Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Заетост и безработица през 2005 г.

16.12.2006
Оцени тази статия:
Националният статистически институт (НСИ) публикува предварителни данни за заетостта през четвъртото тримесечие на 2005 г., чрез които може да се направи анализ на развитието на трудовия пазар през тази година. Коефициентът на безработица средногодишно се понижава до 10.4%, което е продължение на тенденцията от 2001 г. насам. Това само по себе си е добра новина, но цялостната ситуация не е толкова позитивна.

Броят на безработните намалява на 334.2 хил. през 2005 г., което представлява понижение с 65.7 хил. спрямо 2004 г. Това обаче, се дължи до голяма степен на методологията за определяне на броя на безработните лица. Според нея безработните са тези, които активно търсят работа през период от четири седмици, включително и текущата, и са на разположение да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период. В останалите случаи хората, които не работят, се отнасят към лицата извън работната сила и следователно не се отчитат като безработни.

Броят на лицата извън работната сила обаче, нараства през 2005 г. спрямо предходната със 116.7 хил. души и значително превишава намалението в броя на безработните лица (с 51 хил. души). Това ни дава основание да предположим, че всъщност действително безработните не са намалели, а просто са отчетени в статистиката по друг начин.

Друга негативна тенденция според наличните данни се изразява във фактическото намаление на броя на заетите лица. Те намаляват средногодишно с 83.8 хил. души и като резултат от това коефициентът на заетост също се понижава (с 1.2 процентни пункта). Следователно общата картина не е благоприятна за развитието на икономиката, тъй като все по-малко хора работят официално.

Причините за това развитие са няколко. Трудовият пазар е силно регулиран, като според изследване на Световната банка съществуват значителни трудности при наемането на нови работници, а договарянето по отношение на работното време е затруднено поради действащото законодателство. Затруднения макар и в по-малка степен се наблюдават и при уволняването на работниците. Тоест в случая липсва достатъчно гъвкавост, която пречи на нормалното функциониране на пазарния механизъм.

Друга причина за ниската заетост е много високото данъчно облагане на труда. Тук се включват както данъкът върху личните доходи, така и осигуровките. Въпреки че облагането на труда беше понижено през последните години, осигурителната тежест все още е висока – около 35%. Това означава, че се поражда голяма разлика между разходите за труд, които са важни за работодателя, и нетната заплата, която е от значение за работниците.

Следващата важна пречка за ниската заетост, особено за хората с по-слаба производителност, е наличието на минимална работна заплата. Тя представлява праг пред официалната заетост, тъй като хората, които не са квалифицирани или са с недостатъчни умения няма как да бъдат наети ако не добавят поне толкова стойност, че да покрият разходите за формалното си наемане. По-неблагоприятната алтернатива тогава е те да не работят изобщо. Другият вариант – неформалната заетост - също поражда разходи, както за тях, така и за работодателя им.

Следващата причина за развитието на трудовия пазар е демографската ситуация в страната. Естественият прираст е отрицателен, както и нетната миграция (повече хора напускат България отколкото се заселват в нея), което означава и намаляване на населението.

Друг фактор за заетостта през последните години е приватизацията. В началото след раздържавяването на повечето предприятия е логично да се потърси оптимизиране броя на служителите в тях, което води до повишаване на безработицата. На следващ етап някои предприятия развиват дейността си и започват да създават нови работни места. През 2005 г. обаче, не се случи почти никаква мащабна приватизационна сделка, така че ефектите са по-скоро от предходните години.

В ситуацията на относително ниска заетост е особено важен въпросът колко са нетните данъкоплатци и колко са нетните получатели на средства от бюджета. Добавената стойност се създава в частния сектор (като от него изключваме заетите в селското стопанство поради големия размер на субсидиите за сектора) и до известна степен в държавните търговски дружества, а се преразпределя чрез бюджета към служителите му и към останалите групи. Следователно общият брой на създаващите стойност е около 2.3 млн. души. Тези хора трябва да издържат цялото население на страната, което е около 7.7 млн. Тоест на един зает се падат средно по около 2.35 незаети, което е значителна тежест.

Това съотношение се явява и сериозна пречка пред прилагането на т.нар. принцип на солидарността. Смисълът му, по принцип, е да се взема от по-голям брой хора, за да се подпомагат малко на брой хора с недостатъчни възможности да се издържат сами – например поради някакво заболяване или друга такава причина. Всички останали хора освен посочените обаче, е логично да генерират доходи, за да живеят. В България това не се получава – съществува мнозинство от неработещи, които насилствено – чрез държавата – налагат на работещите да ги издържат. Това развитие обаче, не е положително в дългосрочен аспект, тъй като от една страна намалява стимулите на работещите, а от друга – повишава тези за търсене на доход чрез преразпределяне. Логично от тук възниква и желанието за миграция и то сред по-производителните хора.

Като цяло общата тенденция на трудовия пазар е по-скоро негативна, тъй като заетостта се запазва на ниско ниво (съответно безработицата остава висока) и липсва достатъчна гъвкавост. Тези характеристики, както и нежеланието за реформи не дават основание да се очаква подобрение през следващите няколко години. Мерките, които трябва да бъдат предприети, трябва да бъдат насочени към повишаване гъвкавостта на трудовия пазар, намаляване на данъчното облагане и привличането на чуждестранни инвестиции. Това е начинът за ускоряване създаването на нови работни места и повече заетост, която от своя страна е източник на по-високи доходи за хората.

Таблица 1: Показатели, характеризиращи трудовия пазар

Година

Работна сила

Лица извънработната сила (хил.)

Коефициент наикономическа активност (%)

Коефициент назаетост (%)

Коефициент набезработица (%)

всичко (хил.)

заети (хил.)

безработни (хил.)

2003

3 283.40

2 834.75

448.65

3 394.25

49.2%

42.5%

13.7%

2004

3 322.00

2 922.20

399.80

3 357.60

49.7%

43.7%

12.0%

2005

3 200.70

2 838.40

334.15

3 474.30

48.0%

42.5%

10.4%

Източник: Национален статистически институт