Закон за по-добро качество на живот

Автор: Калоян Стайков / 02.03.2012
Оцени тази статия:

Българският бит и култура изобилства от поговорки, според които законите не просто не се спазват - „Нужда закон не гледа“, а се спазват само от „луди“ хора – „Законът е врата у поле, кой е луд да мине през него?“. При наличието на народ, който е издигнал неспазването на законите до завидни висини, наистина ли има хора, очакващи с новия Закон за ландшафта (ЗЛ) да бъде осигурено „по-добро качество на живот на населението“?

Законопроектът беше внесен за обсъждане в парламентарните комисии на 22 февруари и в сегашния си вид до голяма степен дублира вече съществуващи закони. Някои от целите на законопроекта включват пестелива и щадяща експлоатация на природните ресурси (чл. 2, ал. 10), запазване на културни ландшафти в автентичния им вид(ал. 13), образоване на хората и насърчаване отговорното ползване на природните ресурси (чл. 5). Всичко това, а и други намерения вече са регламентирани, например в Закон за опазване на околната среда и Закон за културното наследство. Ако тези цели и сега не се постигат, едва ли записването им на още едно място ще промени нещо.

Законопроектът е пълен и с изрази, които не могат да се разглеждат като законова норма, тъй като са прекалено неясни и на практика могат да означават всичко. Например „пестеливо и щадящо“ и „да се запази устойчиво тяхното съществуване“ (чл. 2, ал. 10) или „да не нанася вреда и щети върху природата и ландшафта, повече от неминуемото според обстоятелствата“ (чл. 4). Неясните дефиниции, в който и да е нормативен акт оставят широко отворена врата за злоупотреби както от частния сектор, така и от изпълнителната власт.

Заедно с това законопроектът планира и нови административни ангажименти, което означава или повече чиновници, или повече задължения на настоящите. Но и в двата случая говорим за повече разходи за администрация, което означава по-малко средства за смислени дейности. И тъй като става въпрос за не малко дублиране на дейности, например с Министерствата на културата и околната среда и водите, става въпрос и за двойното заплащане на тези „услуги“.

Трудно е да се определи обаче кое е по-големият проблем – пилеенето на публични средства или създаването на нови административни пречки пред частния сектор. Законопроектът предвижда създаването на още едно административно изискване и то е част „Ландшафтна архитектура“ към инвестиционното проектиране на всички категории обекти.Получаването на разрешение за строеж отнема 23 процедури, 120 дни, и струва 317% от дохода на глава от населението, според данни на международния индекс Doing Business 2012. Още едно изискване означава още документи, още време, ощеразходи и накрая – по-висока цена за крайния потребител на къща, блок, офис сграда, път и т.н. Дори и в момента разходът за получаване на разрешително за строеж в България, изчислен като процент от дохода на глава от населението в страната, е много висок в сравнение с други. Такива например са Дания – с 5,36 пъти по-ниски разходи, Канада - 5,51 пъти, Нова Зеландия - 9,22 пъти и Грузия - 15,69 пъти. 

 

„Основната цел на проектозакона е осигуряване на по-добро качество на живот на населението чрез опазване, поддържане и устойчиво развитие на ландшафтите в България“, пише в законопроекта. Досега нямаше такъв закон, което не попречи редица нови блокове да са с градинки, а жителите в тях да се кооперират, за да облагородят междублоковите пространства. Не попречи и на строежа на затворени комплекси. Явно и без закон се подобрява качеството на живот. Това обаче става за хората, които могат да си го позволят, защото подобряването на „ландшафта“ около сградите струва пари. Тези, които нямат достатъчно високи доходи, но въпреки това искат да имат собствено жилище, го получават, но без зеленината и красивата гледка. Крайният ефект на този закон е повишаване разходите на инвеститорите, повишаване разходите на строителите и в крайна сметка повишаване крайната цена за тези, които си купуват жилища. Ако доходите не започнат да нарастват бързо, по-малко хора ще могат да си позволят да си купят жилище.

Качеството на живот няма да се подобри, просто защото е записано в закон. Постигането на тази цел отнема време и сериозна работа. Немалка част от тази работа е подобряването на икономическата среда, т.е. изцяло зависи от управляващите. И вместо да налагат нови административни изисквания, по-добре да се захванат с премахването на ненужните такива, което ще облекчи както работници, така и работодатели, а от там и ще доведе до по-високи доходи и съответно до по-високо качество на живот. Останалото ще стане по естествен път – с подобряването на доходите, ще се подобри и ландшафтната култура. И както е казал народът: „Адет* не е закон, ама закон става“.

 

*обичай, характер, нрав