Задават ли се реформи в социалната система?

Предвид хаоса, който цари в страната, е освежаващо най-после да се чуят някои адекватни и смели идеи за реформи. Донякъде изненадващо, предвид левия уклон на новото управление, тези идеи дойдоха от социалния министър. Подходът на министър Адемов към проблемите в социалната сфера е нещо, което определено заслужава внимание. По-специално в случая става въпрос за системата за подпомагане на хората с увреждания и политиката по отношение на гарантирания минимален доход.

Подкрепа на хората с увреждания

Относно държавната политика за подкрепа на хората с увреждания ще си позволя за приведа някои аргументи в защита на скорошни коментари на социалния министър. Повечето от тях са от изследването на ИПИ от 2012 г. „Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България”.

Адемов: „ТЕЛК и НЕЛК трябва да оценяват не процента загубена работоспособност, а вида и степента на увреждане. А държавата да подпомага частта до напълно здравия човек.”

Коментар: В световната практиката са познати три подхода за определяне на работоспособността на дадено лице посредством медицинско решение:

• Съпоставка на здравословното състояние на лицето с това на здравия човек – това е подходът, който се прилага у нас в момента. Той няма отношение към остатъчната работоспособност на лицето или към неговата професионална квалификация. Това означава, че с решение на ТЕЛК лицето автоматично получава достъп до системата, без значение дали увреждането реално има отношение към неговата стопанска дейност.
• Съпоставка на здравословното състояние на лицето с изискванията за упражняване на съответна професия – това е подходът, прилаган в България до 2000 г. Тогава броят на отпусканите от НОИ пенсии за инвалидност поради общо заболяване са едва 150 хиляди. След възприемането на първия подход броят на пенсиите набъбва до над 350 хиляди въпреки повишаването на заетостта и намаляването на населението в периода след 2000 г.
• Съпоставка на здравословното състояние на лицето спрямо всеки тип работа – позитивен подход, оценяващ остатъчната работоспособност и възможностите за включване на трудовия пазар дори на длъжности, в които лицето няма предишен опит.

Преминаването от втория към първия подход за оценяване на работоспособността отвори вратите за много по-голям брой бенефициенти, част от които – недобросъвестни. Причината за интереса на т.нар. „фиктивни” инвалиди към заветното ТЕЛК решение, обаче, са не само добавките за социална интеграция и инвалидната пенсия, а и допълнителните права и привилегии, от които се ползват бенефициентите.

Адемов: „Ние сме допуснали през годините експертното решение да бъде универсален ключ към различни социални права. Над 30 права произтичат от него и от тях се възползват всички. Тези права не трябва да са универсални, а съобразени с нуждите на конкретния човек според вида на увреждането му.”

Коментар: Eто някои от ключовите привилегии и облекчения, на които хората с увреждания имат право. Преобладаващата част от тях са универсални, т.е. ползват ги всички. Честно казано, едва ли има човек в държавата, който би отказал възможността да получи някои от тях, независимо от дохода си:

• Програми за отпускане на кредити без лихва за хора с трайни увреждания;
• Облекчен режим на приемане и намалени такси във висшите училища;
• Освобождаване от винетни такси при ползване на републиканските пътища, достъп до специални места за паркиране;
• Сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява със 7920 лв;
• 75% намаление на дължимия данък за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто;
• Превозните средства собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см. и с мощност до 117,64 kW се освобождават от данък;
• За дейностите, които подлежат на облагане с патентен данък, лицата с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто ползват намаление на окончателния годишен (патентен) данък в размер 50 на сто;
• Нормативна защита от уволнение – нужно е съгласието на трудовата инспекция и ТЕЛК;
• Право на по-дълъг платен отпуск (26 дни);
• Достъп до редица програми за преквалификация и субсидирана заетост.

Универсалният в много отношения характер на медицинската експертиза трябва да бъде преосмислен. Акцентът трябва да е осигуряване на средства за трайна интеграция и възможност за достоен живот на хората с увреждания. Това е и посоката, в която се насочват повечето прогресивни системи за подкрепа на хората с увреждания в Европа. За всички е ясно, че има лица, които не са в състояние сами да се справят. За да останат средства за тяхното лечение и интеграция, обаче, изкуствено създадените от законодателя стимули за включване на системата с цел, например, безплатно и удобно паркиране в града, трябва да бъдат премахнати.

Гарантиран минимален доход

Приятно впечатление прави и позицията на министъра по повод размера на гарантирания минимален доход (ГМД). Както ИПИ предупреди през август миналата година, неговото механично вдигане може не само да натовари социалната система с допълнителни харчове, но и да увеличи броя на бенефициентите на някои типове помощи (като тези за отопление). Тогава нашите опасения бяха породени от предизборните настроения на предишните управляващи, а напоследък – от популистката реторика на новоизбраните такива. Радващо е, че новият министър първо мисли, а после действа.

Адемов: Имаше разчети той (ГМД – бел. Я.А.) да се увеличи на 70 и на 75 лв., но те излизаха прекалено скъпо – между 160 и 321 млн. лв. допълнително. Огромен разход, който бюджетът не може да си позволи. А хората пак щяха да са недоволни, тъй като увеличението за тях щеше да е незначително.

Основната задача на социалното министерство през следващата година ще е именно да идентифицира слабите места в системата – вратичките, през които в нея влизат хора, които се възползват от помощта, предвидена за най-бедните. Достатъчно показателен е фактът, че въпреки замразяването на социалните плащания през последните години от управлението на ГЕРБ и прокламирания отказ от вдигане на ГМД, бюджетът на социалното министерство  за 2014 г. надхвърля 1 млрд. лв.

Адемов: „Традиционно през годините под натиск – обществен, политически, синдикален, ние вдигаме парите за социални помощи и обезщетения. Това е според мен инерционен подход при правенето на политики, който прилагаме при всеки бюджет. Опитваме се да удовлетворим по някакъв начин отделни обществени групи, защото не може всички. Така, каквито и пари да се отделят за социално подпомагане, винаги ще има недоволни. И те ще са повече от доволните. Недоволни са политиците и синдикатите, които искат да се даде повече, но средствата в бюджета не позволяват, бенефициентите, които недоволстват, че получават само 5 или 2 лв. отгоре, работодателите, които плащат осигурителни вноски.”

Няма и как да е иначе. Реформата в социалната система е крайно належаща. Очевидно министър Адемов разбира нейните проблеми и е склонен на непопулярни в обществен план, но жизнено необходими на системата ходове, които да я предпазят от срив през следващите години. Въпросът е дали тези идеи ще бъдат доразвити и дали ще бъдат приложени на практика.