Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Задава се Европейска банкова такса

Автор: Димитър Попов* / 01.04.2010
Оцени тази статия:

Миналата седмица финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле предложи въвеждането на европейска банкова такса, с която да се покрият разходите от стимулиращите пакети за банки по време на кризата. Предложението беше подкрепено от френската му колежка Кристин Лагард. Очаква се наложената такса да генерира по 1-1,2 млрд. евро всяка година, която да се отделя в нещо като „фонд за стабилност". Акумулираните средства ще служат за финансирането на бъдещи спасявания на големи банки, изпаднали в затруднение. Въпреки относително ниската сума, която ще се генерира, немците очакват тя да се натрупа до подходящи размери през годините.

Предложението принципно се подкрепя от британския финансов министър Алистър Дарлинг, който на следващата среща на Международния валутен фонд и Световната банка ще го постави за обсъждане. Според него, за да не се отрази на конкурентната позиция на банките, таксата трябва да се въведе на международно равнище, но да се използва за национални цели. Лейбъристите биха въвели таксата, ако тя се одобри от лидерите на Г-20, за разлика от консерваторите, които са склонни да го направят едностранно.

Планът се основава на шведския опит в областта. Те установяват, че въвеждането на данък върху банковите транзакции единствено кара банките да изнесат транзакциите си извън страната. Затова се въвежда такса върху банковите баланси, като в Швеция той е 0,036% от крайния баланс на банката. В момента натрупаната сума възлиза на 1% от БВП на страната и се очаква той да достигне 2,5% в следващите 15 години. За разлика от шведското законодателство, новият план предвижда различни ставки за банките според техния размер и рискови профили, за да се намалят по-рисковите експозиции.

Идеята за това банките да платят своята част от сметката за финансовата криза не е нова. Във Великобритания Дарлинг въвежда данък върху банковите бонуси, постъпленията от който надхвърлят предвидените 500 млн. паунда и достигат до 2 млрд. Американският президент Барак Обама дори започна нещо като морална кампания за „връщането на парите на данъкоплатците" чрез мерки за събирането на 9 млрд. долара годишно от 50-те най-големи банки. Разбира се има и друг исторически установен начин за понасянето на отговорност при поемането на необосновани рискове и това е пазарният.

Пазарът като разпределител на блага определя кои рискове са оправдани и кои не, като понасянето на загуби или дори фалитът е естествена последица от неблагонадеждната политика. В този смисъл никоя администрация не може „справедливо" да балансира изкараните печалби с понесените загуби. Затова и така наречената анти-кризисна намеса, когато държавите спасяваха големите банки поради това, че са „прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират" няма как да бъде компенсирана от такива мерки. Основаването на национален или общоевропейски спасителен фонд, който да обслужва големи банки, изпаднали в затруднение, всъщност поставя тези банки в по-изгодно положение от останалите, тъй като е по-вероятно те да бъдат спасени, отколкото по-малките им конкуренти. Освен това самият факт, че съществува такъв фонд, е предпоставка за поемането на по-големи рискове от страна на банките, защото те знаят, че ще бъдат спасени. По този начин пазарният път се институционализира и става нещо нормално. Тук не става въпрос за индивидуалните позиции на отделните банки, между които може да има известна конкуренция, а за общото ниво на системен риск в банковата система. Облагането на банковите баланси ще принуди банките да налагат по-високи такси върху своите клиенти, за да покрият новите си разходи, което ще оскъпи финансовите услуги. Затормозяването на финансовата система с допълнителни регулации със сигурност ще допринесе за по-трудното кредитиране на бизнеса, а оттам ще се създадат условия за по-нисък растеж на икономиката. Затова въвеждането на такива предложения трябва да се обсъжда на по-широка база с разглеждането на различни перспективи за развитие.

[1] Франция и Германия застават зад банкова такса http://www.guardian.co.uk/business/2010/mar/31/bank-tax-france-germany

[2] http://moneynews.com/Headline/Big-Bank-Tax-Pay/2010/03/29/id/354157

[3] Описание на шведския модел - http://www.thelocal.se/24462/20100119/

*Стажант в ИПИ