Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заключение

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

През февруари т.г. Световната банка повтори една от препоръките, които ние бяхме отправили към министър-председателя преди една година. А именно, тя посочи, че „за да подобри управлението и финансовата отговорност в публичния сектор, правителството трябва да опрости прекомерно усложнената законодателна и регулативна рамка и да приложи напълно новите рамки за финансова отчетност...”.

Правителството не се вслуша и в този съвет.

България в правната, съдебната и регулативните области изглежда най-зле в сравнение с всички останали страни от Нова Европа (ако тук включим и Балканите).

Това ще рече, че правната и регулаторната система тук са най-сложни и най-неефективни, т.е. липсва институционална способност да се осъществят приетите политики и прилагащите ги норми. Световната банка стигна до този извод не чрез допитване до общественото мнение, а чрез използването на обективни измервания. Най-важният показател тук е използването на т.нар. договорно-интензивни пари, съотношението на безналичните разплащания към широките пари, известни на икономистите като „М2”. Смисълът на измерването се състои в това, че когато изпълнението на договорите е ефективно и евтино, хората се чувстват уверени и спокойно прибягват до безналични и банкови разплащания. Когато това не е така, те използват „кеш” и бартер. По този показател България е по-зле не само от новите страни-членки на ЕС, но и от Румъния, Македония, Русия, Украйна, Узбекистан, Армения, Беларус, Албания и Грузия. Само по някои показатели (по производството по несъстоятелност) отделни страни (Полша, Словакия, Румъния и Словения) са малко по-зле от България. Общото ниво на институционалните реформи в България обаче е равно на качеството на тези реформи в новите страни членки на ЕС, но такова, каквото то е било през 1996 г. Ако това наблюдение е вярно, средният период на една реформа е девет-десет години.

От чисто човешка гледна точка, министър-председателят би следвало да се чувства неудобно да събира данъци от хората за това, че те живеят в най-зле уредената страна в Източна Европа.