Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заетостта през 2016 г. по региони

Автор: Явор Алексиев / 24.02.2017
Оцени тази статия:

Регионалният поглед към данните на НСИ и АЗ за развитието на пазара на труда в страната през 2016 г. показва, че въпреки продължаващия спад на безработицата, разкриването на работни места в много региони от страната постепенно забавя ход.

На база публикуваните до този момент данни, очакваме[1] средногодишен спад на броя на заетите на възраст 15-64 години през 2016 г. с около 20 хиляди души спрямо предходната година. Въпреки това, поради по-бързо намаляващия брой на населението на страната, очакваме статистиката да отчете лек ръст на средногодишния коефициент на заетост в същата възрастова група – до 63,4% (от 62,9% предходната година).

На база на тримесечните данни, може да се очаква спад на коефициента на заетост с повече от 1 процентен пункт в 5 от 28-те области на страната, покачване с повече от 1 процентен пункт в 11 и запазване на заетостта около нивата от 2015 г. - в 12 области.

 

Северозападен район


През 2016 г. заетостта спада във всички области на Северозападна България, като най-голям е спадът в областите Ловеч (2,2 пр. п), Видин (1,8 пр. п) и Плевен (1,7 пр. п). Докато във Видин и Плевен тенденциите през последните години са по-скоро положителни, то в другите три области (и особено Враца), последствията от кризата са ясно видими и заетостта остава далеч от предкризисните нива.

Очакваме през 2016 г. Враца да е регистрирала най-ниското ниво на заетост от 2005 г. насам, като това е и областта с най-нисък коефициент за цялата страна. Ловеч (52,4%) и Монтана (53,3%) са съответно трети и четвърти в тази негативна класация, а второто място е за Силистра (52,2% заетост през 2016 г.). Данните на АЗ за 2016 г. показват, че именно в Северозападния район на страната е и най-голямата концентрация на общини с коефициент на безработица над 25%. С изключение на областните центрове Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, единствената друга община, в която безработицата е под 10%, е Троян.

 

Северен централен район


Заетостта в област Велико Търново запазва нивото си от миналата година (65%), което е и най-високата стойност за целия период след 2003 г. Заетите в областта намаляват през последните тримесечия, но остават над 100 хиляди души въпреки спада на населението на областта. Заетостта в Габрово също остава сравнително висока, макар да не е достигнала нивата от 2008 и 2009 г.

Най-трайна положителна тенденция на нарастване на заетостта се наблюдава в област Разград, но поради ниската база тя остава чувствително по-ниска от средната както за района, така и за страната. След дълъг кризисен период, подобрение се наблюдава и в другите две области на Северния централен район – Русе (през 2015 и 2016 г.) и Силистра (2016 г.). Последната, обаче, остава с втория най-нисък коефициент на заетост в страната. Област Русе, от своя страна, отбелязва седмо поредно тримесечие на ръст на броя на заетите на годишна база в края на 2016 г., макар темпът на създаване на работни места постепенно да се забавя.

 

Североизточен район


Всички области в Североизточния район на страната, с изключение на Варна, отбелязват ръст на заетостта през 2015 и 2016 г., като в Добрич и Шумен тя достига рекордните съответно 62,6% и 61,2%.

Заетостта в Търговище се повишава за трета поредна година, достигайки 53,6%, но остава далеч от предкризисните нива и е сред най-ниските в страната.  След като регистрира своеобразен рекорд от 68,4% през 2015 г., заетостта във Варна спада до 65,9%. Макар да остава най-високата в района и четвъртата най-висока в страната, това е и най-големият годишен спад за 2016 г.

 

Югоизточен район


Югоизточният район на страната е единственият, в който заетостта през 2016 г. нараства във всяка една от областите.

Възстановяването на пазара на труда в област Бургас приключи (в унисон с прогнозите на ИПИ) и вече спокойно можем да говорим за експанзия. Средногодишният коефициент на заетост ще е по-висок от този през 2015 г. и ще достигне своеобразен рекорд от 63,6%. Експанзията обхваща и по-малки общини като като Камено и Айтос, в които коефициентът на безработица (по данни на АЗ) през 2016 г. спада под 10%.

Данните за развитието на пазара на труда в другите три области (Сливен, Стара Загора и Ямбол) също са положителни, като Ямбол задминава, а Сливен наближава предкризисното ниво на заетост. В същото време, единствената община в област Сливен, в която коефициентът на безработица през 2016 г. е под 10%, е Нова Загора. Макар да е част от област Сливен, нейното териториално разположение между областните центрове Сливен и Стара Загора и данните за ежедневната трудова миграция от областта показват, че икономиката ѝ е обвързана по-скоро със западната област - Стара Загора. Пазарът на труда в област Стара Загора продължава да бъде разпокъсан, като в две от общините, Казанлък и Стара Загора, безработицата е под 5%, а в Раднево и Гълъбово – под 10%. Ситуацията в общини като Мъглиж, Николаево, Гурково и Братя Даскалови остава кризисна, като в някои от тях безработицата дори е над нивата от 2011 г.

 

Южен централен район


Изминалата 2016 г. може да бъде отчетена като „нулева” по отношение на заетостта в Южния централен район на страната. Заетостта в областите Пловдив и Смолян се стабилизира на нивата от 2015 г., но продължава да е с около 1 процентен пункт по-ниска от пика през 2008 г. Тримесечните данни и за двете области, обаче, говорят за постепенно влошаване, като през второто полугодие на 2016 г. заетите в двете области намаляват на годишна база.

Положителни тенденции се наблюдават най-вече в област Хасково. Коефициентът на заетост достига нивата отпреди кризата, а безработицата и в областния център, и в Димитровград намалява. В област Пазарджик е регистрирано минимално повишение на коефициента на заетост до 60,3%.

 

Югозападен район


Въпреки че очакваме средногодишният брой на заетите в столицата да отбележи нов рекорд, постепенното увеличаване на броя на населението води до това, че столицата все още не е достигнала предкризисния си коефициент на заетост (73,9% през 2008 г.). Именно София (столица), обаче, е основният двигател на процеса на създаване на работни места на национално ниво през 2016 г.

Положителни са данните и за областите Благоевград и Кюстендил, като втората вече доближава предкризисните нива на заетост на населението на възраст 15-64 години. Заетостта в широката Софийска област и Перник намалява, като тримесечните данни подсказват подобрение в края на годината за Перник и по-нататъшно влошаване в София (област).

 

Заключение

Оценката на ИПИ за трудовите пазари през 2016, изготвена на база данните на НСИ и АЗ показва, че процесът на съзадаване на работни места в редица области постепенно забавя своя ход или е спрял. Това важи както за големи икономически центрове като областите  Варна и Пловдив, така и за по-малки такива, в които в предходните години се наблюдаваха трайни положителни тенденции, като област Велико Търново.

Данните за развитието на пазара на труда в Северозападната част на страната са изключително притеснителни, особено що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана.

Единственият район, в който всички области регистрират ръст на заетостта на населението на възраст 15-64 години, е Югоизточният, но възстановяването на някои области е него (като Стара Загора) протича изключително неравномерно, ако се вземат предвид данните за отделните общини.

 


[1] Средногодишните стойности за 2016 г., които прогнозираме, се отнасят за заетостта на населението на възраст 15-64 години и се базират на публикуваните тримесечни данни на НСИ. Практиката показва, че вероятността за разминаване между тази прогноза и официалните годишни данни, които НСИ ще публикува на 15 март 2017 г., е минимална.