Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Забравете „Белене”

Автор: Красен Станчев / 04.09.2009
Оцени тази статия:
 

През седмицата стана известно, че няма нищо страшно в преразглеждането на договореностите по енергийни проекти с Русия.

Най-малкото това трябва да стане по повод преговорите за „Белене", толкова мили на двамата бивши министър председатели, техните енергийни министри и президента на България.

След около деветнадесет години занимания със стария и новия проект за АЕЦ „Белене", включително по линия на експертизата на БАН от 1990 г. и обсъждането на икономиката на новия проект във Института за пазарна икономика, който първи обърна внимание на стопанската му несъстоятелност още през 2002 г., аз съм убеден в следните няколко, засега малко обсъждани особености на сегашната инициатива за изграждане на тази централа.

  • Електричеството от „Белене" вероятно ще бъде непродаваемо по цени, покриващи разходите на други потребители освен по принуда на българските (ако енергийният пазар де факто бъде затворен).
  • Стойността на инсталираната мощност на „Белене" ще е между два и половина до три пъти по-скъпа през първите десет - петнадесет години след пускането в експлоатация на централата в сравнение с изградените и изграждани мощности на Марица-Изток І и ІІІ, където е възможно изграждането на една или дори две нови мощности от по 300 мегавата;.
  • Дори идеалното развитие на проекта не изключва два ключови риска: съчетаването на кредитор, инвеститор, доставчик на други енергоизточници и преобразувател на отработеното ядрено гориво във взаимно свързани държавни компании на Руската Федерация и перспективата за труден избор между различни приоритети през близките четири-пет години (изграждането е практически равно на годишните разходи по членството в НАТО и/или на около 1/3 от разходите за поддържане на НОИ).

Естествено горните сметки подлежат на уточняване, но това ще бъде уточняване на детайли.

В досегашните обосновавания на проекта, пределните разходи за „предлагане" на електроенергия от „Белене" бяха смятани за пренебрежимо ниски в сравнение с румънски, украински и пр. алтернативи за внос (които пък съответно бяха подценени). На това отгоре бяха надценени нуждите от инсталирана мощност за следващите 30 години и системно бе избягвано обсъждането на алтернативи на „Белене" (включително ядрени, например изграждане на нови мощности на площадката на „Козлодуй", за които със сигурност финансирането щеше да е по-лесно).

Което съществува е възможно: мощностите в Марица-Изток са частично изградени и цената и начините на (синдикирано) финансиране са изпитани и разработени; (поради инерцията е възможно относително по-евтиното и съществено по-бързото въвеждане на нови мощности при спазване на международните задължения и при значителни странични положителни ефекти за държавния бюджет, за финансовата система и за регионалните икономики и общности.

Когато всичко се постави на кантара, излиза, че „Белене" е бременна с нетривиални политически рискове.

Веднъж пуснати в действие, не вярвам някой да може да се справи с тях.

Първите изчисления на разходите бяха направени от Мартин Димитров и мен още през спомената 2002 г., когато съобразихме, че бързането със затварянето на два от реакторите в „Козлодуй" ще бъде използване като аргумент за изграждане на „Белене". След това повечето анализи ги потвърждават. Изчисленията и анализа на алтернативите от независими наблюдатели и консултантски фирми, отчитащи изгражданите в момента ТЕЦ, вятърни и соларни централи и преизчисляващи т.нар. енергиен баланс, пределните разходи за производство на единица БВП и алтернативи показват недвусмислено, че е най-добре този проект да бъде забравен.