Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Закон за енергетиката - новите изменения подхранват стари съмнения*

Автор: Веселин Василев & Иван Тодоров / 02.03.2012
Оцени тази статия:

Вътрешният пазар на електроенергия и природен газ, който постепенно се създава в ЕС от 1999 г. насам, има за цел да предоставя действителен избор за всички потребители на Европейския съюз - граждани и предприятия, да създаде нови бизнес възможности и по-интензивна трансгранична търговия, да повиши ефективността в сектора, да увеличи стандартите на обслужване, както и да допринесе за сигурността на доставките. След годините натрупан опит стана ясно, че без отделяне на преносните и разпределителните мрежи от дейностите по производство и доставка (ефективно отделяне), има вътрешно присъщ риск от дискриминация не само в експлоатацията на мрежата, но и в стимулите за вертикално интегрираните предприятия да инвестират адекватно в мрежите си. Този основен постулат заляга в директиви 2009/72 ЕС и 2009/73 ЕС, които целят да се наложат отдавна планираните радикални промени.

Какво е положението за България?

България има неблагоприятната позиция на страна, която е изключително зависима от енергийни източници, но това не ѝ пречи да няма ясна позиция по редица въпроси (например, проекта АЕЦ „Белене”, добива на шистовия газ), както и да е на опашката на страните в ЕС, които още не са направили необходимите законодателни промени по изграждането на единния енергиен европейски пазар. В сряда привършиха обсъжданията в парламентарните комисии, предшестващи гласуването на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Въпреки изключителната важност на проблема и мненията в полза на изцяло нов закон, дискусията бе форсирана. Официалната причина за бързането е да бъдат предотвратени наказателни процедури от страна на ЕК, тъй като българското законодателство не е въвело мерките на Третия енергиен пакет. Крайният срок за въвеждането на евроизискванията настъпва след около два месеца.

Какви ще са измененията?

В горепосочения законопроект се поставят следващите рамки (този е трети пореден пакет от мерки) на либерализирането на енергийните пазари, като на държавите-членки на ЕС е даден избор между три модела: 1) „Отделяне по собственост“, 2) „Независим преносен оператор“ и 3) „Независим системен оператор“. България избира втория модел, който се изразява в това преносният оператор (част от вертикално интегрирано предприятие) да бъде собственик на активите, необходими за упражняване на дейността, както и да бъде напълно независим като форма и структура на управление, финансови и технически възможности и човешки ресурси от производството и доставките на електроенергия и природен газ. Спазено е изискването на директива 2009/73/ЕС всички бъдещи газопреносни мрежи да се управляват по модела на отделен по собственост оператор.

В сектора за производство, доставка и разпределение на електроенергия сякаш ситуацията е по-ясна - поне от гледна точка на това, че един далекопровод е по-лесен за построяване от един газопровод. В момента на пазара на електрическа енергия регулираната част от обема продажби е 70%, а останалите 30% са нерегулирани, като това съотношение ще се измени според новия закон на 50:50. Разликата идва от изключването на потребителите на средно напрежение от регулирания пазар. Те имат два възможни начина да си осигурят необходимата им електрическа енергия – или чрез избор на търговец, с когото да сключат двустранен договор, или чрез Доставчик от последна инстанция – нова фигура за националния енергиен пазар, натоварен със задължението да осигурява електрическа енергия на потребители на свободния пазар, които са останали без или не са си избрали доставчик по общите правила. В тази връзка противоречията, които възникват, са дали цените отново няма да са регулирани, тъй като доставчикът от последна инстанция ще участва в търговете за количество енергия, но съгласно методика на НКЕВР. Относно възможността на дъмпинг по време на търговете, от МИЕТ обобщиха предпазния механизъм на действие с наличието на строги условия и банкови гаранции.

Какво следва?

Въвеждането на един добър енергиен закон в полза на потребителите може да свали цените на държавните дялове в електроразпределителните дружества и на БЕХ като цяло. Но един добър закон, даващ повече независимост на регулатора от политически популизъм и едни наистина независими системни оператори, може да осигури по-малко монополи, по-ниска корупция и много по-ясна енергийна политика.

* Авторите на статията са стажанти в ИПИ.