„Задъжителната” социална „отговорност” на бизнеса

На 6 юли 2011 Министерският съвет прие План за изпълнение на стратегията за корпоративна социална отговорност (КСО) 2011 – 2012 г. Планът включва мерки за повишаване на осведомеността за КСО, обучаване на държавни и общински експерти в областта, убеждаване на частния бизнес да приеме мантрата на КСО и на „зелената” икономика. Планът все още не е достъпен, за да коментираме евентуалните бюджетни и на фирмите разходи, които ще произлязат от него и затова ще дадем нашата гледна точка за концепцията на корпоративната социална отговорност.

Идеята за корпоративната социална отговорност почива на една много неправилна презумция. А именно, че дейността на фирмите задължително води до отрицателно външно въздействие за обществото и околната среда. Затова представителите на бизнеса трябва да бъдат заставени да отговорят на „обществените очаквания”, като инвестират в програми за КСО.

Твърди се, че една фирма трябва освен да търси печалбата, a и да „плаща” определен дан на обществото, да “върне нещо на хората”.  Това е абсолютно неразбиране на принципите на функциониране на пазарната икономика. Това, с което предприемачите допринасят за благоденствието на обществото, е самата си дейност. И най-добрият изразител на този принос е точно размерът на печалбата.

Печалбата представлява разликата между приходите и разходите от дейността на определен икономически субект. Приходите изразяват колко обществото цени предоставените услуги или продукти, а разходите – колко (от ограничените в краткосрочен план за цялото човечество) ресурси са били употребени, за да се произведе услугата или продуктът. Успешните фирми създават блага с по-малко ресурси, отколкото потребителите биха платили. Изводът сам се набива на очи: разликата между приходите и разходите е приносът на едно предприятие за благоденствието на цялото общество.

Философията на КСО игнорира много важен пазарен механизъм, а именно стимулираща роля на печалбите. Успешното съществуване на едно предприятие (което се обуславя от наличието на печалби) води до това то да продължава да произвежда все по-евтини, по-добри  и по-търсени продукти и услуги. Печелещият предприемач плаща заплати, развива технологии  и служи като пример за други хора, да започнат собствен бизнес.

Самият факт, че един бизнес държи високите си печалби, е знак, че той е платил своя дан на обществото чрез дейността, която му носи тези печалби. Всички ние имаме интерес един такъв бизнес да продължи да съществува и да увеличава общото ни благоденствие.

Реалният ефект от натиска върху компаниите да започват КСО програми може да доведе до намалена производителност и по-високи разходи. По-големите фирми имат практика да използват бюджета си за реклама, за да демонстрират социална отговорност. В това само по себе си няма нищо лошо, но е неправилно държавата да приема план как да притиска бизнеса, защото, ако още съществува и прави печалби, той отдавна е „върнал” достатъчно на обществото.