Заграбване и неоснователно обогатяване на „Кушлев”

Проектът на закона за конфискацията и мотивите към него най-накрая бяха публикувани на страницата на Министерство на правосъдието. В продължение на месеци, този закон бе коментиран на сляпо, като се използваха текстове на английски, предоставени на т. нар. „Венецианска комисия” и публикувани на нейният сайт, а не на български такъв. Нормално след публикуването на проекта, дискусията се поднови с нова сила, като през седмицата дори бе представено изследване на Институт „Отворено общество” и Центърът за либерални стратегии на тема „Какво (не) знаем за отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност”. Тези документи общо взето дават добра основа за дискусия по темата.

Противоречивият характер на закона си проличава още от общите положения, където е записано, че „Придобиването на имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност или имущество, придобито от престъпна дейност, представлява неоснователно обогатяване за сметка на обществото, поради което собствеността върху такова имущество подлежи на връщане на  държавата”. Използването на термина „връщане” на държавата разкрива много за авторите за закона. Едно е да „отнемеш” нещо, а съвсем друго е да си го „върнеш”. Подобен текст наслоява усещането, че богатството е на държавата и произлиза от държавата. Не случайно в мотивите се говори за годините на прехода и приватизацията, като се поставя акцент върху „заграбването на огромна държавна и общинска собственост”. Като че ли държавата не иска да въдвори някакъв ред, а по-скоро я е яд на „заграбването” и „неоснователното обогатяване” и иска да си го върне – един вид сега е неин ред да заграби и да се обогати неоснователно.

Обхватът на проектозакона бе дълго дискутиран и очевидно обхваща голяма част от домакинствата в страната. Това обаче не е основният проблем – тук на масата са поставени принципи, а не бройки. Дори по ударите на новия закон да попадат едва стоте най-богати българи, то важността на дебата не се променя. На масата са поставени принципи, като „невинен до доказване на противното” и „частната собственост е неприкосновена” – залегнали в Конституцията на страната. По тези въпроси бройките не важат, всеки има права.

През идните седмици проектът на закон за конфискацията ще бъде дискутиран, в т.ч. в бюлетина на ИПИ. Основният въпрос остава – ще бъде ли отнемано имущество, без влязла в сила осъдителна присъда? Тоест, отнема ти се имуществото, без съдът да каже ти престъпник ли си или не си. В крайна сметка, ако си придобил имущество от престъпна дейност, то ти си престъпник – нека го докажат, да те вкарат в затвора и да ти вземат имуществото. Другото е потъпкване на права или използвайки терминологията на законодателя „заграбване”.